О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 425 София, 02.06.2020 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева гр. дело № 4129 по описа за 2019 г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. М. Н., чрез адв. Е. П. от АК - София, срещу въззивно решение № 887/15.04.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 2992/2018 г. в частта, с която е отхвърлен иска на И. М. Н. против на Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за разликата над 3 500 лв. до целия предявен размер от 100 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички обстоятелства и необоснованост. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като е отменил частично решенето на първостепенния Софийски градски съд и след допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 327/05.02.2020 г., е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Н. сумата от 3 500 лв.– обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Отхвърлил е иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗЗД за разликата над 3 500 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и лихва в размер на законната лихва върху отхвърлената главница. Присъдил обезщетение върху главницата от 3 500 лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 16.05.2013 г. до окончателното издължаване и отхвърлил като погасена по давност претенцията за лихва върху главница от 3 500 лв. за времето 04.05.2012 г. – 15.05.2013 г. Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца Н. и съдебноделоводни разноски в размер на 2 лв. – съразмерно уважената част от иска. За да се произнесе, съдът установил, че с постановление по ДП № ЗМ 1362/2011 г. И. Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал. 1 НК – държане на наркотични вещества с цел разпространение. Спрямо лицето е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С постановление на прокурор при СРП, наказателното производство срещу И. Н. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК е частично прекратено, като разследването продължило да се води за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, ал. 1 НК. На 04.05.2012 г., с постановление на прокурор при СРП, наказателното производство е било прекратено, поради недоказаност на участието на И. Н.. Съдът приел, че държавата, чрез Прокуратурата на РБ отговаря за причинени на Н. вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съдът посочил, че не е установено при Н. да са настъпили специфични и трайни тежки последици в психическото или физическото му здраве, след повдигане на обвинението. За да определи размера на обезщетението, въззивният съдът взел предвид периода от време, през който спрямо ищеца са предприети действия по наказателно преследване - близо 1 година, през който спрямо него е взета най-тежката мярка за неотклонение за период, надхвърлящ 7 месеца, както и че престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, са тежки по смисъла на НК, още и фактът, че ищеца е многократно осъждан. Намерил, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 3500 лв. Присъдил лихва върху главницата, считано от 15.05.2013 г. до окончателното издължаване. Изложил съображения, че за времето от 04.05.2012 г. до 15.05.2013 г. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е погасен по давност. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: съдът трябва ли да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди и следва ли винаги да се намалява обезщетението за вреди от обвинение спрямо подсъдим, който е с обременено съдебно минал. Последният правен въпрос е неотносим към постановеното от съда, който не се е обосновал, че намалява размера на дължимото обезщетение поради обстоятелството, че ищецът има минали осъждания. Въпросът за задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди е включен в предмета на спора и съдът установява поддържаното в касационната жалба противоречие с ПП 4/1966 г. на ВС, а още и с многобройна съдебна практика на ВКС по тълкуването на чл. 52 ЗЗД и чл. 2 ЗОДОВ, което сочи на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплаквания и въпроси досежно преценката на съда за погасена по давност претенция за компенсаторна лихва, считано от деликта до 15.05.2013 г. няма. Ето защо, касационно обжалване следва да се допусне на въззивното решение в частта , с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер над 3 500 и лихва върху отхвърлената част, считано от 16.05.2013 г., както и съдебноделоводните разноски. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно № 887/15.04.2019 г., поправено с решение № 327/05.02.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 2992/2018 г., в частта, с която е отхвърлен иска на И. М. Н. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3 500 лв. до целия предявен размер от 100 000 лв., ведно с обезщетение в размер на законната лихва, считано от 16.05.2013 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: