О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №375 гр.София, 15.08.2011 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 267/2011 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. И. М. и А. Ч. М. от [населено място] срещу определение № 5148 от 04.04.2011 год. по ч.гр.дело № 12102/2010 год. на Софийския градски съд, І г.о., 7-ми състав, с което е потвърдено определение № 11 от 08.02.2010 год. на Софийския районен съд, І г.о., 27-ми състав за връщане на исковата молба по гр.дело № 44659/2008 год. Поддържа се, че частните жалбоподатели притежават нотариален акт за покупко-продажба и са във владение на имота, а правният им интерес е да отрекат правото на собственост на ответника върху * идеална част, придобита по силата на дарение. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по въпроса: допустимо ли е да бъде предявен отрицателен установителен иск /независимо от ограничения обем права, които се защитават/ и това право на ищеца ли е или съдът е този, който наред с правния интерес, касаещ допустимостта на иска следва да преценява и обстоятелството дали установителният иск да бъде положителен или отрицателен, т.е. видът на защитата да не зависи от волята на ищеца. Жалбоподателите се позовават на определение от 28.11.2002 год. по ч.гр.дело № 3844/2002 год. на СГС, ІV-а отд.; решение № 885 от 12.06.2002 год. по гр.дело № 95/2001 год. на ВКС, ІV г.о.; определение № 234 от 02.06.2010 год. по ч.гр.дело № 235/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 288 от 16.06.2010 год. по ч.гр.дело № 108/2010 год. на ВКС, І г.о. Ответникът намира частната касационна жалба за неоснователна. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното: Производството по гр.дело № 44659/2008 год. на Софийския районен съд, І г.о., 27-ми състав е било образувано по искова молба на Я. И. М. и А. Ч. М. срещу С. С. А. за признаване за установено, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот № * от кв.*, целият с площ * кв.м., за който са отредени УПИ *-* и УПИ *, всеки от тях с площ от по * кв.м., по плана на [населено място], м.”Хр.Б.” и за обезсилване на нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., с който Е. С. Й. и С. С. Й. са дарили на ответника * ид.ч. от имота. Ищците/сега частни жалбоподатели/ твърдят, че притежават собствеността върху целия имот, посочен по-горе, по силата на договор за продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. На 13.07.2009 год. ответникът е предявил насрещен установителен иск за собственост на * ид.ч. от имота. Градският съд е потвърдил определението на първата инстанция, като е приел, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като с него няма да бъде защитено притежавано от ищците право на собственост. Според въззивния съд, в случай, че бъде уважен така предявения иск, това само по себе си няма да доведе до признаване на правото на собственост на ищците, каквато защита търсят съгласно твърденията, изложени в исковата молба. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения: Налице е задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по противоречиво разрешаван правен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира, че е носител на правото на собственост, както и зависи ли правния интерес от такъв иск от поведението на ответника, т.е. дали се претендира, че се накърняват правата на ищеца с действия или бездействия. С решение № 90 от 05.05.2011 год. по гр.дело № 846/2010 год., постановено по реда на чл.290-чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, ІІ г.о. е приел, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избере защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. С решението на основание чл.291, т.1 ГПК е приета за правилна практиката на ВКС, намерила израз в решение № 885 от 12.06.2002 год. по гр.дело № 95/2001 год. на ІV г.о., според което от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск за собственост. Обжалваното определение е незаконосъобразно. Предвид разрешението, дадено с решение № 90 от 05.05.2011 год. по гр.дело № 846/2010 год. на ВКС, ІІ го.о., което се споделя от настоящия състав, въззивният съд неправилно е приел, че за ищците/сега частни жалбоподатели/ липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на ½ идеална част от процесния имот, тъй като с уважаване на претенцията нямало да бъде защитено притежаваното от тях право на собственост върху описания в исковата молба имот. В обобщение, обжалваното определение и потвърденото с него определение за връщане на исковата молба следва да бъдат отменени, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5148 от 04.04.2011 год. по ч.гр.дело № 12102/2010 год. на Софийския градски съд, І г.о., 7-ми състав по частна жалба на Я. И. М. и А. Ч. М. от [населено място]. ОТМЕНЯВА определение № 5148 от 04.04.2011 год. по ч.гр.дело № 12102/2010 год. на Софийския градски съд, І г.о., 7-ми състав и потвърденото с него определение № 11 от 08.02.2010 год. по гр.дело № 44659/2008 год. на Софийския районен съд, І г.о., 27-ми състав. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, І г.о., 27-ми състав за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/