6 Решение по гр. д. № 493/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 18.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 493 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 50 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 340/10 г. Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 3649 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 5537/06 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която искът на [фирма] [населено място] срещу И. Б. П. и Р. Я. Н. за собственост на имот пл. № 856 по КП на [населено място], е отхвърлен. В отменената част е постановено ново решение, с което И. П. и Р. Н. са осъдени да предадат на [фирма] владението върху част от имот № 856 с площ от 24.612 дка. Оставил е в сила решението в останалата му част. Срещу решението на въззивния съд са подадени жалби от И. П. и от Р. Н. с оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията визирани в чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбите. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1054 от 11.11.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК касационно обжалване по двете жалби. По формулираните въпроси настоящият състав приема следното: Касационно обжалване е допуснато по въпроса дали решенията на ОСЗ легитимират лицата, в чиято полза са издадени, като собственици на възстановения имот по отношения на трети лица. Съгласно разясненията в ТР 1/1997 г. на ВКС ОСГК, решението за възстановяването на собствеността има конститутивно действие. Влязлото в сила решение с приложената към него скица легитимира лицата в полза на които е възстановена собствеността по отношение на третите лица. Както е прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр. д. 6/05 г. на ВКС ОСГК, при спор за собственост между лица които не са участвали в административното производство в което е възстановена собствеността, гражданският съд е компетентен да осъществи инцидентен контрол както за валидността на административния акт, така и за неговата законосъобразност, т. е. дали са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността. Лицата в полза на които е издадено решението на ОСЗ трябва да докажат предпоставките за настъпване на реституцията. На въпроса дали земеделска земя, за която няма данни да е внесена в ТКЗС подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ отговор дава разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ. Според текста, възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Касационно обжалване е допуснато и по въпроса дали заповедта за отреждане на имоти за мероприятия по уличнорегулационния план има отчуждително действие до изменението на чл. 39 З. /отм./ с ДВ бр. 54 от 09.07.1956 г. Съгласно чл. 39 З. /отм./ в редакцията с ДВ бр. 54/56 г., недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика, съгласно П.. Самото отреждане на имота по уличнорегулационния план няма непосредствено отчуждително действие, а собственикът запазва собствеността си до заплащане на обезщетението, в който момент настъпва вещнотранслативния ефект на плана. В този смисъл е задължителната практика на ВКС в решение № 290 от 01.03.10 г. по гр. д. № 1225/10 г. на ВКС ІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. На въпроса може ли да се упражнява давностно владение чрез периодични посещения на имота следва да се отговори положително. Според решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 2760/08 г. на ВКС ІІ ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица, респ. да не са смущавани от предявявани от трети лица претенции. Отговор на въпроса дали невписването на един недвижим имот в балансите на фирма е основание да се приеме, че тя не е собственик на имота е даден в решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 119609 г. на ВКС І ГО. Според него, съставът на чл. 17а З. /отм./ включва само елементите посочени в правната норма - предоставяне на определено държавно имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на това предприятие. Реалното ползване на предоставеното имущество, както и заприходяването му в баланса на държавното предприятие не са елементи от фактическия състав, но от тези факти, наред с всички останали доказателства, може да се съди за наличието на предоставянето на това имущество на съответното предприятие. В същия смисъл са и решения № 263 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/09 г. на ВКС I ГО, № 340 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1349/09 г. на ВКС I ГО и № 238 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 685/09 г. на ВКС II ГО. По въпроса дали включването на земеделски имот в строителните граници и отчуждаването му за благоустройствено мероприятие променя първоначалния статут на имота като земеделски настоящият състав споделя приетото в решение № 163 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1255/2009 г. на ВКС IV ГО, че включването на имота в строителните граници на населеното място, урегулирането му и загубването на земеделското му предназначение не са пречка за реституцията по ЗСПЗЗ. В т. см. е и решение № 767 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 1760/09 г. на ВКС І ГО. По основателността на касационните жалби: За да уважи частично предявения иск въззивният съд е приел че през 2004 г. [фирма] закупил с договор търговско предприятие [фирма] /в ликвидация/ като съвкупност от права и задължения, включително и процесния имот, който бил записан в инвентарната книга на дружеството като капитал собственост на държавата към 31.12.1998 г. Фактът че имотът не бил вписан в баланса на дружеството бил ирелевантен за спора, тъй като статутът на земята до 1989 г. бил на държавна собственост която преминала съгласно чл. 17а З. /отм./ в собственост на дружеството, затова ищецът се легитимирал като собственик. По делото били представени доказателства че процесната земя била възстановена на наследниците на В. К., които я продали на касаторите. Според съда, доказателствената сила на реституционния акт била оборена. По делото нямало доказателства че земите са били внесени в ТКЗС. Освен това, през 1969 г. 63 дка обработваема земя били отчуждени за държавни нужди по реда на З. /отм./ и отредени за пристанищен силоз, предоставени на [фирма] [населено място], намирали се в строителните граници и в тях имало извършени благоустройствени мероприятия, затова бил неприложим редът за възстановяване на земята по ЗСПЗЗ. Съдът разгледал възражението на ответниците че са придобили имота и по давност като приел, че не било доказано владение от 1995 до 2007 г., тъй като след закупуването му Р. Я. само го посещавал, а свидетелските показания били противоречиви. В двете жалби се излагат оплаквания за неправилност на решението. Твърди се, че ищецът не е доказал правото си на собственост, тъй като то не се доказва с вписване в инвентарната книга, а с включването на имота в баланса на фирмата въз основа на акт на съответния министър, каквито документи по делото не били представени. От друга страна, ответниците доказали правото си на собственост, тъй като решението на ОСЗ имало конститутивно и вещноправно действие. Имотът не бил отчужден през 1963 г., тъй като не било заплатено обезщетение. Но дори да е бил отчужден, той подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съдът незаконосъобразно приел също така, че ответниците не са придобили имота и по давност, тъй като го посещавали периодично, което било достатъчно основание да го считат за свой. Ищецът се легитимира като собственик с договор за продажба на търговско предприятие като твърди, че с него е придобил собствеността и на процесния имот. Видно е от данните по делото, че с Р. № 454 от 01.09.1969 г. била утвърдена площадка за изграждане на пристанище за зърнени храни със силози на М. в района източно от пристанището за дървен материал и югозападно от гара „Тополите” край В. езеро, като е указано, че след утвърждаване на идейния проект трябва да се направят постъпки за отчуждаване на необходимата земя. Такива били направени от председателя на ИК на ОНС В., който предложил на Комисия за земята, на основание на разпореждането да предостави 82 дка държавна земя за изграждане на два силоза и пристанище на Н. край гара Тополи, за което председателят на АПК дал съгласие. С решение на Комисия за земята от 1984 г. било разрешено в района на гара Тополи да се отчуждят по реда на З. 66 дка обработваема земя втора категория и 16 дка некатегоризирана земя, за изграждане на пристанище и два силоза на Д. „Зърнени храни и фуражна промишленост”. Представен е А. № 752 от 18.10.1985 г. в който е записано, че 65 дка обработваема земя и 16 дка заблатена земя в землището на [населено място] са отчуждени за държавна нужда от АПК със заповед № 454 от 01.12.1969 г. на МС и са предоставени за оперативно управление на З. - В.. А. № 2149 от 30.12.1998 г. е съставен за земя с площ 82 дка, на основание § 34 от ПЗР на З. /отм./ и чл. 148 ал. 1 П.. В него е записано, че имотът е включен в капитала на [фирма] [населено място], както и че 41.2 дка са деактувани тъй като са възстановени на наследници на В. К.. С договор от 07.04.2004 г. [фирма] [населено място] /в ликвидация/ продало на [фирма] цялото търговско предприятие като съвкупност от права и задължения придобити до датата на прехвърлянето им, включени в активите на ТП и заведени в счетоводните книги. Според т. 4 от договора, търговското предприятие включва права върху недвижими имоти, а в т. 4.5 от договора е описано право на собственост върху земя терен за подстанция с площ 9 дка в н. м. Тополи местността „К. – баир”, описан в А. № 2151 от 30.12.1998 г. По делото не е било спорно, че имотите са били собственост на В. К.. С решение на ОСЗ от 24.03.1993 г., на наследниците на К. била възстановена собствеността върху нива от 22 дка в строителните граници на [населено място], м. “Суват дере”, имот пл. № 294 по КП от 1963 г. и части от имоти № 392 и 394, както и лозе с площ 19.2 дка, имот пл. № 391 и част от имот пл. № 297 по същия КП. С договор от 19.01.1995 г. наследниците извършили доброволна делба на възстановените имоти, като процесния имот бил поставен в дял на Й. С. и Н. С.. През 2003 г. те продали на И. П., съпруга на Р. Я., останалата 1/3 ид. ч. от имотите. Според счетоводна експертиза не било установено да има запазен баланс на [фирма] към 31.12.1998 г., инвентарна книга и опис на наличните дълготрайни материални активи на дружеството. Балансът към 31.12.1999 г. съдържал справка за стойност на дълготрайните активи. В инвентарната книга към 31.12.2000 г. била описана земя в м. „Тополи” в количество 40.8 дка, 10 дка и 9 дка, но нямало баланс. Нямало писмени документи доказващи че земята е включена в баланса и капитала на дружеството и към кой момент. Според приетите технически експертизи, имало частична идентичност възстановения имот с имота описан в А. № 2149/98 г. В терена отреден за силоз попадал част от имот № 856, а имоти № 850, 851 и 855 не попадали в терена актуван с А. от 1998 г. Нямало данни имотът да е бил включван в ТКЗС, но съгласно записванията в разписните листи към КП от 1957 г. вещото лице счита, че процесните имоти били включени в ТКЗС. Мястото било записано като блок на АПК. Нямало данни за отчуждаване на имота при действието на З. /отм./. За имота имало кадастрален план от 1985 г. Р. план бил от 1963 г., като с разпореждане на Комитета за стопанско координиране от 01.12.1969 г. била утвърдена площадка за изграждане на пристанище за зърнени храни със силози на М. източно от пристанището за дървен материал и югозападно от „Тополите”. В процесния терен нямало изпълнени строително-монтажни работи за изграждане на предвиденото пристанище, имало части от две съборени сгради и бетонова площадка, с неизвестно предназначение и част от асфалтиран път. Спорният имот бил ограден и незастроен. Настоящият състав счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. На първо място следва да се отбележи, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация като собственик на процесия имот с придобивно основание по чл. 17а З. /отм./. В случая липсват категорични доказателства за това, дали процесният имот като държавно имущество е бил предоставен на праводателя на ищеца за стопанисване и управление от държавата към момента на приватизацията му. Следва да се посочи, че актът за държавна собственост не създава права на собственост, тъй като няма конститутивен ефект. За установяване правото на собственост съдът е следвало да укаже на ищеца да ангажира доказателства с които да установи кога и с какъв акт процесния имот е бил предоставена на ДП „Зърнени храни” за стопанисване и управление. При проявена активност от ищеца, тези доказателства са могли да бъдат изискани от „Държавен архив” и да се предоставят на вещите лица при изготвяне на експертизите им. Съдът не е обсъдил и факта дали процесната земя е била собственост на приватизираната фирма към момента на продажбата и, с оглед записаното в чл. 4 от договора. Не е обсъден и въпроса дали имотът е бил отчужден по реда на З. /отм./, тъй като въпреки приетото Р. № 454/69 г., решението на Комисия за земята е от 1984 г. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и досежно факта кой е приложимия закон при възстановяване на собствеността - ЗСПЗЗ или друг реституционен закон. Той е следвало да прецени дали земята е имала земеделски характер, с оглед представеното пред въззивния съд заявление от К. с което заявява желание да бъде приет за член на ТКЗС с опис на притежаваните имоти, както и факта, че в решението на комисията за земята е записано че тя се отчуждава от АПК. Ако имотът е имал земеделски характер, съдът е следвало да прецени и дали са били налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Както е прието и в решение № 22 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1339/09 г. на ВКС ІІ ГО, включването на един имот в капитала на търговско дружество не може да бъде приравнено на мероприятие което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като за да е реализирано мероприятие, имотът следва да е променен до степен да не може да се приеме, че е запазил земеделския си характер, т. е. предназначението му вече да е променено и то като последица от застрояване или изграждане на съоръжения, свързани с осъществяване на производствена, търговска или друга стопанска дейност. Преобразуването и последващата приватизация на едно предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в реални граници. В капитала на търговско дружество, образувано чрез преобразуване на държавно предприятие, се включва само онова имущество, дадено за управление и стопанисване на предприятието и включено в неговия баланс, което е било собственост на държавата към момента на преобразуването и по отношение на което това е изрично предвидено в акта за преобразуване, т. е. от значение е волята на принципала. Ако в акта за преобразуване не е посочено изрично това имущество, следва да се приеме, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, което е заведено по баланса на преобразуващото се държавно предприятие към датата на преобразуването. Ако обаче в акта за преобразуване това имущество е посочено изрично или е установен друг отграничаващ го белег, не може да се приеме, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, което е било заведено по баланса на преобразуващото се държавно предприятие към датата на преобразуването. Актът на преобразуване има вещноправен прехвърлителен ефект по отношение на това имущество и този ефект не може да се разпростира неограничено по отношение на имущество, за което в този акт не е изразена воля за разпореждане. По изложените съображения решението на въззивния съд е неправилно, тъй като съдът е пристъпил към решаване на делото преди то да е напълно изяснено и без да прецени всички доказателства и доводите на страните. Понеже се налага извършване на допълнителни процесуални действия, решението следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да събере нови доказателства и да обсъди всички факти свързани с правата на собственост на страните върху процесния имот. С оглед изхода на спора, въззивният съд следва да се произнесе и по отношение разноските на страните направени пред настоящата инстанция Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 50 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 340/10 г. Окръжен съд [населено място] в частта, в която И. Б. П. и Р. Я. Н. са осъдени да предадат на [фирма] владението върху част от имот № 856 с площ от 24.612 дка, оцветени в жълт цвят по скицата на вещо лице, неразделна част от решението и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: