5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 29 София, 11 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 62/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимите Й. Р. Н. и А. С. А., против въззивно решение № 260024/02.11.2021 г., постановено по ВНОХД № 58/2021 г. от Апелативния специализиран наказателен съд. В двете касационни жалби и допълненията към тях се поддържат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Съдържат се идентични доводи за базиране на осъдителните съдебни актове върху предположения и недоказаност на повдигнатите срещу подсъдимите обвинения. Отправени са алтернативни искания за оправдаване на подсъдимите Н. и А. или за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимите Й. Н. и А. А. и техните защитници поддържат жалбите по изложените в тях доводи и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда от 20.10.2020 г., постановена по НОХД № 4160/2019 г., Специализираният наказателен съд е признал подсъдимите за виновни, както следва : 1. Подсъдимият Й. Н. - за виновен в това, че в периода месец януари 2016 г.-19.04.2016 г. се сговорил с подсъдимия А. А. да вършат в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл. 308, ал.2 и ал. 7 от НК и чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл.321, ал.6 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода; - за виновен в това, че на 19.04.2016 г. държал и укривал предмети, подробно описани, за които е знаел, че са предназначени за преправяне на документи по чл. 308, ал.2 от НК – български документи за самоличност (лични карти и свидетелства за управление на МПС), поради което и на основание чл. 308, ал.7 във вр. с ал.3 във вр. с ал.2 и ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода; На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най – тежко наказание, а именно две години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено Н. да изтърпи отделно наложеното му общо наказание по НОХД № 342/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд. 2. Подсъдимият А. А. - за виновен в това, че в периода месец януари 2016 г.-19.04.2016 г. се сговорил с подсъдимия Й. Н. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл. 308, ал.3 във вр. с ал.2 и ал. 7 и чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл.321, ал.6 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода; - за виновен в това, че на 19.04.2016 г. преправил съдържанието на официални документи – български документи за самоличност, подробно описани, поради което и на основание чл.308, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода; На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил едно общо най – тежко наказание, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл. 66,ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. С атакуваното сега въззивно решение, постановено по жалби на подсъдимите, присъдата е потвърдена. ІІ. Върховният касационен съд намери, че обжалваното решение следва да бъде отменено, макар и не по изложените в жалбите доводи. В рамките на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК настоящият състав извърши проверка, при която констатира наличие на порок на производството, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални нарушения – чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Отстраняването на такива нарушения изисква служебна намеса на касационната инстанция и без проявена активност на страните в изпълнение на задължението й, произтичащо от чл. 124 от Конституцията на Република България – за върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от съдилищата. Делото е разгледано и решено във въззивната инстанция от незаконен съдебен състав поради това, че в него е участвал съдия, за който са били налице основанията за отвод. Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от НПК регламентира т.нар. „абсолютни основания за отвод“, които по своята същност са конкретни и установими факти, при наличието на които законодателят е приел, че не може да се очаква постановяване на обективен и безпристрастен съдебен акт. Самото констатиране на основанието (факта) по чл. 29, ал.1 от НПК е достатъчно условие за отстраняването на съдията/съдебния заседател от състава на съда. Участието в съдебен състав на съдия/съдебен заседател, за който е налице основанието за отвод по чл. 29 от НПК прави целия състав незаконен – безусловно основание за отмяна на постановения съдебен акт В разглеждания случай посочените в пункт първи съдебни актове не са единствени по делото. Преди това с присъда от 26.03.2019 г., постановена по НОХД № 2378/2018 г., Специализираният наказателен съд е признал за виновни и осъдил подсъдимите Й. Н. и А. А. за същите престъпления, като им е наложил и съответните наказания. Присъдата е била предмет на въззивен контрол, извършен по жалби на двамата подсъдими, по ВНОХД № 475/2019 г. Апелативният специализиран наказателен съд в състав – председател В. В. и членове - Г. Г. и Д. Г. с решение № 49/05.11.2019 г., постановено по това дело, отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за ново разглеждане от основния съд. Последвала е повторна първоинстанционна процедура, финализирана с присъдата от 20.10.2020 г., постановена по НОХД № 4160/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд. По жалби на подсъдимите е било образувано ВНОХД № 58/2021 г. Съдебният протокол от 12.05.2021 г. и съдържанието на атакуваното сега въззивно решение показват, че съдебният състав, разгледал и решил делото по същество, е при участието на съдия Г. Г., за която са били налице предпоставките за отвод по чл. 29, ал.1, т. 1, б. „а“ от НПК. Всъщност, прегледът на материалите разкрива, че съдия Г. е била изключена от разпределение за участие в процесното въззивно производство именно на посоченото основание, документирано от приложените по делото протоколи за избор на съдия – докладчик, съответно за член на съдебния състав – виж, л. 1, л.3 от досието на ВНОХД № 58/2021 г. При очертаната процесуална ситуация участието на съдия Г. Г. в съдебния състав е в нарушение на обвързващата норма на чл. 29, ал.1, т. 1, б. „а“ от НПК, поради което е реализирано процесуално нарушение от категорията на абсолютните – това по чл. 348, ал.3, т.3 от НПК. Атакуваното пред настоящата инстанция решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг, законен състав на въззивната инстанция. Естеството на констатираното основание за отмяна прави безпредметно обсъждането на останалите доводи, поддържани в касационните жалби на подсъдимите. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 260024/02.11.2021 г., постановено по ВНОХД № 58/2021 г. от Апелативния специализиран наказателен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.