Р Е Ш Е Н И Е № 60152 гр. София, 15 октомври 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 578 по описа за 2021 г Настоящето производство е образувано по искане на осъдения Ю. К. Ю., депозирано на 7.06.21 г, за възобновяване на НЧД № 2398/20 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено определение № 260088 от 4.02.21 г, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, влязло в сила на 20.02.21 г, с което е приложен чл. 68 НК, а именно: постановено е отделно изтърпяване на наказанието десет месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 2385/20 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, за изтърпяването на което е определен първоначален „строг“ режим. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Допуснато е нарушение на правото на адвокатска защита, като е назначен служебен защитник в лицето на адвокат И. М. от Адвокатска колегия Стара Загора, която не е изпълнила надлежно задълженията си, предвид изхода на делото, който не е в полза на осъдения. Съдът е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 2385/20 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, без да съобрази принципа за най-благоприятно групиране, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на определението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед прилагане на принципа за най-благоприятно групиране на наказанията. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на искането, като счита, че е приложима хипотезата на чл. 27 НК. Осъденият не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, който попада в обхвата на актовете, подлежащи на разглеждане по реда на Гл. 33 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: Не може да бъде споделен довода, че в проведеното производство, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, е допуснато нарушение на правото на адвокатска защита, поради следното: Съдът е съобразил, че осъденият е бил „задържано лице“, в която хипотеза адвокатската защита е задължителна, и на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, му е назначил служебен защитник: адвокат И. М., от Адвокатска колегия, Стара Загора, определена, по реда на Закона за правната помощ. В съдебно заседание, проведено на 4.02.21 г, съдът е дал възможност на осъдения да изрази становище относно нейното участие и след като е получил надлежно съгласие в тази насока, я е назначил като служебен защитник. След пледоарията на защитата по съществото на делото, осъденият е заявил /в лична защита/, че се присъединява към съображенията на защитника си и няма какво да добави към казаното от нея. При това положение, не може да се счита, че е имало разминаване в линията на защита между назначения служебен защитник и осъдения Ю., което да обуслови нарушение на правото на адвокатска защита. Неоснователно се сочи, че е допуснато нарушение на правото на адвокатска защита, произтичащо от това, че изходът на делото е неудовлетворителен за осъдения. Това е така, защото липсва законово задължение за защитника да постигне определен резултат, който да е в полза на подзащитния, а е необходимо оказаната правна помощ да е в съответствие с чл. 98, ал. 1 НПК, а именно: защитникът да е съдействал за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на подзащитния, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона. В случая, адвокат М. е изпълнила в пълен обем процесуалните си задължения по чл. 98, ал. 1 НПК, а недоволството на осъдения от изхода на делото няма отношение към осъществената от нея правна помощ. Когато подсъдимият, респективно, осъденият не е доволен от постановения съдебен акт, той има право да го обжалва по реда на инстанционния контрол, респективно, в определените от закона случаи, може да поиска възобновяване на наказателното дело. В случая, осъденият се е възползвал от правото си да поиска възобновяване, по реда на Гл. 33 НПК, откъдето следва, че е реализирал предоставената му от закона процесуална възможност, а отделен е въпросът дали искането му за възобновяване е основателно и дали следва да бъде уважено. На следващо място, при постановяване на съдебния си акт, съдът е спазил материалния закон, като е приложил чл. 68 НК, предпоставките на който са налице. В тази насока, от значение е следното: Осъденият Ю. е осъждан, както следва: 1/ с присъда / споразумение /, по НОХД № 11678/13 по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 17.07.2013 г, по която е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „глоба“ от 965 лв, 2/ с присъда / споразумение /, по НОХД № 307/20 по описа на Районен съд, Стара Загора, влязла в сила на 13.03.20 г, по която е наложено наказание десет месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, 3/ с присъда / споразумение /, по НОХД № 2385/20 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, влязла в сила на 22.12.20 г, за деяние, извършено в периода от 8.06.2020 г до 16.06.2020 г, за което е наложено наказание една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим. С определение № 260088 от 4.02.21 г, по НЧД № 2398/20, Старозагорският окръжен съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, на основание чл. 68 НК, е постановил осъденият Ю. да изтърпи отделно от наказанието, наложено по НОХД № 2385/20 по описа на Старозагорски окръжен съд / една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим /, наказанието, определено по НОХД № 307/20 по описа на Старозагорски районен съд, а именно: десет месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим. Оспореният, по реда на възобновяването, съдебен акт е съобразен с императивната норма на чл. 68, ал. 1 НК, предвиждаща, че отложеното, по реда на чл. 66 НК, наказание „лишаване от свобода“ се изтърпява от осъдения, ако в изпитателния срок той извърши друго престъпление, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. В случая, деянието, предмет на НОХД № 2385/20 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, е извършено в периода 8.06.20- 16.06.20 г, тоест, в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 307/20 по описа на Районен съд, Стара Загора. При тази хипотеза, съгласно чл. 68 НК, отложеното по реда на чл. 66 НК по предходна условна присъда наказание се изтърпява отделно от наказанието, наложено по следващата присъда. Неоснователно се сочи, че е възможно да се приложи чл. 27 НК, за който е характерно, че лицето е извършило престъпление, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, след което е извършило друго престъпление, за което му е определено наказание „лишаване от свобода“. В случаите по чл. 27 НК се определя едно общо наказание „лишаване от свобода“, което включва неизтърпяното наказание по първата присъда, към което се присъединява изцяло или отчасти наказанието по втората присъда. Възможни са две хипотези в зависимост от това дали наказанието по първата присъда е изтърпяно или е изтърпяно изцяло или отчасти. Правната уредба по чл. 27 НК се характеризира с това, че законът не се интересува каква е причината наказанието по първата присъда да не бъде изтърпяно. Когато обаче причината да не бъде изтърпяно наказанието произтича от закона, каквито са случаите на условно осъждане или на условно предсрочно освобождаване, чл. 27 НК не е приложим, а се прилагат разпоредбите на чл. 68, чл. 69, чл. 69 а НК, респективно, чл. 70 НК. Ето защо, след като, в случая, е приложим чл. 68 НК, отложеното наказание се изтърпява отделно от предходното такова, а нормата на чл. 27 НК, за определяне на общо наказание „лишаване от свобода“ по двете присъди, не може да намери приложение. Неоснователно е искането за най-благоприятно групиране на наказанията, наложени с отделни присъди, което би било възможно, ако са налице условията по чл. 25 вр. чл. 23 НК, които, в случая, не са налице. Първото осъждане / с присъда по НОХД № 307/20 по описа на Старозагорски районен съд / е „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, изтекъл успешно на 17.07.2016 г. Престъплението, предмет на НОХД № 2385/20 по описа на Старозагорски окръжен съд, е извършено в изпитателния срок на второто осъждане /с присъда по НОХД № 307/20 по описа на Районен съд, Стара Загора /, което означава, че престъпленията, предмет на втората присъда и третата такава, са извършени при рецидив, а не при условията на съвкупност. При това положение, съгласно чл. 68 НК, общо наказание „лишаване от свобода“ не се определя, а отложеното наказание по втората присъда подлежи на отделно изтърпяване, след като бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“, наложено по предходната присъда / тази по НОХД № 2385/20 по описа на Окръжен съд, Стара Загора /. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. К. Ю. за възобновяване на НЧД № 2398/20 по описа на Окръжен съд, Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: