О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 423 Гр. София, 02 октомври 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА СВЕТЛА БУКОВА като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 844/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Софийски районен съд (СРС) и Районен съд – Левски по повод н. ч. х. д. № 213/2023 год. по описа на последния съд. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което делото е подсъдно на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: Въз основа на тъжба от Й. Ц. К. против М. М. П. за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК в СРС било образувано н. ч. х. д. № 5701/2023 год. С разпореждане № 10745/30. 08. 2023 год. съдията-докладчик е приел, че делото не му е подсъдно по съображения, че мястото на извършване на престъпленията, осъществени посредством интернет, е центърът на интереси на тъжителя и тъй като последният е посочил, че настоящият му адрес е в [населено място], общ. /община/, компетентен да се произнесе по тъжбата е Районен съд – Левски. Съдията-докладчик по образуваното в Районен съд – Левски н. ч. х. д. № 213/2023 год. е споделил виждането на СРС, че критерият за определяне местоизвършването на престъпленията, осъществени чрез интернет, е центърът на интереси на лицето, но е приел, че с оглед посоченото в тъжбата той се намира в [населено място]. По тези съображения е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Съгласно чл. 42, ал. 1 вр. чл. 36, ал. 1 от НПК, меродавно за определяне на местната подсъдност е мястото, където е извършено, респективно, довършено деянието, предмет на наказателното производство, а според чл. 38 от НПК когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на еднакви по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. В обвинителния документ, послужил за образуване на делото от частен характер, са инкриминирани обида и клевета, разпространени чрез интернет, като безспорно с оглед предвидената санкция по-тежко наказуемо е престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Известно е, че клеветата е осъществена там, където разгласеното позорно обстоятелство е доведено до знанието на трети лица и е било възприето от тях. Тъй като в хипотеза като обсъжданата това място е трудно установимо, което следва от самото естество на интернет като световна мрежа, съдебната практика е утвърдила като критерий за местоизвършване на престъплението центъра на интереси на тъжителя, разбиран като мястото, в което лицето обичайно пребивава, упражнява своята професия, създало е лични, семейни и социални връзки. Тези принципни положения правилно са поставени в основата на аргументацията на двете спорещи съдилища. Това, което е пропуснал СРС обаче, е изрично посоченото от тъжителя на стр. 3 от тъжбата – че неговият център на интереси е в [населено място], защото живее и работи там, в този град са ситуирани приятелският му кръг и професионалните му контакти. Именно това обстоятелство предопределя и компетентността на СРС да разгледа и реши делото по същество. В тази връзка следва да се посочи, че не съществува знак за равенство между настоящия адрес на лицето по смисъла на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и центъра на интереси. Второто от двете понятия е много по-широко, защото за разлика от настоящия адрес отразява не само мястото, което лицето е съобщило на държавните органи като свое местоживеене (последното може фактически да е съвсем различно от мястото, където то реално пребивава), но и визира редица други фактически връзки на дадено лице с определено населено място. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. х. д. № 213/2023 год. по описа на Районен съд – Левски на Софийски районен съд за разглеждането му и решаването му по същество. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Районен съд – Левски за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.