Р Е Ш Е Н И Е № 317 София, 12 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1008 по описа за 2012 година. Постъпило е искане от осъдения Р. К. А. за възобновяване на внохд № 105/12 г. на Окръжния съд – гр. Враца, с което претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адвокат Д. П., поддържат искането. Гражданският ищец Л. Н. Л., редовно призован, не взема участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 315/11 г. Районният съд – гр. Враца осъдил подсъдимия А., както следва: 1) за деяние, извършено на 12/13.06.2010 г., на основание чл.346, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 и чл.54 НК - на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода; 2) за деяние, извършено на 12/13.06.2010 г., на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1 НК – на 6 години лишаване от свобода; 3) на основание чл.23, ал.1 НК ВРС наложил на подсъдимия едно общо наказание 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; 4) на основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Л. Н. Л. сумата от 2028 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане. С решение № 36 от 22.03.2012 г. по внохд № 105/12 г.(образувано по жалба на подсъдимия) ВОС изменил посочената присъда, както следва: 1) намалил наказанията, съответно: за престъплението по чл.346 НК – на 5 години лишаване от свобода; за престъплението по чл.196 НК – на 4 години лишаване от свобода; както и определеното по реда на чл.23 НК общо наказание – на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС; 2) На основание чл.25 НК ВОС наложил на подс.К. едно общо наказание по това наказателно дело и по нохд № 888/11 г. на ВРС, а именно – 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС. В останалата част присъдата на ВРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Осъденият заявява, че правото му на защита е нарушено с отказа на съда да допусне поискани от него свидетели, както и с това, че не са изяснени обстоятелствата - че може да управлява МПС и дали е наказван по административен ред за допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението му. Отделно се оспорва авторството на инкриминираните деяния. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от кръга по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Всички искания по доказателствата, направени от молителя, са били удовлетворени от съдилищата. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд молителят е поискал да бъдат разпитани като свидетели Л. О. Т. и О. С. И.. ВРС е разпитал в качеството на свидетел последно посочения, а първият – по-късно заличил от списъка за призоваване, поради отказ от страна на подсъдимия. Пред въззивната инстанция молителят е поискал да бъде допуснат до разпит като свидетел Ц. М.Ц., като в процедурата по призоваването му е установено, че се намира извън пределите на страната ни, с неизвестен адрес и при последвал отказ от страна на подсъдимия, е заличен от списъка за призоваване. Съдът е изяснил всички обстоятелства по чл.102 НПК, необходими за правилното решаване на делото, в това число и това, свързано с възможността на подсъдимия да управлява моторно превозно средство. Обясненията на последния, в тази посока, са проверени, чрез разпита на св.Н. Л.. Във връзка с показанията на св.Л. съдът е изпълнил задължението си да изложи съображенията, поради които е дал вяра на показанията на този свидетел, дадени от него на досъдебното производство пред съдия, които са надлежно приобщени по реда на чл.281 НПК. ВКС не намира основания за несъгласие с това решение на съда по същество. Възможността за управление на МПС не е свързана с наличието или не на свидетелство за това, още по-малко с административни актове за констатиране на нарушения на специалните нормативни актове, регулиращи движението по пътищата. При тези съображения, като констатира отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, ВКС няма как да удовлетвори искането на молителя за връщане на делото за ново разглеждане. Възражението относно авторството на деянието, е поначало фактически въпрос. При констатираното по-горе отсъствие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, проверката относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието, е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. В тези рамки се съдържат достатъчно констатации относно поведението на молителя, които очертават като правилен извода на ВОС относно авторството, в лицето на осъдения, на инкриминираните деяния. Наложените наказания, след намесата на въззивната инстанция, не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Не се установява обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията, да са игнорирани или оценени, неадекватно на обективното им значение. Доколкото данните по делото не очертават наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност (чл.55 НК), правилно наказанията на осъдения са определени в рамките на предвиденото от закона (чл.54 НК). Приложенията на чл.23 и чл.25 НК са съответни на данните по делото и закона. Оспореното въззивно решение е правилно и в гражданско-осъдителната му част. Водим от горното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. К. А. за възобновяване на внохд № 105/12 г. на Окръжния съд – Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: