8 Р Е Ш Е Н И Е № 44 [населено място], 02.04.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2463 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност срещу решение № 41 от 29.04.2022г. по в.т.д. № 21/2022г. на Апелативен съд – Бургас. С решението е отменено изцяло решение № 320 от 28.10.2021г. по т.д. № 427/2020г. на Окръжен съд – Бургас и са отхвърлени предявените от касатора срещу Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 25.05.2009г. с анекси, от които просрочена падежирала главница в размер на 41 429. 13 лева, просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2014г. до 26.05.2020г. в размер на 48 560. 90 лева и текуща лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020г. до 29.05.2020г. в размер на 70. 77 лева. За сумите е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 02.07.2020г. по ч.гр.д. № 20920/2020г. на Софийски районен съд, след подадено заявление на 29.05.2020г. от несъстоятелната банка. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдебното производство по иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е приключило с решение № 1660 от 25.09.2019г. по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 04.11.2019г. В случая не е налице нито едно от визираните от Конституционния съд изключения от правилото, че решението, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред. Нито правоотношението, по отношение на което е приложима обявената за противоконституционна норма, е в процес на развитие, нито е налице висящ съдебен спор по отношение на това правоотношение. Съдебният спор относно недействителността на прихващането по отношение на кредиторите на несъстоятелността е приключил с влязло в сила решение преди постановяването на решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г. Народното събрание следва да уреди законодателно правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон, а не въззивният съд да пререшава спора. Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с чл. 297 и чл. 299, ал. 1 от ГПК. Съдът е бил длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решението по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд. Настоящото производство няма за предмет иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Също съгласно изложеното в касационната жалба превратно е била тълкувана разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗБН. Включването на вземанията на извършилите прихващане лица в първоначалния списък на приетите вземания, не е условие, за да възникне вземане на банката към тях. С влизането в сила на съдебното решение по конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН се възстановяват вземанията и на двете страни по прихващанията, като предвиденото в чл. 64, ал. 2 от ЗБН служебно включване в списъка на вземанията на лицата, извършили прихващанията, не е условие за възникване на вземането на банката, тъй като то вече съществува в резултат на конститутивното действие на съдебното решение. Решението по конститутивен иск няма как да бъде неприложено. Правната промяна настъпва с влизане в сила на решението. От насрещната страна по жалбата Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Страната счита, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. На 27.10.2014г. кредитът е изцяло погасен чрез прихващане. Правилно първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло въз основа на действащата към момента на постановяване на решението редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Недопустимо е с обратна сила да се променя действието по време на вече приложен закон с цел преуреждане на приключени правоотношения. Страната се позовава на решение № 14 от 21.12.2010г. по к.д. № 17/2010г. и решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд, както и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 29.04.20004г. по съединени дела С-487/01 и С-7/02, решение от 26.04.2005г. по дело С-376/02, решение от 14.09.2006г. по съединени дела С-181/04 до С-183/04, решение от 09.07.2015г. по дело С-183/14). Същевременно кооперацията не е в забава, тъй като законодателят е предвидил извършването на нарочни правни и фактически действия от страна на синдика на банката (чл. 64, ал. 2 от ЗБН). Ищецът не е представил доказателства да изпълнение на тези изисквания. Така претендираното вземане (главница) не е изискуемо. С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК по въпроса: „Длъжен ли е съдът по висящо производство да зачете силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г., приет за основателен при прилагане на разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, щом решението по този иск е влязло в сила преди обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН с решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г.?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ е дължала суми (главница и лихва) по сключен с „Корпоративна търговска банка“ АД договор за банков кредит от 25.05.2009г. с четири анекса към него. Сумите не са били платени от кооперацията - кредитополучател, но са били погасени чрез прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 9846 от 27.10.2014г., получено от несъстоятелната банка. Насрещното вземане на кооперацията, в общ размер 43 293 лева, е било по договори за банкови депозити, придобито чрез прехвърляне на вземане по сключен на 22.10.2014г. договор с И. М. И., цедент. Без значение е, че във връзка с прихващането от синдиците на банката е бил предявен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, по който иск е било образувано т.д. № 1433/2017г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав, и искът – уважен, съгласно влязло в сила на 04.11.2019г. съдебно решение (решение № 1660 от 25.09.2019г.). Решението е било основано на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г., на която е било придадено обратно действие с § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), а именно от 20.06.2014г. С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд обаче разпоредбата на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН е била обявена за противоконституционна, тъй като с нея са били преуредени настъпили правни последици от осъществили се в миналото юридически факти. Предвидено е било, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ, бр. 98/2014г., с която се въвежда ново основание за относителна недействителност на прихващане от банката или неин кредитор след началната дата на неплатежоспособността, се прилага, считано от 20.06.2014г. Същевременно с т. 2 от Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. Конституционният съд е приел, че по отношение на заварените от решение на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционен закон не се прилага. Като е изходил от това решение на Конституционния съд и обявяването за противоконституционен на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН, въззивният съд е заключил, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН, придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ, бр. 98/2014г., не се прилага в отношенията между страните по настоящото дело. Аргумент за въззивния съд е било фактическото развитие на спора след постановяването на решението по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд - непредприемането на дължимите действия от страна на синдиците по служебното включване на активното вземане на кооперацията в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН е предвиждал кредиторите да се вписват служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания. Решението на Софийски градски съд е останало неприложено в отношенията между страните, без да е поета инициатива от страната, в чиято полза е постановено. Така към момента на достигане на компенсационното изявление на кооперацията до квесторите на банката (27.10.2014г.), не е съществувала законова забрана за това действие и то е произвело своя погасителен ефект. От съдебно-икономическата експертиза се е установявало, че на 15.10.2014г. банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до кооперацията, с която я е уведомила за размера на дълга – 42 198. 02 лева главница и 1 094. 93 лева лихви, общо 43 292. 95 лева. Активното вземане на кооперацията, с което е било извършено прихващането, е било в по-голям размер (43 293 лева), от което следва, че вземането на банката по договора за банков кредит от 25.05.2009г. е било погасено изцяло, обуславящо, според въззивния съд, отхвърляне на предявените искове. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: В практиката на Върховния касационен съд (решение № 131 от 25.07.2019г. по гр.д. № 3102/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.) трайно се поддържа, че правоотношение, придобило качеството на пресъдено нещо, не може да бъде вече предмет на материалноправен спор (спорът е непререшаем), а съдебноустановеното правно положение е основа занапред за съгласувано поведение за страните по делото, в което се проявява правоустановяващото и регулиращо действие на силата на пресъдено нещо (чл. 299, ал. 1 от ГПК). Съгласно чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в страната. С оглед правната сигурност силата на пресъдено нещо на съдебно решение следва да бъде зачитана при решаването на последващ правен спор. Тези постановки са изцяло приложими към влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване за относително недействително на прихващане, когато искът е приет за основателен въз основа на разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г. Такова решение следва да бъде зачетено от съда по обусловен правен спор в рамките на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо. Влизането в сила на съдебното решение по иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН преди обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН с решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г., изключва зачитането на обезсилващото решение на Конституционния съд. Предявяването на конститутивния преферентен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН цели връщане на вземане на банката в масата на несъстоятелността. Влязлото в сила съдебно решение по такъв иск установява предявеното при условията на процесуална субституция право да бъде обявено за недействително прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като погасителният му ефект не се съобразява. Съгласно решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, каквито не са правоотношенията във връзка с извършено прихващане и обявяването му за относително недействително с влязло в сила съдебно решение. От Народното събрание не са преуреждани по друг, различен начин възникналите от прилагането на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН правни последици. По основателността на касационната жалба: С оглед посочената практика на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбите на чл. 297 и чл. 299, ал. 1 от ГПК, както и възприетото в решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд, основателни са оплакванията на касатора в касационната му жалба за неправилност на изводите на Апелативен съд - Бургас, че влязлото в сила на 04.11.2019г. решение на Софийски градски съд, с което е уважен искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, не следва да бъде зачитано в последващото обусловено производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за попълване масата на несъстоятелността на банката. Тези изводи са в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), както и в противоречие с решение на Конституционния съд (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК). Зачитането на решение, придобило статут на „res judicata“, по правило се съобразява и в правото на Европейския съюз. Доводите на Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ в противния смисъл са неоснователни. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз въвеждането на възможност за преразглеждане на влезли в сила съдебни решения засяга принципа на правната сигурност, признат за основен в правния ред на Европейския съюз (решение на Съда от 30.09.2003г., Koblek (С-224/01), ECLI:EU:C:2003:513, т. 38, решение от 16.03.2006г., Kapferer (С-234/04), ECLI:EU:C:2006:178, т. 20, решение от 13.01.2004г., Kuhne & Heitz (С-453/00), ECLI:EU:C:2004:17, т. 24). Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. С оглед останалите възражения, оспорвания и правни доводи на Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“, и при съобразяване на събраните доказателства, исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на „Корпоративна търговска банка“ АД се явяват неоснователни, при което въззивното решение, като краен резултат, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Действително извършеното от ответника Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ прихващане на задължения за главница и лихва по сключения между кооперацията и „Корпоративна търговска банка“ АД договор за банков кредит от 25.05.2009г. с анекси с насрещни вземания на кооперацията по договори за банкови депозити, придобити по договор за цесия от 22.10.2014г., съгласно изявление за прихващане с вх. № 9846 от 27.10.2014г., е било обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката с влязло в сила решение. Уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН с влязло в сила съдебно решение обаче, не е единственото условие вземанията на банката по договора за кредит да се считат част от масата на несъстоятелността. С допълнение към § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН, в сила от 19.04.2019г., изрично е било предвидено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., се прилага от 20.06.2014г., но като кредиторите се впишат служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, а съгласно чл. 64, ал. 2 (нова – ДВ, бр. 83 от 2019г., в сила от 22.10.2019г.) вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1, след което той се обявява в търговския регистър и се публикува в централен всекидневник (чл. 64, ал. 3 от ЗБН). Служебното вписване е, защото междувременно са изтекли предвидените в чл. 63 и чл. 65 от ЗБН срокове за предявяване на насрещните вземания в производството по несъстоятелност на банката. В този смисъл са мотивите и към законопроекта, с които е било предложено допълване на разпоредбата на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН (сигнатура 954-01-9/26.02.2019г.). Предвиждането на служебно вписване на кредиторите в списъка на приетите от синдика вземания е трябвало да гарантира правата им в случай на обявяване на недействителност на направеното прихващане. Целяла се е равнопоставеност между банката и кредиторите, доколкото „вземането на банката при обявяване на недействителността на прихващането ще възобнови съществуването си, като същевременно вземането на кредитора към нея не би се считало за погасено поради непредявяването в срок“. В случая действия от синдиците за служебното включване на вземанията на Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ в списъка на приетите вземания по чл. 64, ал. 2 от ЗБН не са предприемани. За такива обстоятелства няма посочени и представени доказателства, въпреки възраженията на ответника, а съгласно изричните доводи на касатора – ищец по делото вписване не е необходимо. Поради това предявените по реда на по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на несъстоятелната банка подлежат на отхвърляне. Зачитането на решението на Софийски градски съд, с което е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД извършеното от Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ прихващане в хипотезата на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), изисква спазването на предвиденото в същата разпоредба кумулативно изискване за служебно вписване в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН на активното вземане на извършилия прихващане кредитор. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 41 от 29.04.2022г. по в.т.д. № 21/2022г. на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.