Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 02 април 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря……...….Марияна Петрова…......……и в присъствието на прокурора….....…............Калин СОФИЯНСКИ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 511 по описа за 2020г. Производството е образувано по касационна жалба на частния обвинител С. С. Д. чрез повереника й адв. М. М. срещу въззивна присъда № 3 от 09.03.2020г., постановена по внохд № 379/19г. на Разградски окръжен съд. Срещу присъдата е подаден и бланкетен протест от прокурор при окръжна прокуратура - Разград, който е оттеглен в дадения от въззивния съд срок по чл.351, ал.5, т.1 от НПК. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата на окръжния съд e незаконосъобразна и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правата на частния обвинител – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че показанията на свидетеля Д. са тълкувани превратно, а не според действителното им съдържание; при анализа на доказателствата са игнорирани наличните по делото експедиционни бележки, в които е посочено местоназначението на извозваното зърно. Според касатора извършените от С. действия сочат на реализиран от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК, поради което с оправдаването на подсъдимия се твърди, че е нарушен материалният закон. Предлага се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. Пред касационния съд жалбоподателят и частен обвинител С. Д., редовно призована, не се явява. Не се явява и повереникът й адв. М. М.. Защитникът на подсъдимия адв. Р. Н. пледира за оставяне на жалбата без уважение. Счита, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, не отговаря на състава на престъплението по чл.210 от НК. От доказателствата по делото не се установява измаменото лице да е било въведено в заблуждение, а делото срещу подсъдимия е било инициирано с оглед воденото търговско дело от свидетелката Д.. Представителят на ВКП дава становище за основателност на жалбата. Счита, че окръжният съд е направил верни фактически изводи, че зърното е следвало да се транспортира до пристанище Варна; че по указания на подсъдимия същото е било разтоварено в [населено място] и [населено място] и впоследствие отклонено в неизвестна посока. Според прокурора правните изводи на въззивния съд не съответстват на приетите за установени факти. Това сочи на опорочаване на процеса по изграждане на вътрешното убеждение при оценката на доказателствения материал. Моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В последната си дума подсъдимият С. моли за оставяне в сила на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 11.09.2019г. по нохд № 238/18г. на районен съд - Исперих подсъдимият Ц. Н. С. е признат за виновен в това, че от м. юли 2013г. до средата на месец септември 2013г. в [населено място] и [населено място], обл. Р. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Д. В. Д., че като посредник на сделка за покупко - продажба на 100т. пшеница реколта 2013г. между земеделски производител С. С. Д. в качеството й на собственик и продавач и „... БГ“ ООД [населено място] в качеството им на купувач ще организира извозването на пшеницата до място, указано от купувача – пристанище Варна, наредил извозването на зърното, но не го откарал до местоназначението, с което причинил имотна вреда на земеделски производител С. С. Д. в размер на 33 600лв., като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му адв. Н. е образувано внохд № 379/2019 г., по описа на окръжен съд Разград. С присъда № 3 от 09.03.2020г. въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Ц. Н. С. за невинен по обвинението по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Подаденият протест от прокурор при окръжната прокуратура - Разград е оттеглен, поради което не може да послужи за инициирането на касационна проверка. Същият следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази му част да се прекрати. Жалбата на частния обвинител е подадена в законния срок от лице, което е легитимирано да подава касационна жалба, а съдържанието й отговаря на изискванията по чл.351, ал.1 от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. В мотивите на въззивното решение окръжният съд е изложил приетите за установени обстоятелства от фактическа страна, както и съображения за това кои от доказателствата кредитира и по какви съображения. Касационната инстанция не би могла да осъществи проверка на правилността по същество на вътрешното съдийско убеждение, но може да контролира формалната правилност на решението на въззивния съд – дали то е взето при спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност – изградена ли е присъдата върху всички данни по делото, не са ли тълкувани превратно или игнорирани доказателства. Направеният извод в мотивите на въззивната присъда, че св. Д. не бил въведен в заблуждение относно мястото, където следва да бъде експедирана пшеницата, тъй като не знаел къде следва да бъде извозена, не съответства на писмените доказателства и на показанията на свидетеля пред въззивния съд. В трите експедиционни бележки, издадени от св. Д., с които зърното било извозено от [населено място], като местоназначение за получаването му е посочен [населено място], което и въззивният съд е приел за установено в мотивите си /л.54 и л.55/. В показанията си на л.45 от въззивното дело св. Д. е заявил „…Мина известно време и му се обадих, каза пращам ти утре коли, прати ми кола, натоварихме я, пуснах му документ, но тази кола се оказа, че дойде след два часа и аз тогава запитах шофьора до пристанището може ли да се стигне за толкова. Каза не, извозваме го съседното [населено място], имаме складова база. Първо говорих с шофьора. Говорих с подсъдимия и каза такива са нещата, сега там ще возим за да ти освободим склада и после ще се превози….Аз се съгласих с това, което той ми каза като обяснение. И за първата и за втората и за третата кола той движи нещата. 100 т. зърно с него съм го договарял. С друг освен него не съм контактувал…..Предадох му да вози зърното до „Хранекспорт“ за пристанище Варна“. Цитираните свидетелски показания са некоректно възпроизведени в мотивите /л.55/, като е отбелязано само, че свидетелят попитал св. П. къде е разтоварил и той му отговорил, че в зърнобазата в [населено място], а свидетелят от своя страна не се усъмнил, че става нещо нередно и натоварили камиона за втори път. Съпоставката на действителното съдържание на показанията на св. Д. с тяхната интерпретация в мотивите на присъдата налага извод, че последните са тълкувани превратно. Според приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, подсъдимият действително е действал като посредник на продавача С. Д. с пълномощник св. Д. Д. при сключването на сделка за продажба на 100т. пшеница на купувача „Хранекспорт БГ“ ООД. Обстоятелството, че сделката е била реално осъществена и продавачът е получил по банковата си сметка продажната цена от 33 600 лв., е създало у св. Д. доверие към подсъдимия и убеждение, че последният действа като представител на посоченото дружество. Така създадената невярна представа у св. Д., че Ц. С. като представител на дружеството следва и да извози зърното е била затвърдена от подсъдимия, който на 01.08.2013г. казал на свидетеля, че изпраща кола. След първия курс подсъдимият отново косвено потвърдил убеждението, че е натоварен с ангажимент да осъществи превоза, като в разговор със св. Д. му съобщил, че няма къде останалото зърно да се разтовари в този момент и извозването му ще се осъществи по - късно. След обаждането на св. Д., че следва складовата му площ да бъде освободена, подсъдимият организирал транспорт, отново поддържайки заблуждението у свидетеля, че ще осъществи превоз до пристанище Варна. Обяснението, което С. е дал на св. Д., че зърното от втория курс е временно разтоварено в [населено място] и след това ще се превози до местоназначението, е очевидно с цел да се поддържа вече създаденото у свидетеля заблуждение и да се разсеят неговите съмнения. Доводите на въззивния съд, че не било установено при първия курс зърното да е било във владение на подсъдимия, не водят до извод за несъставомерност. Действията на подсъдимия по въвеждане в заблуждение на св. Д., че е оторизиран да извърши превоз от името на купувача с осъщественото обаждане, че изпраща кола, са извършени с цел предаването на владението върху зърното. Обстоятелството, че при самото извозване подсъдимият не е присъствал, а същото е осъществено с посредничеството на св. М. Ц., не води до извод, че С. не е получил владението върху вещта, доколкото впоследствие е потвърдил пред св. Д., че няма къде да се разтовари останалото количество. Обстоятелството, че инициативата за извозването на останалото количество пшеница е била на св. Д., не оневинява подсъдимия, който е продължил да поддържа заблуждението, че действа като представител на дружеството купувач, изпращайки автомобил за транспортиране на пшеницата, като се е постарал и да разсее съмненията на св. Д., заявявайки че зърното е разтоварено в [населено място], откъдето впоследствие ще бъде извозено по предназначение. Доводите на прокурора в пледоарията му пред въззивната инстанция относно несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК, довело до невъзможност на подсъдимия да организира защитата си, са приети безкритично. Окръжният съд не е взел предвид, че при проведеното разпоредително заседание на първоинстанционния съд на 10.10.2018г. както подсъдимият, така и неговата защита са изразили съгласие с позицията на прокурора, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, а в първото по делото съдебно заседание подсъдимият е декларирал, че разбира обвинението. Изложените аргументи в мотивите, че невъзможността за утежняване правното положение на подсъдимия, предвид по - тежката санкция, предвидена в чл.206, ал.3 от НК в сравнение с престъплението, в извършването на което той е обвинен, не налага изобщо обсъждането на признаците на престъплението измама, сочат на неяснота относно волята на съда – дали същият е приел, че е осъществено по - тежко наказуемо престъпление, за което подсъдимият не може да бъде санкциониран с оглед невъзможността за влошаване на положението му или е счел, че от обективна страна липсват признаците на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 от НК. Следва да се отбележи, че разликата между измамата и обсебването се състои в това, че при обсебването чуждото имущество попада на правно основание у дееца да го владее или пази, докато при измамата фактическата власт върху това имущество се получава въз основа на измамливо формирано или поддържано заблуждение у собственика или държателя му, с което той се мотивира да извърши акта на имуществено разпореждане, с което му се причинява реална вреда, без да е необходимо за дееца да настъпи целената лично за него или за другиго имотна облага ( р. № 325 от 19.06.2013г. по н.д.№ 945/13г. на I н.о. на ВКС). С оглед изложеното касационната инстанция намира, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуални правила при оценката на доказателствения материал и правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение, довело до нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.210, ал.1, т.5 от НК. Това налага отмяната на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Предвид изложеното и на основание чл.352, ал.1; чл.354, ал.1, т. 5 и чл. 354, ал. 3, т. 2 и т.3 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ без разглеждане касационен протест срещу срещу въззивна присъда № 3 от 09.03.2020г., постановена по внохд № 379/19г. на Разградски окръжен съд и прекратява образуваното по него касационно производство. ОТМЕНЯ въззивна присъда № 3 от 09.03.2020г., постановена по внохд № 379/19г. на Разградски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: