Р Е Ш Е Н И Е №277/2011год. гр.София, 12.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1140/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 432 от 29.04.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 116 от 12.04.2010 год. по в.гр.дело № 13/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3410 от 15.10.2009 год. по гр.дело № 758/2008 год. на Разложкия районен съд, с което „Център за спешна медицинска помощ”, [населено място] е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на С. Й. Д. и Б. Й. Д. в качеството им на наследници на бившия жител на [населено място], починал на 14.04.1999 год. владението върху: поземлен имот с идентиф.№ * в [населено място] по кад.карта от 15.02.2007 год. в м.”М.”, с трайно предназначение урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване – до 10 м., който имот е с площ по скица * кв.м. и е идентичен с имот стар идентиф.№ * в кв.*, при съседи: поземлени имоти с идентиф.№№ *, *, * и *, както и владението върху поземлен имот с идентиф.№ * в [населено място] по кад.карта от 15.12.2007 год. в м.”М.”, урбанизиран, ниско застрояване, с площ по скица * кв.м., идентичен с имот стар идентиф.№ * в кв.* при съседи: имоти с идентиф.№№ *, *, * и *, като ответникът/сега касатор/ е и осъден на основание чл.109 ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото на собственост на ищците по отношение на посочените два имота, като премахне незаконните постройки, изградени в тях и да възстанови имотите в първоначалното му състояние, а на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищците сумата 2 100 лева обезщетение за лишаване от ползите от имотите за времето от 26.03.2007 год. до предявяването на иска на 20.12.2008 год. и е отхвърлено оспорването от ответника /касатор/ на истинността на удостоверения с изх.№№ 485 от 25.04.2006 год., 1889 от 14.10.2008 год. и 1890 от 14.10.2008 год., издадени от кметството на [населено място]. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да се даде отговор на въпроса дали не са налице пречки за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на бившите собственици, когато вместо предвиденото изграждане на почивна станция са били изградени на бетонова основа едноетажни сглобяеми дървени бунгала с инфраструктурна мрежа – електро, ВиК, вътрешни алеи и желязна ограда върху бетонова основа; респ. дали върху земеделските земи не е проведено комплексно строително мероприятие за изграждане на почивна база, което да налага преценка за евентуално приложение на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е приел, че преди одобряване на кадастралния, застроителен и регулационен план на [населено място] от 1990 год., през 1985 год. е започнала процедура по изграждане в процесните имоти на една почивна станция, което мероприятие обаче не било изпълнено, а вместо него били изградени без строителни книжа бунгала-дървени постройки от сглобяем тип, със стени тип „сандвич”, с дървена покривна конструкция, поставени върху бетонова основа. Безспорно е, че в процесните имоти съществува частично застрояване с едно бунгало в П.И.* със застроена площ * кв.м., от която * кв.м. попадат в имота, а в П.И.* има две бунгала със застроена площ, съответно * кв.м., които изцяло попадат в имота и * кв.м., от които * кв.м. попадат в имота. С оглед на това е прието, че изграденото в процесните имоти не е осъществено при спазване на всички нормативни изисквания съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и не препятства възстановяването на собствеността в полза на наследниците на Й. Г. Д. с решение №№ 49а и 49б от 09.03.2007 год. на ОСЗГ, [населено място]. Според въззивния съд, без значение е, че бунгалата са изградени от Станция „Б. п.”-С., а не от физически лица. Прието е, че няма доказателства на ответника/сега касатор/ да е било предоставено /учредено/ право на ползване върху процесните имоти, както и да е постановено изрично решение на компетентен орган за отреждане на терена за ползване от „Ц.”-С.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. След постановяване на въззивното решение Върховният касационен съд се е произнесъл с редица решения по реда на чл.290 ГПК, съставляващи задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с които се приема, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство /срвн., напр. решение № 310 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 494/2009 год., решение № 865 от 23.06.2011 год. по гр.дело № 1533/2009 год. и решение № 329 от 11.10.2011 год. по гр.дело № 1277/2010 год. на І г.о./. Според цитираните решения, разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване от определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Илюстрираната с посочените три решения практика на Върховния касационен съд се споделя и от настоящия състав на второ гражданско отделение. Предвид на това, като е приел, че в случая не са налице пречки за възстановяване на собствеността върху процесните имоти, тъй като на ответника/сега касатор/ не било предоставено/учредено/ право на ползване; нямало изрично решение на компетентен орган за отреждане на терена за ползване от „Ц.”-С., а бунгалата били изградени без строителни книжа, въззивният съд е постановил решението при наличие на касационно основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.първо ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага да се извършат нови или да се повторят съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, ІІ г.о. От писменото заключение на вещото лице инж.С. В. К. /л.239-л.243 от гр.дело № 758/2008 год. на РС-Разлог/ и от обясненията на експерта в заседанието на 15.09.2009 год. е видно, че върху процесните имоти - № * с площ * дка/идентичен със стар № * в кв.*/ и № * с площ * дка/стар № * в кв.*/, още преди влизането на ЗСПЗЗ в сила е било осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ: върху тези имоти, които са част от бившия парцел І-1101 в кв.* по регулационния план на [населено място] от 1990 год., е изградена част от почивната база на Центъра за спешна медицинска помощ-С.. В имот № * налице частично застрояване с едно бунгало със застроена площ * кв.м., от които * кв.м. попадат в имота, а в имот № * са изградени две бунгала, първото от които със застроена площ * кв.м. изцяло попада в имота, а второто-със застроена площ * кв.м., от които * кв.м. попадат в имота. Почивната база е комплексно мероприятие на държавата, което включва освен трайно прикрепените към земята едноетажни сглобяеми дървени бунгала, но и напълно изградена в парцела инфраструктурна мрежа-електроснабдяване, водопровод и канализация, вътрешни алеи, площадки и масивна ограда от стоманени и стоманено-бетонови колове и мрежа от желязна конструкция с орнаменти с различна височина. Предвид на това, налице е била законова пречка /чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ/ за възстановяване правото на собственост върху тези имоти в лицето на ищците като наследници на бившия собственик Й. Г. Д.. Постановените в тяхна полза решения на ОСЗГ-Б. с № 49а и № 49б от 09.03.2007 год. са материално незаконосъобразни и не са произвели конститутивно действие, а ищците не се легитимират с тях като собственици на спорните имоти. Ето защо, релевандикационният иск за тези имоти е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора по иска по чл.108 ЗС, неоснователна е и негаторната претенция за премахване на изградените в имотите постройки, както и претенцията по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от имотите за времето от 26.03.2007 год. до 20.12.2008 год. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски за трите инстанции в общ размер на 9 032 лева, от които 6 392 лева за адвокатско възнаграждение, 2 530 лева държавна такса и 100 лева – възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 116 от 12.04.2010 год. по в.гр.дело № 13/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Й. Д. ЕГН [ЕГН] и Б. Й. Д. ЕГН [ЕГН], от [населено място], срещу „Център за спешна медицинска помощ”-гр.С., [улица], искове: по чл.108 ЗС – за предаване владението върху поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 15.12.2007 год. на изпълнителния директор на А.-С., с административен адрес: местност „М.”; по чл.109 ЗС – за премахване на намиращите се в двата имота постройки и по чл.59 ЗЗД – за сумата 2 100/две хиляди и сто/лева обезщетение за лишаване от ползите от двата имота. Осъжда С. Й. Д. от [населено място], [улица] Б. Й. Д. от [населено място], [улица], да заплатят на „Център за спешна медицинска помощ”, [населено място] разноски по делото за трите инстанции в размер на 9 032/девет хиляди тридесет и два/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/