5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
София, 06.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3021/2016 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. Й. Ч., чрез адв. П. Н., против решение № 580 от 20. 04. 2016 г. по гр. д. № 337/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 3959 от 27. 11. 2015 г. на Пловдивския районен съд, е уважен предявеният от Х. Д. П. против Д. Й. Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото и в постановяването му в нарушение на чл. 108 ЗС – осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху процесните движими вещи, въпреки да е установено по делото, че същите не са били в нейно държане. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения ревандикационен иск.
Ответникът по касационната жалба Х. Д. П. изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му.
С определение № 612 от 19. 12. 2016 г. по гр. д. № 302/2016 г. на ВКС, г.о. обжалваното решение е допуснато до касационен контрол на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса дали уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е предпоставено от установяване упражнявана от ответника по иска фактическа власт върху спорната вещ.
По така поставения въпрос настоящият състав споделя становищата, обективирани в решение № 157 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 409/2009 г. на ВКС, II г.о. и решение № 245 от 14. 01. 2014 г. по гр. д. № 4491/2013 г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които упражняването на фактическа власт върху вещта е предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба:
1.По иска с правно основание чл. 108 ЗС.
С обжалваното решение на окръжния съд е отменено изцяло решение № 3959 от 27. 11. 2015 г. по гр. д. № 3723/2015 г. на Пловдивския районен съд и е осъдена Д. Й. Ч., на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на Х. Д. П. владението върху следните движими вещи: циркуляр – многолистов, с № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута; пендола – хидравлична, модел СКБ 4001, с № 5994 и мотокар – петтонен, с № 1733. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1120 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът е собственик на процесните движими вещи, на основание писмен договор за покупко-продажба от 30. 04. 2009 г., сключен с А. Й. Д.. Като допълнителен аргумент се е позовал и на нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС. Прието е от фактическа страна, че към подписване на договора за продажба движимите вещи са се намирали в цех на [фирма], в което дружество ответницата е била съдружник, че към декември 2014 г. (искът предявен януари 2015 г.) същите не са били налични в цеха, но и липсват данни или твърдения да са били отчуждени или погинали. Като краен резултат е направен извод за наличие на предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска. Поради уважаване на главния иск не е разгледан евентуалният иск за присъждане на равностойността на вещите в случай, че същите са унищожени или отчуждени, предявен за сумата 7000 лв.
Така постановеното решение е правилно в частта, с която ищецът е признат за собственик на спорните движими вещи (каквото признаване на право на собственост имплицитно се съдържа в решението, с което ответницата е осъдена да предаде на ищеца, на осн. чл. 108 ЗС, владението върху собствените му движими вещи, предмет на делото), придобил същите на основание писмен договор за покупко-продажба от 30. 04. 2009 г., сключен с А. Й. Д., като собствеността е преминала върху купувача Х. Д. П. от момента на сключване на договора, предвид консенсуалния характер на сделката и липсата на необходимост от предаване владението върху продадените вещи.
Решението е неправилно в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната му част. Упражняването на фактическа власт върху вещта е предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. В случая, от събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите В. В. и С. Ч.) се установява, че зимата на 2009 г., в деня на сключване договора за покупко-продажба), както и един-два месеца след сключването му процесните вещи са били в цеха на [фирма], в което дружество, според свидетелските показания, ищцата Д. Ч. била съдружник, заедно с брат си, както и че последната отказвала да предаде вещите на Х. П., тъй като ги задържа до изплащане на дължими й суми от продавача А. Д.. Установено е, също, че в края на 2014 г. (няколко месеца преди предявяване на иска) собствениците на цеха Х. Н. и ответницата Д. Ч. наели свидетеля Ч. да разчисти помещението и го подготви за нова дейност, като към този момент в цеха нямало циркуляр, пендола и мотокар. Имало остарели машини (5-6 банцига, гатер на релси, машина за шиене на щайги), които били предадени за скрап, както и амбалаж, палети, дъски. При тези данни не би могло да се приеме за доказано твърдението на ищеца за упражнявана от Д. Ч. фактическа власт върху спорните движими вещи и да се постанови осъждането й да предаде на ищеца владението върху същите.
Като е приел, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска и в осъдителната му част, съдът е нарушил цитираната правна норма, което е довело до неправилност на съдебния акт. Като неправилно в посочената част, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Х. П. против Д. Ч. иск по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната част и вместо това бъде постановено решение, с което бъде отхвърлена претенцията за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху собствените му движими вещи, предмет на иска.
В установителната част по иска по чл. 108 ЗС решението следва да бъде потвърдено.
2. По евентуалния иск по чл. 521, ал. 2 ГПК.
Отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част налага разглеждане на предявения от Х. П. против Д. Ч., при условията на евентуалност, иск за присъждане на сумата 7000 лв., представляваща равностойността на процесните движими вещи, която се претендира в случай, че същите не се намират при ответницата.
Определената от съда правна квалификация на евентуалния иск – чл. 57, ал. 2 ЗЗД, е неправилна.
В исковата молба са въведени твърдения, че преди 30. 04. 2009 г. процесните движими вещи са били предадени (“поверени“) на ответницата от продавача на ищеца А. Д., който е бил собственик на същите към предаването им/получаването им, за съхранението им в цех на ответницата. Твърди се, че на 30. 04. 2009 г., след сключване на договора за покупко-продажба между А. Д. и ищеца Х. П., както и няколкократно след това, ищецът Х. П. ходил в цеха на ответницата, за да иска предаване на вещите, но последната отказвала да му ти предаде докато А. Д. не й плати дължим наем за помещението, в което се намират. Иска се осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху процесните движими вещи, но в случай че предаването им невъзможно поради унищожаването им, разпореждането им в полза на трети лица или по друга причина – присъждане на равностойността им.
При тези твърдения разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД е неприложима, тъй като ищецът не твърди движимите вещи да са били предадени от ищеца на ответницата и предаването/получаването им да е станало при начална липса на основание, на отпаднало основание или на неосъществено основание, т.е. да се дължи връщане на дадена от ищеца вещ.
Твърденията за неправомерно упражнявана от ответницата фактическа власт върху вещите след 30. 04. 2009 г. (без да е техен собственик или да са й били предадени от собственика-ищец) и за неправомерното им задържане, както и за съществуваща вероятност същите да не са налични, тъй като ответницата ги е унищожила, разпоредила се е с тях в полза на трето лице или по друга причина, сочи на предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК - за присъждане равностойност на подлежаща на предаване движима вещ, в случай, че тя не се намира в лицето, което дължи предаването й.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 60 от 25. 03. 2010 г. по гр. д. № 394/2009 г., IV г.о., решение № 22 от 09. 02. 2011 г. по гр. д. № 1610/2009 г., Iг.о.) и според приетото в ТР № 114/63 г. по гр. д. № 95/63 г. на ОСГК, защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК (чл. 414 ГПК /отм./) е допустима и във фазата на исковото производство, чрез съединяване при условията на евентуалност на иск за собственост на движими вещи, с иск за заплащане равностойността им в случай, че същите не са налице или са развалени изцяло или отчасти.
Уважаването на иска по чл. 521, ал. 2 ГПК е предпоставено от установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на движима вещ, както и че предаването на вещта е невъзможно, тъй като същата не се намира у него. Без значение е причината, поради която вещта не се намира у ответника - унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, неположена грижа за опазването. Следва да се установи и равностойността на вещите.
По делото е установено, че ищецът е собственик на процесните движими вещи, че към 30. 04. 2009 г. и няколко месеца след това (до юни-юли 2009 г.) същите са били в държане на ответницата и са се намирали в стопанисван от нея и брат й цех, че осъществяваното от ответницата държане е без основание, поради което се дължи предаване на вещите на ищеца. Установено е и обстоятелството, че предаване владението върху процесните движими вещи не може да се осъществи, тъй като към декември 2014 г. същите не са били намерени у ответницата. Към предявяване на иска (27. 03. 2015 г.) липсата на вещите не е била установена от ищеца, той не е знаел дали същите все още са в наличност или не. Ищецът е узнал за липсата им на 29. 10. 2015 г., при разпита на свидетеля на ответницата С. Ч., който заявява в показанията си, че в края на 2014 г., когато е разчиствал стопанисвания от ответницата и брат й цех, процесните движими вещи не са се намирали в него. В този смисъл, изискуемостта на вземането за равностойността на вещите не би могла да настъпи преди момента на узнаване от ищеца на тяхната липса и невъзможността за фактическото им предаване.
Произнасянето по претенцията по чл. 521, ал. 2 ГПК изисква извършване на допълнителни процесуални действия от въззивния съд – допускане на експертиза, която да определи равностойността на процесните движими вещи, на осн. чл. 195, ал. 1 ГПК, както и предоставяне възможност на ищеца да ангажира гласни и други доказателства във връзка със състоянието на движимите вещи, на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК (поисканите от ищеца с въззивната жалба гласни доказателства незаконосъобразно не са били допуснати като преклудирани – извършеният от първоинстанционният съд доклад по чл. 146 ГПК не съдържа никакви указания и разяснения във връзка с евентуалния иск по чл. 521, ал. 2 ГПК, поради което не е настъпила преклузия за доказателствени искания във връзка с този иск).
Тъй като произнасянето по основателността на евентуалния иск по чл. 521, ал. 2 ГПК изисква извършване на описаните по-горе допълнителни процесуални действия от въззивния съд, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е отменено решението на районен съд в частта, с която евентуалният иск е отхвърлен и не е разгледан от въззивната инстанция, като делото се върне на същия съд за произнасяне по иска по чл. 521, ал. 2 ГПК след извършване на посочените процесуални действия.
Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, ще следва да се реши от въззивния съд, с постановеното решение по евентуалния иск и с оглед изхода на делото по същия.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 580 от 20. 04. 2016 г. по гр. д. № 337/2016 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА с която, след отмяна на решение № 3959 от 27. 11. 2015 г. по гр. д. № 3723/2015 г. на ПРС, 18 с-в в частта по иска по чл. 108 ЗС, е признато за установено, по предявения от Х. Д. П. против Д. Й. Ч. иск по чл. 108 ЗС, че Х. Д. П. е собственик, на основание покупко-продажба, на следните движими вещи: циркуляр – многолистов, с № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута; пендола – хидравлична, модел СКБ 4001, с № 5994 и мотокар – петтонен, с № 1733.
ОТМЕНЯ решение № 580 от 20. 04. 2016 г. по гр. д. № 337/2016 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 3959 от 27. 11. 2015 г. по гр. д. № 3723/2015 г. на ПРС, 18 с-в в частта по иска по чл. 108 ЗС, Д. Й. Ч. е осъдена, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на Х. Д. П. владението върху следните движими вещи: циркуляр – многолистов, с № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута; пендола – хидравлична, модел СКБ 4001, с № 5994 и мотокар – петтонен, с № 1733, както И В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 3959 от 27. 11. 2015 г. по гр. д. № 3723/2015 г. на ПРС, 18 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност, от Х. Д. П. против Д. Й. Ч., иск по чл. 521, ал. 2 ГПК, за присъждане на сумата 7000 лв., представляваща равностойността на процесните движими вещи: циркуляр – многолистов, с № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута; пендола – хидравлична, модел СКБ 4001, с № 5994 и мотокар – петтонен, с № 1733 и този иск не е разгледан И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Д. П. против Д. Й. Ч. иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, с която Д. Й. Ч. е осъдена да предаде на Х. Д. П. владението върху следните движими вещи: циркуляр – многолистов, с № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута; пендола – хидравлична, модел СКБ 4001, с № 5994 и мотокар – петтонен, с № 1733.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на предявения при условията на евентуалност, от Х. Д. П. против Д. Й. Ч., иск по чл. 521, ал. 2 ГПК, за присъждане на сумата 7000 лв., представляваща равностойността на процесните движими вещи: циркуляр – многолистов, с № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута; пендола – хидравлична, модел СКБ 4001, с № 5994 и мотокар – петтонен, с № 1733.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |