Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
София, 25.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4821 /2015 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 652 от 16.12.2015 г. по касационна жалба на С. Д. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 73/16.02.2015 г. по гр.д.№ 810/2014г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 423/17.03.2014г. по гр.д.№ 4962/2015г. на Русенски РС и определение 2994/25.04.2014г. по същото дело на Русенски РС.
С потвърденото решение е отхвърлен иска за делба, предявен от касатора против И. Б. Л. – С., Н. Б. Ч., починала в настоящото производство – на 14.11.2015г., заместена от първоначалния ответник Б. М. Ч., С. Б. Б. и държавата на три магазина, находящи се в [населено място], [улица], ет.1, представляващи самостоятелни обекти в сграда, с предназначение: за търговска дейност, с идентификатори както следва:
1/ № 63427.2.674.1.1 и площ от 63 кв.м., при съседи на същия етаж 63427.2.674.1.2, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5,
2./ № 63427.2.674.1.2 и площ от 51 кв.м., при съседи на същия етаж 63427.2.674.1.1 и
3/. № 63427.2.674.1.3, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, и с идентификатор 63427.2.674.1.4 и площ от 39 кв.м., при съседи на същия етаж: 63427.2.674.1.3, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, както и искането за делба на прилежащите към имотите идеални части от сградата.
С потвърденото определение е прекратено производството по искането по чл. 76 ЗС, заявено от С. К. да се признаят за относително недействителни по отношение на него разпорежданията, извършени от Н. Б. Ч. в полза на Б. М. Ч. с нот. акт за дарение № 180, т.X., дело № 4256/ 08.07.1992 г. и с нот. акт за продажба № 135, т.XI, д. № 1311 от 16.12.1997 г., в полза на В. П. К. и от И. Б. Л. с нот. акт за покупко - продажба № 088, т.II, рег. № 2698, д. № 244 от 06.04.2011 г. на нотариус Р. П., с район на действие Р., в полза на А. И. К..
В частта, с която е отхвърлен иска за собственост на главно встъпилите [фирма] и А. И. К. против страните по иска за делба за съответно магазин № 2 и магазин № 1, основан на придобивна давност, решението на РС е влязло в сила.
В касационната жалба на С. Д. се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че не са изяснени обектите на иска за делба, за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 21 ал.2 и чл. 38 изр. 2 ЗН от 1889 г. при действието на който се е открило наследството на общия наследодател през 1938г. и на чл. 9 от действащия ЗН, за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не са обсъдени всички доказателства по отделно и в съвкупност и доводите му във въззивната жалба за недействителност на разпореждането по ПМС № 60/1975г., защото не е извършено от всички съсобственици, респективно невъзможност да се породи реституционния ефект за ответниците въпреки връщане на цената от тях, за нищожност на договора по това ПМС, защото не са съобразени всички необходими документи за собственост и удостоверяващи правата на собствениците, както и особените изисквания на закона във връзка с управление и разпореждането от собственици-чуждестранни лица. Касаторът прави оплакване, че не е обсъдена и тезата му, че държавата е придобила по давност частта на И. Л.-С., като я е владяла от 1971 г. до 1987 г. и Ч. и С. не са могли да прехвърлят на държавата собствените й части, а същевременно държавата не е могла да придобие по давност неговите идеални части по наследство. Счита неправилно и определението за прекратяване на производството по чл. 76 ЗН. Затова счита решението и необосновано.
По касационната жалба на българската държава не е допуснато касационно обжалване, но взема становище да се допусне делба.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: „когато наследството е открито при действието на Закона за наследството от 1889г. в редакция от 1906г. но преди 1944г. и наследници са преживяла съпруга и две деца от различен пол, какви са дяловете на съпругата и децата от покритите имоти”.
По този въпрос, настоящия състав намира следното: Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗН от 1889г. законните деца наследяват покритите имоти на родителите си при равни права независимо от пола им. Нормата на чл. 38, в редакцията й от 07.021906 г. урежда четири хипотези за правото на наследяване на преживелия съпруг в зависимост от пола и броя на децата. Първите две хипотези са при деца от еднакъв пол в зависимост от броя им - при три и повече деца от еднакъв пол, съпругът наследява равен дял на дела на всяко дете, а при две и по-малко деца – половината от този дял. Вторите две хипотези са уредени във второто изречение на този текст и касаят случая, когато децата са от различен пол. При три и повече деца, преживелият съпруг наследява дял равен на дете от мъжки пол, а при две и по-малко деца – дял на дете от женски пол. От покритите имоти обаче децата получават еднакъв дял независимо от пола / чл. 21, ал.2/, поради което и дела на преживелия съпруг от покритите имоти ще е равен на дела на всяко дете независимо от пола му.
По касационната жалба:
С. Д. К. е предявил иск за делба на три магазина, реституирани по ЗВСВНМРСА, индивидуализирани по граници с молба от 19.12.2011г. и молба № 16181/22.03.2013г. с идентификатори, съобразно приложените схеми. Уточнението с втората молба обхваща магазина с идентификатор 63427.2.674.1.4. По кадастралната карта този магазин е с площ 39 кв.м., при съседи на същия етаж: 63427.2.674.1.3, под обекта няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, а уточнението е, че площта е по-голяма и обхваща и помещението отзад, свързано с магазина с проход в зида. Към момента на въззникване на етажната собственост /отмуждаването по ЗУЕГПНС/ това е било един обект – магазин, състоящ се от две части. След отчуждаването задното помещение е отделено и ползвано от „Гражданска отбрана”, а неизвестно от кога, но към настоящия момент е приобщено към магазина и съставлява един обект с него. По заключението на в.л. П., извършила заснемане на место, сега магазините са с площ съответно 56,8 кв.м., 44,38 кв.м. и 67,35 кв.м. Преизчислени тези площи по Наредба № 7/2003г. са съответно 52,27 кв.м. за магазин № 1, 44,38 кв.м. за магазин № 2 и 62,33 кв.м. за магазин № 4. С тази площ, магазините граничат със сградата в съседния имот в дъното. Дали е възможно обособяване на два обекта от този магазин е въпрос на втората фаза на делбата/. Макар кадастралната карта да е заснела трите магазина и да съществува презумпция за истинност / чл. 2, ал.5 ЗКИР/, следва да се съобрази действителната площ и състояние на магазините, защото тя следва да отразява действителното положение и да отговаря на изискването за актуалност / чл. 51 ЗКИР/. Тя не определя и не създава собственост. Границите на имотите се определят от правото на собственост, съгласно чл. 24, ал.2 ЗКИР, а не обратно. Затова когато отразеното в кадастралната карта се разминава с действителното положение на место, съдът съобразява действителното право на собственост. Постановеното съдебно решение ще е основание за правилно отразяване на обектите съобразно установеното право на собственост в кадастралната карта – чл. 53 и 53а ЗКИР. Така предмет на иска за делба са трите магазина в действителното им положение към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Решението не е недопустимо, но описанието на имотите според КК, а не според състоянието им на место е неправилност на решението. Съдът служебно трябва да съобрази действителното положение. /В този смисъл виж ТР № 8/2015г. ОСГК на ВКС т. 4 и 5/
Трите процесни магазина се намират в партерния етаж на масивна сграда, построена в дворно место, купено от И. Г. Л. с н.а. № 41/1911г. Те не са били отчуждени по ЗОЕГПНС. И. Г. Л. е общ наследодател на съделителите, починал на 04.09.1938г. – при действието на Закона за наследството от 1889г. След смъртта му, негови наследници са преживяла съпруга Н. П. Л., син Б. И. Л. и низходящите на починалата преди него през 1937г. негова дъщеря Г. Б. Н.. Предвид отговора на поставения въпрос, мотивите на въззивната инстанция, възприела изводите на РС, че на основание чл. 21, ал.2 и чл. 38, изр.2 от Закона за наследството от 1889г. преживялата съпруга получава 1/5 ид.ч., а сина и низходящите на починалата дъщеря получават по 2/5 ид.ч. са неправилни, защото противоречат на смисъла на тези разпоредби. В случая не са налице първите две хипотези на чл. 38 ЗН /отм/ в редакцията й от 07.021906 г. Приложимо е второто изречение на този текст, но тълкувано във връзка с чл. 21, ал.1 ЗН от 1889г. - законните деца наследяват покритите имоти на родителите си при равни права независимо от пола им. Така от покритите имоти съпругът наследява дял равен на дела на всяко дете независимо от броя на децата и пола им, Затова наследството на И. Г. Л. след смъртта му на 04.09.1938г. се разпределя по равно между преживялата го съпруга Н. И. П., сина Б. И. Л. и низходящите от коляното на дъщерята Г.. Те придобиват еднакви права – по 1/3 ид.ч.
Разпределяйки оставеното наследство от И. Л. между низходящите му, съдът, позовавайки се на чл. 14 и чл. 15 от Закона за наследството от 1889г. правилно е приел, че съпругът на Г. Б. Н. – Б. П. Н. не получава дял. Нормата на чл. 14 от Закона за наследството от 1889г. урежда правото на представителство при наследяване, сега право на заместване, когато, този който трябва да наследи е починал преди наследодателя и се замества от своите наследници. Съгласно чл. 15 ЗН от 1889г. представителството, т.е. правото на заместване се допуска само по права низходяща линия, т.е. само низходящите на починалия го заместват в правото на наследи починалия след него наследодател. Аналогична е уредбата и в чл. 10, ал.1 от сега действащия ЗН. По право на заместване не наследява съпруга, защото той не е наследник по права линия. Съпругът сънаследява заедно с наследниците от различни степени, съобразно предвиденото в отменения и действащия Закона за наследството, но не и по право на заместване с низходящите. Нормите за съпружеската имуществена общност в СК от 1968 г. /отм/ не намират приложение към за бракове, които не са заварени от него - чл. 103 СК. Квотите обаче са неправилно определени от въззивната инстанция предвид неправилността на първия извод по приложението на чл. 38 ЗН /отм/. В случая, предвид изложеното по-горе за това, че Г. е починала през 1937г., по заместване, частта, която тя би получила от наследството на баща си И. Л. – 1/3 ид.ч. се разпределя между низходящите й Н. Ч. и Л. Б. Н. по 1/6 ид.ч. На 27.07.1944г. умира Л. Б. и е наследена само от баща си Б. П. Н., т.е. той придобива на това основание 1/6 ид.ч. Той сключва втори брак с Е. Г. /по мъж/ Б. Н. и умира на 04.09.1964г. Негови наследници са дъщеря му от предишния брак Н. Ч., дъщеря С. Б. Н. и втората съпруга Е. Н.. Всяка от трите получава по 1/18 ид.ч. Така Н. Ч. притежава общо по наследство към този момент 4/18 ид.ч. /1/6 +1/18/
Синът Б. И. Л. е починал на 25.05.1957г. и е наследен от И. Б. Л.-С. и преживяла го съпруга К. М. Б. Г., починала 1986г. и наследена от дъщеря й И. С. / по данни от личния картон и у-ние № 90-С-15/27.04.2001г.
Ищецът С. Д. К. е наследник на преживялата съпруга Н. П. Л., починала на 25.12.1967г. Той е осиновен от нея през 1953г. С н.а. № 101,т. 1/20.02.1963г. Н. П. Л. продава на Н. Б. Ч. 1/5 ид.ч. от два магазина в партерния етаж, но описва границите на сградата по нот. акт № 41/1911г., Към този момент трите магазина са били преустроени в два: югозападен с площ 114 кв.м., от който сега са образувани магазин № 1 и № 2 и североизточен с площ 24 кв.м./виж заключението на СТЕ с в.л. Й. л. 242, т.ІІ от делото на РС./ Следователно предмет на продажбата са били и трите магазина в тези граници. Продавачката е притежавала 1/3 ид.ч., т.е 10 /30, от които се е разпоредила с 1/5 ид.ч., т.е. 6/30. или останала е собственик на 4/30 ид.ч. С н.а. № 22,г.7/30.12.1964г. Н. П. Л. и Е. Г. Н. продават общо 1/10 ид.ч. от същите магазини в партера на Н. Б. Н.. Не е посочено коя по колко продава, поради което следва да се приеме, че продават по равно, по аргумент от чл. 30, ал.2 ЗС., т.е. по 1/20 ид.ч. След тази сделка Н. П. Л. остава с 5/60 ид.ч. / 4/30-1/20/ .
Е. Г. Н. почива на 17.03.1982г. без да остави наследници, поради което неин наследник е държавата на основание чл. 11 ЗН, но тя оставя универсално саморъчно завещание в полза на С. Б. Б., която е трето лице/. Тя е притежавала 1/18 от магазините, но на основание чл. 14, ал.2 от първоначалната редакция на действащия ЗН, изменена ДВ бр. 60/24.07.1992г., тя е могла да завещае само половината, т.е. 1/36. Така С. Б. Н. /Б./ придобива по наследство от баща си 1/18 и по завещание 1/36, или общо 3/26 ид.ч. Държавата остава собственик на 1/36.
На 25.02.1987г. по реда на ПМС № 60/1975г. Н. Ч. и И. Л. продават целите магазини на ДСП „Н.” Р.. Те обаче не са могли да се разпоредят с частите, които не са притежавали. Макар между съсобственици давност да тече, съгласно чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 29 ЗСГ, те не са могли да ги придобият по давност дори да са ги отдавали под наем, предвид пречките, визирани в ЗСГ – не са жители на този град, не са се занимавали с търговска дейност. Реституцията на магазините по ЗВСНМРСА е в полза на всички собственици, независимо кой е върнал получената сума, защото реституцията не е оригинерен способ за придобиване право на собственост.
Тъй като И. Л.-С. и Н. Ч. не са били единствени собственици, извършената между тях доброволна делба на 25.02.1992г. е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН.
При следващото прехвърляне с н.а.№ 190,т. ХІІ/08.07.1992г., Н. Ч. е могла да се разпореди само с частта си от магазина с площ 51 кв.м. в полза на сина си Б. М. Ч.. Той се разпорежда с придобитите от него права в полза на „Л. Т. Е.. Тъй като първият преобретател Б. Ч. не е бил съсобственик, първата сделка е относително недействителна на основание чл. 76 ЗН, в какъвто смисъл искане е направил касатора. Към настоящия момент Б. Ч. е придобил частта на Н. Ч., която почина в хода на настоящото производство, но това не стабилизира сделката, извършена от него. Делбата следва да се допусне с участието на Б. Ч., като наследник на Н. Ч. и да се отхвърли по отношение на [фирма], тъй като при искане по чл. 76 ЗН, съдът е длъжен и служебно да обвърже преобретателя по относително недействителната сделка със силата на пресъдено нещо /В този смисъл Р № 160/30.03.2011г. по гр.д.№ 333/2010г. на І гр.о., Р № 21/15.05.2013г. по гр.д.№ 471/2012г. ІІ гр.а. и Р № 35/24.02.2015г. по гр.д.№ 5675/2014г. І гр.о., всички на ВКС по чл. 290 ГПК/. Изложеното се отнася и за сделката, сключена от Н. Ч. за магазина от 39 кв.м. с н.а. № 135,т.ХІ/16.12.1997г. По отношение правата й от този магазин, делба следва да се допусне с участието на Б. Ч., който я наследи към настоящия момент, и да се отхвърли по отношение на купувачите В. П. К. и М. М. по посочените по-горе съображения по приложението на чл. 76 ЗН. Това се отнася и за разпореждането, извършено от И. Л. С. в полза на А. И. К. с н.а. № 94,т.VІІІ от 06.04.2001г. за магазин № 1 с площ 63 кв.м. И по отношение на тази сделка е приложима нормата на чл. 76 ЗН.
Неоснователно въззивната инстанция е приела, че касатора не е съсобственик и не може да атакува сделките по чл. 76 ЗН. Както се посочи по-горе, неговата наследодателка Н. П. Л. е останала собственик на 5/60 ид.ч., които след смъртта й на 25.12.1967г. В тази част въззивното решение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по чл. 76 ЗС следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, защото към настоящия момент преобретателите участват само като трети лица-помагачи, а съгласно приетото в ТР № 1/2004г. на ОСГК следва да бъдат конституирани като главна страна, за да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, за да не могат в последствие да предявът иск за делба на съсобственост.
К. К. счита, че при делба на магазините следва заедно с тях да се допусне служебно от съда делба и на припадащата се част от дворното място към всеки магазин. С молби от 05.08.1996г. и от 22.01.1997г. е уточнил, че по това дело иска делба само на магазините без дворното место, защото то е предмет на делба по друго дело заедно с друга постройка в него. В хода на производството, ищецът К. е имал различно становище относно това следа ли да се допусне делба и на дворното место. Съдът, отхвърляйки иска за делба на магазините, не е отхвърлил иск за делба на дворното место, защото е приел, че то не е предмет на иска, съобразявайки се с цитираните молби. Цялото дворно место е предмет на иск за делба заедно с триетажната сграда в него, но без партерния етаж по друго гр. дело № 3390/ 1993г, по което с влязло в сила решение на 18.07.1995г. по. за него и сградата е допусната съдебна делба между страните по настоящото дело С. К., И. Б. Л.-С. и Н. Б. Ч.. Отделно от това, съдебната практика приема, че дворното место не винаги е обща част към етажната собственост, защото нормата на чл. 63 ЗС допуска собствеността върху постройката да е различна от тази върху дворното место. То не е обща част когато по волята на съсобствениците то е собственост на различни лица от етажните собственици, или когато частите, притежавани от дворното место не съответстват на частите, притежавани като обща част от етажната собственост, какъвто е и настоящия случай. В имота има и други обекти на собственост освен трите магазина, а през годините е имало разпореждания само на обекти от сградите без дворно место. / В този смисъл Р № 191/18.07.2011г. по гр.д.№ 1414/2010г. ІІ гр.д. Р № 41/20.06.2011г. по гр.д.№ 415/2010г. І гр.о. и мотивите към Р 661/02.11.2010г гр.д.№ 1437/2009г. І гр.о./.
Предвид изложеното, въззивното решение, като противоречащо на материалния закон – чл. 38 от отменения ЗН и поради нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неконституиране на всички необходими другари в процеса и необсъждане на събраните доказателства, следва да се отмени, както и постановеното определение, с което е прекратено производството по чл. 76 ЗС. Поради това, че няма произнасяне по чл. 76 ЗС по същество и необходимостта да се конституират преобретателите по сделките, с които наследниците са се разпоредили с наследствените имоти, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 73/16.02.2015 г. по гр.д.№ 810/2014г. на Окръжен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|