Р Е Ш Е Н И Е № 355 гр. София, 10.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1789 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитниците на осъдените Е. И. Т. и И. Р. И. за възобновяване на ВНОХД № 479/2010 г. на Видинския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение 165/21.12.2010 г., с което е била потвърдена присъда 115/12.08.2010 г. по НОХД № 200/2009 г. на Белоградчишкия районен съд. С тази присъда подсъдимите Е. И. Т. и И. Р. И. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 152 ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 23.05.2009 г., в гр. Димово, в съучастие като съизвършители, се съвкупили с ненавършилата 18-годишна възраст М. К. Г., като я принудили към това със сила и заплашване, като във вр. с чл. 54 от НК на Т. е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а на И. – 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от 4 години. Двамата подсъдимите са били осъдени солидарно да заплатят на пострадалата Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и разноските по делото. В искането се излагат доводи за допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения, като се претендира отмяна на съдебните им актове и връщане на делото на районна прокуратура – Белоградчик. Осъдените и техните защитници, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. В писмена молба защитниците поддържат депозираното искане за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП, както и повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка, намират искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: По делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Твърдението за провеждане на разпита пред съдия на основната свидетелка в нарушение на чл. 223 ал. 2 от НПК изобщо не се потвърждава. Обратно, от приложените на л. 44-47 от ДП материали – призовки и декларации, е съвсем видно, че на обвиняемите и техните защитници е осигурена възможност да участват при разпита на св. М. Г., но те не са се явили в с. з. 19.06.2009 г. въпреки изричното уведомяване. Не може да се сподели и довода за ограничаване на процесуални права поради това, че при огледа е участвал като технически помощник П. Й., който е изготвил и фотоалбума, поради това, че не е бил изрично назначен като такъв в нарушение на чл. 126 ал. 2 и 4 от НПК. Вярно е, че постановление за назначаването на Й. като технически помощник липсва, но от друга страна единствената задача, която същият е имал, е да заснема намерените и иззети от дознателя веществени доказателства, като съдържанието на протокола за оглед не разкрива положение тази дейност да е била извършвана в различие от предписаното в чл. 126 ал. 4 от НПК, а именно под контрола на дознателя. Не се констатира и другото изтъквано в искането за възобновяване нарушение – по чл. 254, вр. чл. 180 от НПК, касаещо връчването и получаването на обвинителния акт от един от подсъдимите – Т.. От приложената по делото призовка на л. 9 е видно, че същата, ведно с приложен обвинителен акт, е била получена на 12.10.2009 г. от негов брат, който е поел задължението да му я предаде, по който въпрос и съдът се е произнесъл в с. з. на 08.04.2010 г., когато по този повод му е било направено възражение. На последно място, ВКС не открива нарушение, което да е съществено поради това, че изготвената и изслушана в с. з. СМЕ на д-р А. И. се основава на писменни данни (СМЕ за освидетелстване на пострадалата, проведено в София на 25.05.2009 г. от експерта от Клиниката по съдебна медицина – д-р Е. И.). Доколкото е отсъствало назначаване на СМЕ от компетентния дознател от РУ – МВР – Белоградчик (но е имало оторизиране на д-р Е. И. от дознател при 09 РУ, гр. Белоградчик по повод жалбата на пострадалата), правилно тази експертиза е била оценявана като писмени данни, на основата на които е изготвена надлежно назначената СМЕ от вещото лице д-р А. И.. Вярно е, че по делото е приложено факс копие на тази експертиза, но верността на съдържанието й няма данни да е било оспорвано, което допълнително да налага и изискване на оригинала, а и практически то е в кореспонденция с изложеното от св. М. Г., както и нейната майка – К. Г. по повод установените при прегледа синини, свидетелстващи за упражнено насилие. ВКС споделя довода за нарушение по чл. 339 ал. 2 от НПК, допуснато от Видинския окръжен съд, касаещо липсата на отговори по поставените от защитата възражения. Въззивната инстанция напълно е пренебрегнала тези свои задължения. Доколкото обаче възраженията са обхванати и в искането за възобновяване и ВКС е във възможност да се произнесе по тях, което вече беше направено, то в конкретния случай не се налага делото да бъде връщано за ново разглеждане. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Е. И. Т. и И. Р. И. за възобновяване на ВНОХД № 479/2010 г. на Видинския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение 165/21.12.2010 г., с което е била потвърдена присъда 115/12.08.2010 г. по НОХД № 200/2009 г. на Белоградчишкия районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.