5 Р Е Ш Е Н И Е № 283 София, 02 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1000 по описа за 2017 година. С присъда по нохд № 118/15 г. Окръжният съд-гр.Плевен ангажирал отговорността на подсъдимите Б. С. И. и В. В. Ц. за извършени от тях престъпления по чл.123, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК ги осъдил съответно – подс.И. на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, а подс.Ц. на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като ги оправдал за част от първоначално предявените им обвинения. На основание чл.66, ал.1 от НК ПОС отложил изпълнението на наказанията лишаване от свобода за срокове от по 3 години, за всеки един от тях. На основание чл.45 от ЗЗД съдът осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят обезщетения за неимуществени вреди на Г. Н. и Л. Н. – по 60 000 лева, на всеки един от тях, дължими ведно със законната лихва от 16.09.2010 г. до окончателното им изплащане. С решение № 31 от 22.05.2017 г. по внохд № 253/16 г., образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци, Апелативният съд-гр.Велико Търново изменил присъдата на ПОС, както следва: намалил на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода – на подс.И. на 8 месеца, а на подс.Ц. на 6 месеца; увеличил размера на обезщетенията за неимуществени вреди на по 75 000 лева, за всеки един от ищците. В останалата част присъдата на ПОС е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимите и от частните обвинители. С жалбата от името на подсъдимите И. и Ц., подадена от техния защитник –адв.Г., се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за – оправдаване; връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд; намаляване на наказанията; отхвърляне на предявените граждански искове и прекратяване на производството по тях. Пред ВКС подсъдимите лично и защитата им поддържат подадената обща касационна жалба. С жалбите на частните обвинители, подадени чрез техния повереник – адв.Т., се възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и иска увеличаване на наказанията на двамата подсъдими. Пред ВКС жалбоподателите Г.Н. и Л.Н., редовно призовани, не се явяват. Процесуалният им представител поддържа жалбите им. Прокурорът при Върховната касационна намира всички жалби за неоснователни. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Известно е, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само при отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Ето защо най-напред отговор следва да получи жалбата на подсъдимите, тъй като само те възразяват, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, при които недопустимо са изведени фактите от кръга по чл.102 от НПК. Пространната касационна жалба има своето обяснение, дадено от защитата на подсъдимите, а именно – че бланкетните отговори на възраженията, направени с въззивната жалба налагат преповтарянето им пред третата инстанция. Въззивната жалба и допълнението към нея (л.128-142 от внохд) указват, че на вниманието на въззивния съд са били поставени редица възражения срещу фактите, приети за установени от първостепенния съд, срещу мотивите на поставената от последния присъда, по приложението на закона и справедливостта на наказанията и такива, касаещи гражданската част на съдебния акт. Обективира се, че съдържанието на касационната жалба и на допълнението към въззивната жалба се припокриват. 1. Мотивите на оспореното решение не задоволяват изискванията по чл.335, ал.2 от НПК. На същото място е видно, че ВТАС изцяло е възприел дейността на проверявания от него съд по доказателствата, изводите по фактите и приложимия закон. Намерил е основания за коректив в частта по наказанията на двамата подсъдими и в частта по чл.45 от ЗЗД. ВКС намери, че мотивите на ПОС не съответстват на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като в тях липсват съображения по противоречивите доказателства, от които да е видно защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Изложеното на л.289 от мотивите на присъдата на ПОС е твърде пестеливо, за да се приеме, че е съответно на посочените изисквания. По делото са събрани противоречиви доказателства, тъй като в хода на съдебното дирене, по реда на чл.281 от НПК, са приобщени показания на редица свидетели, дадени от тях било на досъдебното производство, било пред друг съдебен състав. Това е относимо към свидетелите Л., П., Л., М.Х., А.И. и Т.М.. На същите свидетели се е позовал и въззивния съд – виж л.21 от мотивите на оспореното решение. По тези противоречиви доказателствени материали, липсват съображения в мотивите на ПОС, както и в мотивите на ВТАС и не е ясно въобще кои от показанията на очертаната група свидетели са в основата на изводите по фактите, приети за установени. Какво остава, поради какви причини е дадена вяра на едни, а такава е отказана на други. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че не всяко нарушение на процесуалните правила от първостепенния съд е основание за връщане на делото за ново разглеждане. Като е приел, че непълнотата на мотивите на ПОС, в коментираната посока, не разкрива условията на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, ВТАС е бил длъжен да отстрани допуснатото от първостепенния съд нарушение, но не е сторил това – виж чл.335, ал.2 от НПК. Обобщено, изводите по фактите, приети за установени от въззивния съд, не са обосновани надлежно и поради това проверката за наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК е злепоставена. От мотивите на ВТАС не става ясно въз основа на кои доказателствени материали са приети за установени едни или други фактически положения от кръга на главния факт. Достатъчно е да се посочи, че ВТАС не се е ангажирал с доказателствената основа на редица изводи по фактите, а именно – че пострадалият е полагал труд в ЕООД и изпълнявал поставени му от подс.И. и св.П. задачи, в периода от 3 до 16.09.2010 г. (л.22 от мотивите); че подс.Ц. е знаела, че той работи в ЕООД (декларативно посочено на множество места в мотивите – л.22, 23, 30..). Казаното дотук е достатъчно за изпълнение на правомощията на ВКС по чл.354, ал.1, т.5, във връзка с ал.3, т.2 от НПК. За пълнота на изложението обаче, се налага третата инстанция да продължи с констатациите си. 2. Нарушени са изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Множеството възражения, поставени на вниманието на ВТАС са получили декларативни отговори. Тази констатация е неразривно свързана с казаното в т.1, тъй като и на третата инстанция не е ясно как въобще е възможно да се отговори на възраженията срещу един или друг факт, от приетите за установени, без преди това съдът да се е ангажирал надлежно с доказателствената основа, съобразно указаното в чл.305, ал.3 от НПК – за първостепенния съд, и чл.335, ал.2 от НПК – за въззивния. Не по-малко важно е и това, че въззивната инстанция е последна по фактите и тъкмо поради това дължи изключително прецизен анализ на доказателствата и техните източници. На последно място е необходимо да се посочи, че на възраженията се дължи отговор, чрез посочване на основанията, поради които те се отхвърлят като неоснователни. Декларативността не изпълва съдържанието на изискването по чл.339, ал.2 от НПК. Същите възражения на подсъдимите няма как да получат отговор за първи път едва от третата инстанция. 3. Необходимо е да се посочи, че по време на проверката, извършвана от органите на ДИТ – непосредствено след злополуката, са проверени редица документи в ЕООД, в това число и Книгата за начален инструктаж, в която под № 148 е вписано името на пострадалия С. Н.. По искане на ВТАС МТСП-ДИТ са представили преписи от преписките по издадените от тях наказателни постановления, в резултат на извършената проверка, в това число и копие на страница от Книгата за начален инструктаж, от което е видно, че срещу № 148 е вписано името на пострадалия С. Н., както и това, че липсват вписвания за дататата на провеждане на инструктажа, подпис на инструктирания и подпис на лицето, извършило инструктажа (л.249 от внохд). Това обстоятелство изобщо не е установено от ВТАС, въпреки, че е ценил и безкритично приел изводи по графическа експертиза, относно авторството на подпис на същото място. 4. ВКС намира за необходимо, въпреки наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, да вземе отношение по някои въпроси, свързани с приложението на закона, защото става дума за общо значими неща. Решаващият съд е длъжен да разкрие съдържанието на задължението за осигуряване, по смисъла на чл.127, ал.1, т.5 от КТ и чл.12, ал.2, т.т.1 и 2, във връзка с ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.02.2009 т.; на задължението за организиране провеждането на начален инструктаж по смисъла на чл.6, т.3 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие” на МЗГ. 5. На последно място, ВКС намира, че възражението, свързано с принципа „ne bis in idem”, пренебрегва указанията, дадени с ТР № 3/2015 г. на ОСНК, б.ж, където е разкрито, че същото деяние може да произтича от идентични факти или от такива, които по същество са значително същите-сходни. ВТАС е отрекъл наличието на тъждество на фактите, но не е дал отговор относно наличието или не на сходство. С оглед на констатираното касационно основание, възраженията по приложението на закона, справедливостта на наказанията и на обезщетенията за неимуществени вреди, трябва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.5, във връзка с ал.3, т.2, чл.355, ал.1, т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 31 от 22.05.2017 г., постановено по внохд № 253/16 г. на Апелативния съд-гр.Велико Търново и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: