Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр.София, 17 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Кристина
Павлова
и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 661/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на частния обвинител и граждански ищец С. И. А. (лично и със съгласието на законния си представител) и подсъдимия Н. Т. Ю. против решение № 489/07.11.2008 год. по въззивно нохд № 870/2008 год. на Софийския апелативен съд. В първата се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание поради неправилно приложение на закона – чл.58 НК, и присъждане на обезщетение в размер, който не съответства на действителните болки и страдания, претърпени от пострадалия. Прави се искане за определяне на наказание при предпоставките на чл.54 НК и увеличаване размера на обезщетението до пълния предявен размер на гражданския иск. Оспорва се основателността на поддържаните доводи за допуснати нарушения в жалбата на подсъдимия.
Подсъдимият Н. защитника, в жалбата и в съдебното заседание прави алтернативни искания-за отмяна на въззивното решение и оправдаване или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Обосновават се с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се искане жалбата на частния обвинител и граждански ищец да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец А. М. Д. поддържа в становището си, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва изцяло основателността на жалбата на подсъдимия по съображения, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, поради което е постановила решение в съответствие с установените фактически обстоятелства и справедливо по размер наказание с правилното приложение на закона. Поддържа основателност на жалбата на частния обвинител и граждански ищец А. само досежно размера на присъденото обезщетение, който определя като занижен, и искане за изменение на въззивното решение само в тази му част.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в жалбите на страните в пределите на своята компетентност по чл.347 НПК и намира:
Софийският градски съд, наказателна колегия, 2 състав с присъда № 5/09.04.2008 год. по нохд № 974/2007 год. признал подсъдимия Ю за виновен в това, че на 05.04.2006 год. в гр. С. по начин, опасен за живота на мнозина, направил опит да умъртви повече от едно лице – С. А. , А. Д. и Ев гени К. като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл.116, ал.1, т.4 пр.4 и т.6 пр.1, алт.1 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 9 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Оправдал го по чл.116, т.6 пр.1, алт.2 и т.11 НК.
Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 20 хил.лева за С. А. и 5 хил.лева за А. Д. – със законните последици. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери.
Произнесъл се по приложението на чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено с влязла в сила присъда по нохд № 4003/2004 год. на Софийския районен съд, както и по въпросите за приложението на чл.59, ал.1, размера на разноските и на държавната такса.
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 870/2008 год. изменил присъдата в частта относно квалификацията на деянието като го признал за виновен и в това, че е осъществил квалифициращия признак „хулигански подбуди” по чл.116, ал.1, т.11 НК, както и в гражданската част по отношение на С. А. като увеличил размера на обезщетението с 15 хил.лева – със законните последици, както и размера на държавната такса. Потвърдил присъдата в останалата й част.
Въззивното производство е образувано по повод жалбите на същите страни, съдържащи исканията, които се поддържат и пред касационната инстанция. Въззивният съд, съобразявайки своята процесуална дейност като инстанция по същество, изложил фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд като в мотивите си заявил по ясен и недвусмислен начин категоричния си извод, че е установена въз основа на правилната и вярна оценка с оглед действителния смисъл на събрания възможен и достатъчен доказателствен материал. Изложил своите подробни съображения защо възприема за правилна процесуалната дейност на първоинстанционния съд, които настоящият състав споделя изцяло, основавайки се на съдържанието на подробните мотиви, които по своето съдържание отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Констатираните различия между доказателствените източници са отстранени. Ясно е мотивирано становището защо и кои установяват обстоятелствата от относимите към предмета на доказване и в кои се съдържат противоречия, макар и за неотносими обстоятелства, както и наложителността да бъдат отхвърлени тези, които са определени като негодни поради нарушаване на предвидения процесуален ред при събирането им. Вярно е и решението на въззивния съд, направено след съпоставяне на свидетелските показания, вкл. и тези на свидетеля А, резултатите от експертизите и констатираните обективни данни, отразени в писмените доказателствени средства, че противоречията са били отстранени в пълна степен. Изложените от първоинстанционния съд и тези във въззивното решение съображения са достатъчно убедителни, че няма противоречия за съществени обстоятелства, които да се отразят върху верността на извода за авторството на деянието нито да породят съмнение, че са преднамерено неверни, нелогични, поради което и да бъдат отхвърлени като негодни. Не може да се приеме за основателно възражението за наличието на съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствените източници, защото не е допуснато нарушение на чл.107, ал.3 НПК.
Не е вярно твърдението на подсъдимия, че въззивният съд е постановил решението си като е отказал да допусне многобройни доказателства, поискани от защитата за установяване на фактическите обстоятелства по делото, с което да са нарушени процесуалните му права. Във въззивната жалба няма направени никакви доказателствени искания, но не поради това въззивният съд е направил мотивиран отказ в съдебното заседание, където е направено искане за преразпит на свидетели, издирване на лице по псевдоним, призоваване на поемни лица от извършвани процесуални действия на досъдебното производство да установят твърдението на подсъдимия за упражнен спрямо него психически тормоз, както и на справка от М-ТЕЛ. Допускането на нови доказателства или преразпит на свидетели, вещи лица и подсъдим поначало е процесуално допустимо, но съгласно чл.327 НПК не задължава съда без преценка да допуска всички и всякакви, за които е направила искане някоя от страните в процеса. Съгласно чл.327, ал.1, 3 и 4 НПК съставът, който разглежда делото, следва да се произнесе, но след като прецени необходимостта да бъдат допуснати, но само защото ще имат значение за правилното решаване на делото. Въззивният съд е дал мотивиран отговор в подкрепа на извода, че са неоснователни – за същите обстоятелства вече са събирани и обсъждани от първоинстанционния съд. Недопустимо е събирането на вече събрани и проверени доказателствени материали за установяването на едни и същи обстоятелства, някои от които са неотносими към предмета на доказване или установяване и разпит на лице, известно на подсъдимия само с псевдоним, за да установи, че той е автор на престъплението, т.е. за да се уличи сам в извършване на престъплението и да оневини подсъдимия или да се установи психическо състояние пи наличието на приета и неоспорена съдебнопсихиатрична психологическа експертиза, заключението на което е основано на данни, включително и посочените, защото отговорът е от компетентността на вещи лица, специалисти в съответната област, а не на съда.
Законосъобразно е решението на въззивния съд да квалифицира деянието на подсъдимия и като престъпление, извършено по хулигански подбуди – чл.116, ал.1, т.11 НК. Макар да е възприел всички фактически обстоятелства за правилно установени въззивният съд е направил различен правен извод за цялостната квалификация на поведението на подсъдимия. Приел е за доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото и обективираното поведение на подсъдимия, че от обективна и субективна страна е действал при наличието и на този квалифициращ признак. Изложил е подробни правни съображения, които съставът споделя, в подкрепа на решението си да не възприеме правните съображения на първоинстанционния съд в тази им част. Не само поради липса на други мотиви-подсъдимият не е познавал пострадалите и компанията им, не е имал никакви предхождащи деянието контакти с всички или с някой от тях, уверил се е кои са лицата в автомобила и че това не са тези, които са го преследвали и заплашвали, а наличието на данни, че е демонстрирал с поведението си явно неуважение към обществото чрез непристойните си действия, изразяващи се в нападение и удари върху автомобила с последваща стрелба, в резултат на която са причинени наранявания на три лица от пътуващите в него, т.е. подсъдимият е осъществил непристойни действия и нараняването на тримата пострадали е едно от тях. Затова като е приел, че са налице обективните и субективните признаци и по т.11 на чл.116, ал.1 НК въззивният съд е приложил правилно закона и няма основание за изменение на решението в тази му част.
Няма нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Мотивите отговарят на изискванията за съдържание след като по ясен и категоричен начин в изложените съображения е изразено съгласие с фактическите обстоятелства, приети за установени, както и с оценката на доказателствения материал. Макар да не е направил подробен повторен собствен анализ въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.339, ал.3 НПК процесуалната дейност според предписанията на чл.305, ал.3 НПК е задължителна само за случаите, в които са налице предпоставките на чл.336, вр.чл.334, ал.1, т.2 НПК-т.е. да постанови нова присъда, за каквато с оглед конкретно установеното за поведението на подсъдимия в конкретната фактическа обстановка не е имало основание.
Неоснователна е жалбата на С. А. , поддържана от повереника му и в съдебното заседание, за неправилно приложение на закона – чл.58, б. А НК. Въззивният съд е възприел изцяло оценката за наличието на индивидуализиращи обстоятелства, които са основанието да се смекчи отговорността на подсъдимия и да му се определи наказание под предвидения минимум. Направил е и самостоятелен анализ на подробно изброените обстоятелства, както и цялостна обоснована оценка. Не е приел за правилен извода, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55 НК, но е направил извод, че наказанието по своя размер е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което оценявайки действителната тежест на смекчаващите обстоятелства, резултата от извършеното и последиците е обосновал наличието на друго основание – това по чл.58, б. А НК, за да приеме, че е приложима разпоредбата на чл.55 НК. Мотивирал е своето решение с установените обстоятелства по чл.18 НК-степента на осъществяване на намерението, причините и подбудите за извършване на престъплението и това, че не е довършено. Като е направил преценка, че има възможност да приложи чл.58, б. А НК въззивният съд не е допуснал нарушение. Цитираните в жалбата като смекчаващи обстоятелства, които според жалбоподателя не са достатъчни, за да се определи наказанието под предвидения минимум са неточни, непълни, на избирателно посочени от мотивите на съда, поради което и не дават вярна оценка на процесуалната дейност във връзка с индивидуализацията на наказанието.
Основателна е жалбата в частта й относно размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението. Въззивният съд е отчел установените относими за гражданската отговорност на подсъдимия обстоятелства и е направил верен извод, че приложението на чл.45 ЗЗД е законосъобразно, както и че няма основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, защото пострадалият с поведението си не е допринесъл за извършване на престъплението и за настъпване на тежките увреждания. Верен е изводът, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер, но и сам с увеличаването му до размер на 35 хил.лева не е могъл да обоснове в пълна степен дължимата на пострадалия справедливост.
Въззивният е направил оценка на относимите обстоятелства, но е подценил действителната тежест на получените увреждания, за които са събрани многобройни, категорични и несъмнени доказателства-гласни, писмени, заключения от специалисти, на претърпените болки и страдания, на влиянието върху психическото здраве и последиците за жизненото развитие на пострадалия А. Подсъдимият носи гражданска отговорност за действително причинените с неправомерното си поведение вреди, а те, съгласно закона-чл.52 ЗЗД, и принципа за справедливост за конкретния граждански ищец и за действително преживяното и последиците, настоящият състав определя в размер общо на 70 хил.лева. Не могат да са основанието, което да заличи изживяното, но могат в определена степен да се отразят по положителен начин върху житейския му път. В изложения смисъл решението следва да бъде изменено като се увеличи размера на обезщетението с 35 хил.лева, а на държавната такса – с 2 100 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.5 вр.ал.1 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 489/07.11.2008 год. по въззивно нохд № 870/2008 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав в гражданската част като увеличава присъденото на гражданския ищец С. И. А. от гр. С., обезщетение за неимуществени вреди с 35 000/тридесет и пет хиляди/лева, които подсъдимият Н. Т. Ю. да му заплати със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Осъжда ПОДСЪДИМИЯ Н. Т. Ю. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 2 100/две хиляди и сто/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!