Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 20.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 6179 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. и Т. Н. Б. срещу решение №1348 от 15.07.2015г. по в. гр. д. № 861/2015г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е оценил значението на влязлото в сила решение № 3715 от 22.10.2012 г. по гр.д.№19326/2011 г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение №504 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 5/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният иск по чл.108 ЗС, поради което неправилно приел, че настоящият иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/ за същата спорна площ и между същите страни, но с разменено процесуално положение, е неоснователен. Ответниците в производството С. Й. В. и М. Н. В. /заместен в процеса от наследниците си П. Е. В., А. М. В. и И. М. В./ не вземат становище по касационната жалба. Назначеният от съда на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на конституираните в хода на касационното производство наследници П. Е. В., А. М. В. и И. М. В. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. С определение № 285 от 09.05.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какви са пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между два съседни имота. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С влязлото в сила съдебно решение се установява съществуването или несъществуването на спорното материално право, което е предмет на предявения иск. Установеното от съда правно положение придобива сила на пресъдено нещо – правният спор се преустановява и не може да бъде пререшен, а страните действат съобразно приетото в решението на съда. Силата на пресъдено нещо има своите обективни и субективни предели. По принцип нейният предмет съвпада с предмета на делото – тя обхваща спорното право с неговите характеристики - юридически факт, съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни правоприемници. Налице са обаче и изключения от общото правило за обективните предели на силата на пресъдено нещо. Така например, съгласно чл.298, ал.4 ГПК, влязлото в сила решение се ползва със сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Друг случай на разпростиране на силата на пресъдено нещо извън спорния предмет е при отхвърлянето на частичен иск като неоснователен. В правната теория и в съдебната практика се приема, че тогава със сила на пресъдено нещо е отречено цялото вземане /мотивите на т.1 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, определение №133/18.09.2007г. по т.д.№150/2007г. и др./, а не само съдебно предявената част от него. Съображението е, че след като не съществува една част, няма как да съществува и цялото вземане. Подобна хипотеза, произтичаща също от спецификата на спорния предмет, е при отхвърляне на отрицателен установителен иск. Тогава се приема, че със съдебното решение е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече. Отново поради спецификата на спорното материално право следва да се приеме, че когато предмет на делото е правото на собственост на спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, без обаче да представлява отделен имот на трето лице, силата на пресъдено нещо при отхвърляне на иск за принадлежността на тази площ към имота на ищеца се разпростира върху правното положение, че площта е част от имота на ответника и следователно е негова собственост. Ако се приеме противното, може да се достигне до неприемливо от правна гледна точка положение, според което площта е ничия собственост, в случай че бъдат последователно отхвърлени в отделни производства исковете за собственост и на двамата съседи. По съществото на касационната жалба. С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решение № 157 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2505/2014 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Н. Б. и Т. Н. Б. срещу С. Й. В. и М. Н. В. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция до изменението с ДВ бр. 49/2014 г./ - че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта от 2009 г. на [населено място] ищците са собственици на 10-12 кв.м., разположени по цялото протежение на границата между ПИ 56784.530.384 /ПИ 56784.530.177/ и ПИ 56784.530.387, която площ погрешно е заснета като част от ПИ 56784.530.387, собственост на ответниците. Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти – ищците – на ПИ 56784.530.384 /ПИ 56784.530.177/, а ответниците - на ПИ 56784.530.387. Според действащата кадастрална карта спорната площ е по протежението на границата между двата имота, като попада в имота на ответниците. Съдът е обсъдил влязлото в сила решение №3715 от 22.10.2012г. по гр.д.19326/2011г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение №504 от 14.03.2013г. по гр.д.№5/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което предявеният от ответниците в настоящото производство С. Й. В. и М. Н. В. /заместен в процеса от наследниците си/ срещу ищците А. Н. Б. и Т. Н. Б. иск по чл.108 ЗС за същата спорна площ е бил отхвърлен, т.е. прието е, че тя не е собственост С. и М., като част от техния ПИ 56784.530.387. За да отхвърли иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/, въззивният съд се е позовал на приетото по настоящото дело заключение на вещото лице, че няма грешка в действащата кадастрална карта на [населено място], според която спорната площ попада в имота на ответниците /ищци по предходното дело/, тъй като границата по кадастралната карта съвпада с кадастралната и регулационна граница по плановете от 1960г., 1973г. и 1981г. Прието е, че разрешеният спор по чл.108 ЗС по предходното дело не формира сила на пресъдено нещо по предмета на настоящото дело. Решението е неправилно. Предмет на първоначално предявения от С. В. и М. В. срещу А. Б. и Т. Б. иск по чл.108 ЗС е правото на собственост на ищците върху спорната площ от около 10 кв.м., представляваща част от техния имот – ПИ 56784.530.387. След като със сила на пресъдено нещо това право е било отречено, следва да се приеме, че спорната площ е част от съседния имот на ответниците по това дело – А. Б. и Т. Б.. Това правно положение също е обхванато от силата на пресъдено нещо на решението по чл.108 ЗС. Предявяването на втория иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/ е обусловено от обстоятелството, че спорната площ, макар да е собственост на ищците А. Б. и Т. Б. и да се владее от тях, неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имота на ответниците по второто дело С. В. и М. В. - ПИ 56784.530.387, вместо като част от имота на собствениците – ищци - А. Б. и Т. Б. – ПИ 56784.530.384. Целта на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР е отстраняването на грешката в кадастралната карта, което следва да се извърши след постановяване на диспозитив, съответстващ на действителното правно положение, а това правно положение е установено със сила на пресъдено нещо още по предходното дело. Незачитането на силата на пресъдено нещо по предходното дело е довело до недопустим от правна гледна точка резултат – спорната гранична площ да не е част от нито един от двата съседни имота и съответно – да няма свой собственик. Съдът по иска с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР е следвало да зачете влязлото в сила решение по чл.108 ЗС и да постанови съответстващ на него диспозитив по втория иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. Следва да се отчете и това, че в диспозитива на решението по чл.108 ЗС не се съдържа указание за допуснатата грешка в кадастралната карта относно спорната площ, ето защо последващият иск по чл.53, ал.2 ЗКИР е процесуално допустим, тъй като установеното по предходното дело правно положение ще намери съответно изражение в диспозитива по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/, със съответното указание за допуснатата грешка в кадастралната карта. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР /редакция до изменението с ДВ бр. 49/2014 г./ да бъде уважен. С оглед изхода на делото на касаторите следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 1850 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1348 от 15.07.2015г. по в. гр. д. №861/2015г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР /редакция до изменението с ДВ бр. 49/2014 г./ по отношение на С. Й. В., П. Е. В., А. М. В. и И. М. В., че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, като дворно място с площ от около 7,5 кв.м., собственост на А. Н. Б. и Т. Н. Б., двамата от [населено място], [улица], означено с цифри 1, 2, 3, 4 и 5 от скица №5 към заключението на вещото лице инж.В. Г., намираща се на стр. № 65 по гр.д.№2505/2014 г. на Пловдивския районен съд, която представлява неразделна част от това решение, неправилно е заснето като част от ПИ 56784.530.387, собственост на ответниците С. В., П. Е. В., А. М. В. и И. М. В., вместо като част от ПИ 56784.530.384 /56784.530.177/, собственост на ищците А. Н. Б. и Т. Н. Б.. ОСЪЖДА С. Й. В., П. Е. В., А. М. В. и И. М. В. да заплатят на А. Н. Б. и Т. Н. Б. сумата от 1850 лв., представляваща разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: