РЕШЕНИЕ № 163/19.06.2013 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 527 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Касаторите М. Й. К., К. И. З., Г. П. Д., В. Д. Б. и Н. Д. Д. чрез пълномощника им адв.С. К. В. са обжалвали решение № 240/21.4.2010 г по гр.дело № 488/2008 г, с което е обезсилено решение № 938 от 15.2.2007 г по гр.дело № 298/2005 г по описа на районен съд [населено място], поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се подържа, че решението противоречи на трайната практика на ВКС, съгласно която при наличие на влязло в сила решение на ОС” Земеделие”, заинтересованите страни могат да поискат при условията на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ да бъдат променени лицата, в чиято полза е издадено решението за възстановяване.Поради това за наследниците на общия наследодател е налице правен интерес от предяване на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, въпреки че от тяхно име няма подадено заявление за възстановяване правото на собственост. С определение по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по процесуалноправния въпрос „допустим ли е иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от част от сънаследниците на общия наследодател срещу друг от сънаследниците, който е заявил възстановяването на земеделските имоти в лично качество и които са му възстановени с решение на Поземлената комисия при положение, че предявеният от ищците иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение”. Ответната страна взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима - подадена е в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. В исковата молба ищците са подържали, че са наследници по закон на бившия жител на [населено място] Б. Д.-починал през 1964 г.Подържат, че наследник на общия наследодател е и ответника Н. И. Д. /починал по време на процеса и заместен от наследниците му В. Н. Д. и Н. Н. И..Първоначалният ответник по делото е следвало да заяви през 1999 г от името на всички наследници, земеделските земи собственост на общия наследодател И. Б. Д..С решение № 1167/27.9.2002 г на ПК Б. на наследниците на И. Д. било признато правото на собственост и възстановени земеделски земи в землището на [населено място].В последствие ищците установили, че някои земеделски имоти не били заявени от ответника за възстановяване в лицето на всички наследници на бившия собственик, а били заявени само от негово име и съответно възстановени на него.Поради това ищците са предявили иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ срещу ответника Н. Д., като обосновават правния си интерес с възможността след уважаването му и на основание чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ да се извърши промяна в лицето на което е възстановено правото на собственост с влязло в сила решение на ПК. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че с решение № 1 Б от 5.1.1999 г на ПК Б. на ответника Н. Д. били възстановени ниви и ливади в землището на [населено място].За тези земеделски имоти ищците подържат, че са принадлежали на общия наследодател И. Б. Д. към момента на обобществяването.По делото не е било спорно, че ищците не са подали заявление до поземлената комисия за възстановяване на процесните имоти на името на бившия собственик.Заявление е било подадено само от Н. Д. и по него е постановено решение за възстановяване на имотите като негова собственост.Предвид горното съдът е приел, че е налице е спор за материално право между сънаследници.За да е допустим иска, предявен по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ следва да е налице правен интерес от предявяването му–висящо производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ или възможност за образуването му.Приел е, че когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ или както в настоящия случай- предявеният иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е отхвърлен с влязло в сила решение, не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, поради преклудиране на възможността за образуване на реституционната прокуратура /ТР № 1 по гр.дело № 11/1997 г на ОСГК на ВКС/. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторите са представили решения, постановени в периода 2008-2009 г и застъпващи по-старата практика на ВКС, с които е прието, че предявеният иск е допустим, тъй като ищците биха могли по реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ да реализират правата, които би създало едно позитивно решение по предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. След постановяване на редица решения по чл.290 от ГПК следва да се приеме, че горната практика е отречена и противоречието по този процесуален въпрос е преодоляно и е формирана задължителна и постоянна съдебна практика, която съгласно т.2 от ТР 1/2010 г на ОСГК на ВКС следва да се възприеме и по настоящото дело.Тази практика следва да бъде съобразена предвид необходимостта от за уеднаквяването й и недопускане на противоречиви решения по еднотипни казуси.В посочения смисъл са решение № 376/19.10.2010 г по гр.дело 641/2010 г на Второ ГО, решение № 642/11.4.2011 г по гр.дело № 885/2009 г на Първо ГО, решение № 34 от 21.3.2011 г по гр.дело № 1112/2010 г на Второ ГО, решение № 490 от 16.6.2010 г по гр.дело № 1225/2009 г на Първо ГО, решение № 224/15.3.2010 г по гр.дело № 109/2009 г на Първо ГО, решение № 337 от 15.7.2010 г по гр.дело № 389/2010 г на Второ ГО, решение № 35 от 21.3.2011 г по гр.дело № 1052/2010 г ва Второ ГО и решение № 139 от 2.5.2012 г по гр.дело № 1104/2011 г та ВКС, Второ ГО.Те се основават именно на разрешението дадено с ТР № 1/97 г, че искът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е обусловен от правен интерес и, че такъв е налице при висящо административно производство или възможност то да бъде образувано, вкл. и след успешно провеждане на иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.Ако производството не може да бъде образувано поради неподаване на заявление или изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ или отхвърляне на иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение, предявяването на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Следователно когато искът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е предявен от наследници на общ наследодател срещу един от наследниците на този наследодател, комуто е възстановена собствеността е необходимо да има заявление за възстановяване, подадено от името на общия наследодател, за да може след разрешаването на спора с влязло в сила решение органът по земеделската реституция да постанови ново решение по чл.14 ал.7 вр. ал.7а от ЗСПЗЗ за признаване на собствеността в съответствие със съдебния акт.Както е прието с цитираните по-горе решения по чл.290 от ГПК при липса на подадено заявление би се стигнало до реституция в полза на лица, които не са поискали това по предвидения от закона ред и в срок. Повдигнатия от касаторите въпрос е решен в съответствие с наложилата се задължителната практика по чл.290 от ГПК, която цели да недопусне постановяването на противоречиви съдебни решения, поради което следва да се приеме, че макар и да противоречи на представените от касаторите влязли в сила решения, застъпеното в тях виждане е предоляно с новата задължителна практика на ВКС по този въпрос. По основателността на касационната жалба. Предвид наведеното касационно основание за недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и разрешението на правния въпрос, дадено по-горе, следва да се приеме, че въззивното решение, с което е обезсилено това на първоинстанционния съд и е прекратено производството по делото поради липса на правен интере следва да бъде оставено в сила, тъй като за ищците липсва правна възможност за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността на наследадателя им. Предвид изхода на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за настоящото производство в размер на 500 лв, възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 предл.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240/21.4.2010 г по гр.дело № 488/2008 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 938 от 15.2.2007 г по гр.дело № 298/2005 г по описа на районен съд [населено място]. ОСЪЖДА М. Й. К., К. И. З., Г. П. Д., В. Д. Б. и Н. Д. Д. да заплатят на Н. Н. И. и В. Н. Д. направените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв, възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2. Особено мнение по гр.д. 567 от 2012 г. ВКС, Първо г.о. на съдия К. Арсова : Намирам, че предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в случая е допустим защото е предявен при наличието на правен интерес . Съображенията ми следните : Ищците и ответника Н. И. Д. са наследници на И. Б. Д.. В полза на наследниците на И. Д. са възстановени имоти с решение № 1167 от 27.09.2002 г. на ПК , [населено място]. С решение № 1Б от 5.01.1999 г. са възстановени земеделски земи само на Н. И. Д. 10 бр. ниви . Въведеното спорно право е за правото на собственост/ исковата молба е подадена на 30.03.2005 г./ към минал момент именно на тези ниви , които са възстановени само на името на ответника, като ищците твърдят, че те са съсобствени защото са сънаследствени. На л.107 от първостепенното гр.д. е представено заявлението на Н. Д. под № 1167 от 19.11.1991 г. за възстановяване на наследствените имоти на И. Б. Д. , който е починал на 7.08. 1964 г. /у-ние за наследници № 95 от 15.01.2001 г. /. Представено е и предхождащо заявление № 826 от 5.11.1991 г.,от Н. Д. в което са заявени за възстановяване 12 бр. ниви. Правният интерес от провеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е абсолютна процесуална предпоставка и наличието му определя допустимостта на иска аналогично на останалите установителни искове. При конкретния иск правният интерес е насочен към товада бъде установено ,че възстановената земеделска земя- 10 бр.- ниви в полза на ответника всъщност е съсобствена на всички наследници, тъй като е притежавана от общия наследодател И. Д. към момента на образуване на ТКЗС, т. е. в полза на действителните собственици. За да е налице правен интерес е необходимо да е заявено искане за възстановяването на земята, тя да е вече възстановена или да е възможно нейното възстановяване. В конкретния случай ищците заявяват, че не са направили искане за възстановяване на спорната земеделска земя, а тя е заявена от сънаследника Н. Д. . Възможността за признаване на правото за заявяване по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е пропусната поради изтекъл срок/ § 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ред. 2007 г./ Административното производство по чл.14 ЗСПЗЗ започва по молба на заинтересуваните лица по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.14 от ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници и следователно когато се спори относно наследственият характер на земеделските земи, подлежащи на възстановяване по този ред следва винаги да се съобразяваме с презумпцията на чл. 14 ППЗСПЗЗ и да приемем, че е налице подадено заявление. В случая тълкуването на закона не може да стане стеснително като се изключи възможността по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ вр. с чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ . Общинската служба по земеделие и гори може да промени решението си за възстановяване ако е налице съдебно решение и то в частта за адресата. Спрямо заявителите и при съобразяване с чл.14 ППЗПСЗЗ като субекти на административното правоотношение ОСЗГ постановява своето решение за възстановяване на земеделската земя. В преобладаващите случаи тези лица са и субекти на правото на собственост върху тези терени към момента на тяхното коопериране или одържавяване. Когато легитимацията на едни от наследниците като собственици към минал момент се оспорва по съдебен ред с иск по чл.14 , ал.4 ЗСПЗЗ , административното производство по чл.14 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ следва да се съобрази с гражданско правния спор и да промени решението в частта за адресата. Именно тази законово предвидена възможност прави иска допустим.