Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София 13.07.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 08 март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 986 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата С. М. Т., встъпила на осн.чл.120 ГПК/отм./ в правата на починалия в хода на делото на 06.10.2009 г. първоначален ищец Г. Б. Т. срещу решение № 6151/23.12.2010 г. по гр.дело № 2272/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.01.2009 г. по гр. дело № 11413/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Г. Б. Т. против ОСЗ „О. к.” с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото за възстановяване собствеността на наследниците на Д. К. Б. върху недвижимия имот – ливада, находяща се в землището на [населено място], м.”М. Ч.” с площ от 0.9 дка, за който по регулационния план от 1959 г. е отреден парцел * в кв.97, а по плана от 1987 г. е отреден парцел * като неоснователен. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. С определение № 1172/19.12.2011 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос кои документи представляват други писмени доказателства по сбисъла на чл.11,ал.2, вр.чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и представляват ли такива допустими писмени доказателства за установяване на собствеността на наследодателя преди обобществяването на процесния земеделски имот в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ удостоверение, издадено от техническата служба при кметство В., в което е удостоверено, че съгласно разписния списък на одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. процесния имот е записан на името на наследодателя Д. К., както и разписен лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. Ответниците по жалбата О. с. по з.”О. к.” [населено място] и С. [община] не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с пр. осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Прието е, че първоначалният ищец, починал в хода на делото Г. Б. Т. е наследник по закон на общия наследодател Д. К. Б., б.ж. на [населено място], починал на 28.01.1967 г. Прието за неустановено общият наследодател Д. Б. да е собственик на процесния имот. С констативен нотариален акт № */20.08.1951 г. същият е признат за собственик на недвижими имоти – три ниви и дворно място, сред които не е процесния имот. Според въззивния съд обстоятелството, че имота е записан на общия наследодател в разписния лист към заповед № 308/08.05.59 г., с която е одобрен кадастралният и регулационен план на [населено място] не налага извода за наличие на придобивно основание. С оглед на тези съображения съдът е приел, че първоначалният ищец не е носител на правото на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и предявеният иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е неоснователен. По правния въпрос: С решение № 906/26.02.2010 г. по гр.дело № 744/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл. 290 ГПК състав на ВКС е застъпил становището, че с оглед целта на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ да се установи правото на собственост към момента на обобществяване на земята и последващото реализиране на възстановяването на собствеността по административен ред в исковото производство са допустими всички писмени доказателства, които са допустими и пред органа на поземлена собственост. Прието е, че такова доказателство е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес, независимо дали се касае до деклариране на имоти с оглед задължението за заплащане на поземлен данък или вписването им в емлячния регистър или възпроизвеждащ съдържанието на такъв документ, каквито са самите емлячни регистри и данъчни картони, както и документи, създадени от трети лица с оглед нуждите им или в изпълнение на законово задължение, какъвто е картата на воден синдикат, след като в него достатъчно ясно е отразено, че се касае за право на собственост върху конкретен имот, който е достатъчно индивидуализиран по площ и местонахождение. В същата насока е и разрешението на правния въпрос с решение по гр.дело № 655/2010 г. на ВКС II г.о. Настоящият съдебен състав споделя изразеното становище по поставения правен въпрос в цитираните решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. С оглед на това разрешение преценява, че приложените по делото Удостоверение, издадено от техническата служба при кметство В., в което е удостоверено, че съгласно разписния списък на одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. процесния имот е записан на името на наследодателя Д. К., както и разписния лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. представлява писмено доказателство по смисъла на чл.11,ал.2, вр.чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, удостоверяващи собствеността му върху процесния имот. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид изложените доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.11,ал.2,вр.чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. По реда на чл.293,ал.2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се признае правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. К. Б., б.ж. на [населено място], починал на 28.01.1967 г. върху процесния имот. Предявеният иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ е основателен и следва да се уважи. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 6151/23.12.2010 г. по гр.дело № 2272/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.01.2009 г. по гр.дело № 11413/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Г. Б. Т., починал на 06.10.2009 г. в хода на делото и заместен на осн.чл.120 ГПК/отм./от наследниците С. М. Т. и Б. Г. Т. и двамата с адреси [населено място], [улица], С. о. срещу О. с. по з. „О. к.” [населено място] с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на възстановяване собствеността на наследниците на Д. К. Б. върху недвижимия имот – ливада, находяща се в землището на [населено място], м.”М. Ч.” с площ от 0.9 дка, за който по регулационния план за 1959 г. е отреден парцел *, кв.97, а по плана от 1987 г. е отреден парцел * и вместо това постановява: Признава за установено по отношение О. с. по з. „О. к.” [населено място] и С. о. р. В., [населено място], че наследниците на Д. К. Б. бивш жител на [населено място], починал на 28.01.1967 г. имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху недвижимия имот, представляващ ливада, находяща се в землището на [населено място], м.”М. Ч.” с площ от 0.9 дка, за който по регулационния план за 1959 г. е отреден парцел *, кв.97, а по плана от 1987 г. е отреден парцел *. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: