О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 258

гр. София, 04.07.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2161 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С молба вх. № 4774/01.06.2022 г., подадена от „БМФ Порт Б.“ ЕАД, представлявано от адв. Николай В., е поискано допълване в частта за разноските на решение № 55 от 30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2161/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.
В срока за отговор насрещната страна по молбата за разноски – С. Г. Т., чрез адв. Р. Ц., е изразил становище, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да се намалят (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 55/30.045.2022 г. по гр. д. № 2161/2021 г., настоящият състав е отменил решение № II-14/09.03.2021 г. по възз. гр. д. № 47/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и е отхвърлил предявените от С. Г. Т. против „БМФ Порт Б.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – за признаване на дисциплинарното уволнение на С. Г. Т., извършено със Заповед № 12/21.01.2020 г, за незаконно и отмяната му; за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 22.01.2020 г. - 23.03.2020 г. и в размер на разликата в заплатите за периода 24.03.2020 г. - 22.07.2020 г., общо за сумата 11 782.93 лв.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 55/30.05.2022 г. по настоящото дело съдът действително е пропуснал да се произнесе по искането за разноски на касатора, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Молбата за допълване на постановеното решение по чл. 290 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Общо претендираните за трите инстанции разноски са в размер на 9 055.66 лв., от които адвокатско възнаграждение за първата инстанция – 2 200 лв. (по договор за възлагане на правна помощ от 10.03.2020 г., фактура № 25/10.03.02020 г. и преводно нареждане от 12.03.2020 г.); за въззивната инстанция – 2 200 лв. (съгласно договор за възлагане на правна защита от 21.01.2021 г., фактура № 60/21.01.2021 г. и преводно нареждане от 25.01.2021 г.); и за касационната инстанция – 4 200 лв. (видно от пълномощно от 14.04.2021 г., фактура № 3636/29.03.2021 г. и банково извлечение от 30.03.2021 г.).
Настоящият състав намира, че са налице поддържаните от ответната страна по молбата предпоставки за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната и касационната инстанция, предвид своевременно заявените възражения по чл.78, ал.5 ГПК. Пред първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от насрещната страна, поради което условия за редуциране на същото не са налице. Договореното за въззивната и касационната инстанция адвокатски възнаграждения в размер съответно на - 2 200 лв. и 4 200 лв. - са прекомерни, преценени с оглед минималния размер, определен по правилата на Наредба №1/2004 г. за М., действителната фактическа и правна сложност на делото и характера на съдебното производство – трудов спор. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ минималното възнаграждение е в размер на сумата 650 лв. (съобразно времето на сключване на договорите за правна защита и съдействие – м.01.2021 г. и м.04.2021 г.); а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, възнаграждението възлиза на сумата 883,49 лв., съгласно чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Общо минималният размер на адвокатското възнаграждение за първоначална защита по предявените искове по чл.344, ал.1, т. 1 и т. 3 КТ възлиза на сумата 1 533,49 лв. Съобразявайки нормите на чл. 9, ал.1 и ал.3 от Наредба №1/2004 г., за процесуално представителство и защита пред въззивната и касационната инстанция, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 1 150.12 лв. На тази база, Върховният касационен съд като съобрази обстоятелствата, че се касае за трудов спор, който не се отличава с особена фактическа и правна сложност, че във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, както и че във въззивното и касационното производство е проведено по едно о.с.з. с участието на представители на страните, намира, че договорените размери на адвокатските възнаграждения от 2 200 лв. и 4 200 лв. са в пъти завишени и действително прекомерни. Същите следва да се намалят до сумите - 1 200 лв. за въззивното производство и 1 400 лв. за касационната инстанция.
Предвид всичко изложено, постановеното решение следва да бъде допълнено, като ответника по касационната жалба С. Г. Т. да бъде осъден да заплати на касатора разноски за трите инстанции общо в размер на сумата 5 255.66 лв., след намаляването на адвокатското възнаграждение за въззивната и касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 55/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2161/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., като:
ОСЪЖДА С. Г. Т., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на „БМФ Порт Б.“ ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата 5 255.66 лв. разноски по делото за трите инстанции.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.