Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                      №    22                 гр. София, 10 февруари 2010 година                 В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                       ЧЛЕНОВЕ:  Фиданка Пенева                                                              Севдалин Мавров     при секретар Лилия  Гаврилова  и с участието на прокурор от ВКП - Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова  наказателно дело № 678/2009 г.   Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимите Т. А. С. и Т. Ц. П. срещу решение №396/09г. от 26.10.2009г , постановено по внохд № 623/09 год. на Софийския апелативен съд, н.к., шести състав, с изтъкнати касационни основания по чл.348, ал.1,т.2 и т.3 НПК: съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанията , наложени на подсъдимите. Според жалбата, съдебният акт не отговаря на поставените пред съдебния състав задачи - за постигане на целите на наказанието. Неправилно не е приложен чл.66 НК. В жалбата се твърди, че постановеното решение “съдържа в себе си неясноти и вътрешни противоречия “. Незаконосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени видът, количеството и стойността на инкриминираното вещество /стр.8 от решението/ защото е недопустимо съставомерно и ценено като елемент на престъплението обстоятелство да се отчита още веднъж и при определяне на наказанието . В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимите Т. А. С. и Т. Ц. П. се явяват лично и със защитата си адвокат К от САК – упълномощен защитник. Защитата развива доводите , посочени в жалбата. Прокурорът от ВКП оспорва основателността на жалбата и иска оставяне в сила въззивното решение като правилно. В ПОСЛЕДНАТА си ДУМА всеки от подсъдимите заявява, че не желае да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на касационна проверка, провери данните по делото и доводите на страните и прие следното : Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда №190/ 10.12.2008год по нохд№1500/2008год., на Софийски градски съд, IV-ти състав подсъдимите Т. Ц. П. и Т. А. С. са признати за виновни в това , че на 27.11.2006год. в гр. С., на митница "Аерогара" - София, в около 15.30ч., при пристигане с полет на авиокомпания "Луфтханза" от Франкфурт - Германия № LH 3430, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП за високорисково наркотично вещество са пренесли през границата, както следва : Т. Ц. П. е пренесъл високорисково наркотично вещество – кокаин 80 бр.капсули : 31 бр. капсули, с процентно съдържание на активен компонент база "crack" - 90%, с нетно тегло - 302.693грама, с парична стойност 80 213.65лв.; 49 броя капсули, с процентно съдържание на активен компонент - кокаин хидрохлорид - 78,00%, с нетно тегло -488,254гр., с парична стойност 129 387.31 лв., или общо 80бр. капсули, съдържащи кокаин, с нетно тегло 790,947гр., с обща парична стойност 209 600.95лв., КАКТО и Т. А. С., който е пренесъл високорисково наркотично вещество – кокаин 70 бр.капсули : 30 бр. капсули, с процентно съдържание на активен компонент база "crack" - 90%, с нетно тегло - 291.152грама, с парична стойност 77 155.28лв.,; 40 броя капсули, с процентно съдържание на активен компонент - кокаин хидрохлорид - 78,00%, с нетно тегло -399,594гр., с парична стойност 105 892лв., или общо 70бр. капсули, съдържащи кокаин, с нетно тегло б90,74бгр., с парична стойност на кокаина към момента на извършване на деянието - 183 047.69лв., поради което и на основание чл.242 ал.2 пр.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл.304 от НПК всеки от тях е признат за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.242 ал. 4 пр. 1 от НК - относно това - предметът на контрабандата да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък. На основание чл.46, б."б" ЗИН на всеки от подсъдимите е определен първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Всеки от подсъдимите е признат за невиновен и е оправдан и по първоначалното обвинение, да е извършил, по същото време и място , престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Приложен е чл.242 ал. 7, вр. ал. 2 вр. чл.53 ал. 2 б."а" от НК като предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Присъдени са разноските по делото. На основание чл.59 ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан с марка за неотклонение "задържане под стража”, от срока на наказанието лишаване от свобода. По внохд№623/09 год. на САС, образувано по протест на прокурора от СГП за явна несправедливост на наказанията, поради занижаването им по размер и по жалба от защитата на подсъдимите, за намаляване размера на наказанията им и за приложение на чл.66 НК, протестът е уважен частично, а жалбата е оставена изцяло без уважение. Съгласно решение №396/21.10.09г. по внохд№623/09 год. на САС, присъдата е изменена само в частта относно размера на определеното на подсъдимия Т. Ц. П. наказание, което е увеличено на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , както и в частта, относно начина за изпълнение наказанията “лишаване от свобода”, наложени на подсъдимите Т. Ц. П. и Т. А. С. ,като определя наказанията “лишаване от свобода” при "общ" режим да бъдат изтърпени в “затворнически общежития от открит тип”. В останалата част присъдата е потвърдена. В касационната жалба оплакването за съществено процесуално нарушение е бланкетно и неподкрепено с нито един довод. Проверката на ВКС не установи допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По фактите, предмет на доказване не е съществувал спор пред СГС и САС, които са направили законосъобразен извод, че депозираното от подсъдимите самопризнание, по реда на чл.371, т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до съставомерните признаци на престъпните състави. Признанието и от двамата подсъдими е направено доброволно . Отразява действителната им воля в кореспонденция с останалите приобщени доказателства от досъдебната фаза на процеса. Изводите на първостепенният съд за наличие на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК са законосъобразни, тъй като са направени след анализ на събраните доказателства. Правилно е преценено извършеното от подсъдимите под признаците на чл.242, ал. 2 от НК. Наложените наказания съответстват на данните за тяхната индивидуализация. Правилно е отказано приложението на чл.66 НК. Доводите на защитата за нарушения на закона при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите нямат опора в данните по делото. Изходът от съкратеното съдебно следствие в условията на осъдителна присъда, както е в случая, е полученият бонус за подсъдимите при определяне на наказанието за всеки от тях, при условията на чл.55 НК, което е сторено от съда. САС е отговорил на защитата, така както и първостепенният съд в мотивите си, че чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни и младата им възраст, са изцяло съобразени , извън облекчението ex lege, на основанието за индивидуализиране на наказанията им. Наложеното наказание за всеки от двамата подсъдими е съобразено с целите по чл.36,. НК и с правилата по чл.55 и чл.56 НК. Оплакването на защитата, че положението на подсъдимите е недопустимо утежнено със зачитане от съда на някои съставомерни признаци на престъплението, за което за признати за виновни и като обстоятелства индивидуализиращи наказанията, е неоснователно. Не е нарушен чл.56 НК. Наказанието на всеки от подсъдимите е определено в рамките на закона и основанията за неговия размер не включват признаци от състава по чл.242, ал.2 НК. Оценката за обществената опасност на деянието и дейците, в която са залегнали количеството на пренесените през границата високорискови наркотични вещества и тяхната стойност, не включва съставомерни елементи от обективната с. на състава. Несъмнено тяхната величина е толкова завишена, че би било напълно недопустимо да не се вземат предвид при определяне на степента на вината на подсъдимите. Наказанията им, предвид задължителното приложение на чл.55 НК, са определени не само под специалния минимум от десет години лишаване от свобода, предвиден в санкционната част на състава, но са твърде снизходителни за конкретната степен на обществена опасност на деянието и дейците. Съдилищата са приложили закона , като не са наложили кумулативно предвидената глоба, с което положението на подсъдимите е смекчено допълнително. Прилагането на чл.66 НК по отношение на подсъдимия П е недопустимо, поради отсъствието на формални предпоставки за това. Въпреки несподеленият извод от ВКС , направен от въззивната инстанция , че оказаната съпротива и опитът на подс. П. да избяга от местопроизшествието е следвало да се ценят при индивидуализацията на наказанието му, като отегчаващи, тъй като, според този състав на ВКС, реакцията му трябва да се тълкува като проява на форма на защита, не са налице убедителни данни за смекчаване на отговорността му.становен е друг факт, който завишава степента на обществена опасност на подсъдимия - нанесеният от него, при залавянето му от полицията по същото време и място, побой над полицай. По отношение на подсъдимия С правилно не е приложен чл.66 НК , защото, дори и при формални условия за това, високата степен на обществена опасност на деянието не прави възможно постигне на специалната и генерална превенция на наказанието спрямо този подсъдим , ако не бъде изолиран от обществото, дори и за недълъг период от време. Воден от тези мотиви ВКС на РБ , трето наказателно отделение, съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО решение №396/09г. от 26.10.2009г., постановено по внохд № 623/09 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: