Ключови фрази
лихва * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие * цели на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е


№ 138

гр. София, 30 март 2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА
КЕТИ МАРКОВА


при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 20/ 2012 година

Касационното производство е образувано по две отделни жалби, депозирани от подсъдимия З. А. А., от [населено място]- лично, и чрез неговия защитник адв. Н. С., срещу въззивно решение № 169 от 31. 10. 2011г., на Пловдивския апелативен съд, 1 наказателен състав, постановено по ВНОХД № 470/ 2011г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 83 от 10. 08. 2011г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 1335/ 2011г.
В касационната жалба на подсъдимия З. А. А., и тази, подадена от неговия защитник, се поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо- отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Искането е за изменяване на решението и намаляване размера на наложеното наказание. Подсъдимият А., лично и чрез своя служебен защитник, назначен в настоящото производство, поддържа жалбата в съдебно заседание, по съображенията в нея, със заявеното искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на подсъдимия З. А. А. е неоснователна.
С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимия З. А. А., от [населено място], за виновен в това, че на 24. 03. 2011г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- хероин, с общо тегло- 3, 8207 грама, със съдържание на активен компонент- диацетилморфин 9, 9 тегловни %, на обща стойност 191, 04 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, чл. 54 НК и чл. 58а НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и на глоба в размер на 20000 лв.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал задържането на подсъдимия по взета и изпълнена мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел в полза на държавата инкриминираното наркотично вещество.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд, 1 наказателен състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, релевиран и в двете жалби, подадени от името на подсъдимия А., е неоснователен. Наказанието, наложено на касатора- четири години лишаване от свобода, и глоба в размер на 20000 лв., е справедливо отмерено и съответно на критериите на чл. 54 НК, при законосъобразното му редуциране по правилата на чл. 58а НК, на основание чл. 373, ал. 2 НПК, в резултат на приложението на диференципаната процедура по Глава двадесет и седма НПК. Съобразени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца, отчетени са количеството и стойността на инкриминираното наркотично вещество, данните за личността на подсъдимия. Всички обстоятелства, изтъквани в касационната жалба, относно семейното положение на подсъдимия и собствената му наркотична зависимост, както и тези, касаещи количеството и стойността на инкриминираните наркотични вещества и съдействието, оказано на разследването, са подробно и всестранно обсъдени и от двете предходни инстанции. ВКС не констатира смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид от съдилищата, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Законосъобразен е също и изводът за отсъствие на предпоставките на чл. 55, ал. 1 НК, предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, с оглед индивидуализация на наказателната санкция при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Позоваването от защитника на подсъдимото лице, в касационната жалба, на съдебна практика във връзка с размера на наказанието, основана единствено на количества наркотични вещества и тяхната стойност, е неудачно, доколкото не държи сметка, че в случая правната квалификация на конкретното престъпление, като извършено при условията на опасен рецидив, е по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, при която предвиденият минимален размер на наказанието лишаване от свобода е пет години, а този на глобата- 20000 лв. При това положение подлежащото на изтърпяване наказание лишаване от свобода се оказва в размер под най- ниския предел. Касационният съдебен състав счита, че в този си вид и размер, наложените кумулативни наказания- лишаване от свобода и глоба, са съобразени с целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 НК, и принципа за съответствието им с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В този смисъл наказанието, наложено на жалбоподателя не съдържа характеристиките на явната несправедливост, регламентирана като отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, съобразно критериите на чл. 348, ал. 5, т. 1- 2 НПК.
Предвид гореизложеното, жалбата на подсъдимия З. А. А. е неоснователна, а въззивното решение, предмет на проверка от касационната инстанция, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, съобразно правомощията й в настоящото производство, по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 169 от 31. 10. 2011г., на Пловдивския апелативен съд, 1 наказателен състав, постановено по ВНОХД № 470/ 2011г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: