1 Р Е Ш Е Н И Е № 331 С., 03.11. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Добрила Василева гр. дело № 838/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 543 от 1.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1288 от 14.10.2009 г. по гр.д.№ 1257/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което касаторите Ф. А. Х. и Б. А. Х. са осъдени да заплатят на ищеца Ф. Х. Х. сумата 1765, 14 лв. като обезщетение за пропуснати ползи от собствения му имот с площ 450 кв.м., включена в УПИ ХІІІ-234 в кв.18 по плана на [населено място], В. област, за периода от 20.09.2002 г. до 18.09.2007 г. Данните по делото са, че ищецът е бивш собственик на имот, който е бил отчужден за мероприятие по З., а след това възстановен до размер на 450 кв.м., които се държат от ответниците. Последните са признати за собственици с влязло в сила решение на построените върху мястото въз основа на увредено от общината право на строеж жилищна сграда, гараж и други постройки, с право на ползване на терена, с изключение на възстановените 450 кв.м. За да уважи иска възивният съд е приел, че ищецът е придобил собствеността на имота по силата на съдебното решение за възстановяване по чл.4 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др., че искът е допустим и не е необходимо да се изчаква изменение на дворищнорегулационния план и заснемане на възстановената част като отделен имот, както и че не следва да се произнася по възраженията на ответниците срещу възстановяването, тъй като спорът за собствеността на имота е разрешен с влязлото в сила решение № 1135/ 2001 г., постановено по гр.д.№ 2167/ 2000 г. на ВКС, включително и по въпроса за правилността на възстановяването, извършено в полза на ответника. Във връзка с тези данни по делото са и въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, а именно допустим ли е искът по чл.73, ал.1 ЗС относно имот, възстановен по реда на З. по З., ЗПИНМ и др. преди да е извършено изменение на плана и възстановената част да е заснета като отделен имот, както и по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол върху решението за възстановяване. По първия въпрос обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като се представя р.№ 1592/ 17.11.1997 г. по гр.д.№ 1122/96 г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че преди обособяване на възстановения имот като отделен такъв по плана или присъединяване към съседния имот, не може да се води нито иск за ревандикация, нито за обезщетение за ползването му. Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира за правилно становището, според което собствеността на възстановените имоти по З. по З., ЗПИНМ и др. се придобива от момента на влизане в сила на акта за възстановяването- заповед на кмета на общината или решение на окръжния съд и връщане на паричното обезщетение, както е посочено и в чл.6, ал.2 от същия закон. Така възстановеното право на собственост следва да може да се ползва от вещноправна защита, когато е нарушено от трети лица, поради което поставянето на допълнителни условия за допустимост на ревандикационния иск или на иск за обезщетение за ползването на имота, свързани с приложението на Параграф единствен на Допълнителната разпоредба към З. по З., ЗПИНМ и др. и изменение на дворищнорегулацонния план влиза в противоречие с абсолютния характер на правото на собственост и би довело до отказ от правосъдие. В посочения смисъл вече е формирана и практика на ВКС по чл.290 ГПК, която е задължителна, като напр. р.№ 254/ 21.05.2010 г. по гр.д.№ 4/ 2009 г. по описа на ВКС, І г.о. и опр.№ 679/7.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 679/ 2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Съобразно даденото разрешение следва да се приеме, че в настоящия случай не е имало пречки от гледна точка на допустимостта на иска и затова той правилно е бил приет за разглеждане, а постановеното решение не е недопустимо. По втория въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че в исковото производство по спорове за собственост може да се упражни косвен съдебен контрол относно нищожността или материалната незаконосъобразност на актове или съдебни решение по чл.4 от З. по З., ЗПИНМ и др., като този контрол може да се предизвика по възражение на лицата, на които се противопоставят права, възникнали от възстановяване по цитирания закон. Като е отказал да провери по възражение на ответниците правилността на възстановяването, постановено в лицето на ищеца, от което зависи и легитимацията му по предявения иск по чл.73, ал.1 ЗС, въззивият съд е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС и нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по доводите на ответниците за липсата на предпоставки за възстановяване на имота. Като неоснователно следва да се прецени съображението, че по въпроса за правилността на възстановяването съдът е обвързан от влязлото в сила решение № 1135/ 20.07.2001 г. по гр.д.№ 2167/ 2000 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по спор за собственост относно същия имот. Видно от мотивите към решението, в това производство също е отказано актът за възстановяване да се подложи на косвен съдебен контрол, тъй като е прието, че съпрузите Ф. А. Х. и Б. А. Х. черпят права от Общината [населено място] / която им е учредила право на строеж върху имота/, а тя е била страна в административното производство по чл.4 З. по З., ЗПИНМ и затова постановеното по него решение обвързва и правоприемниците й. По този начин на практика в нито едно производство досега не е провеждан косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване, а разглеждането на доводите в тази насока има определящо значение за легитимацията на страните във връзка с твърдяните от тях права на собственост върху дворното място и постройките в него, както и относно правото на ползване на свободната част от терена и произтичащите от това права за собственика или за носителя на вещното право на строеж. Отделно от това не би могло да се приеме, че със същото решение № 1135/2001 г. по гр.д.№ 2167/ 2000 г. на ВКС, ІV г.о. спорът за собствеността на процесните 450 кв.м. е разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като видно от предмета на същото, то е постановено по уважен установителен иск на съпрузите Ф. и Б. Х. /настоящите касатори/ за признаването им са собственици на жилищната сграда, гараж и стопански постройки, както и че като суперфициарни собственици имат и право на ползване върху терена на парцел ХІІІ-234, с изключението на възстановените 450 кв.м. Правата на ответника като собственик на тези 450 кв.м., придобити чрез реституция, не са били предмет на делото и въпреки че по отношение на тях съдът е взел отношение в мотивите към решението, тези констатации не се ползват със сила на присъдено нещо и не обвързват съда по настоящия спор. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 1288 от 14.10.2009 г. по гр.д.№ 1257/2009 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която Ф. А. Х. и Б. А. Х. от [населено място], В. област са осъдени да заплатят на Ф. Х. Х. от с.с. сумата 1765, 14 лв., представляваща обезщетение по чл.73, ал.1 ЗС и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: