4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. София, 27.10.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1376 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. М. Ц., чрез адв.Св.С. срещу решение №1458 от 28.02.2019г. по в.гр.д. №6116/2018г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение №312950 от 15.01.2018г. по гр.д. № 22870/2016 г. на СРС, 74 състав, изменено с определение № 378743 от 04.04.2018г. по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е осъдено „Дженерали Застраховане" АД да заплати на С. М. Ц. сумата над 15 000 лева до 25 000 лева за неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2015г. ПТП, като частичен от обща претенция в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата от 10 000 лева от 17.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението; и в частта за разноските, с която е осъдено „Дженерали Застраховане" АД да заплати на АД „Георгиева и партньори“ сумата над 758.40 лева до 1 896.00 лева с ДДС при условията на чл.38 ЗАдв., и на СРС държавна такса над 600 лева до 1000 лева, като вместо него е отхвърлен предявеният от С. М. Ц. срещу „Дженерали Застраховане" АД иск на основание по чл.226, ал.1 КЗ, вр. чл.266, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2015г. ПТП за сумата 10 000 лева /разликата над уважения размер от 15 000 лева до предявения размер от 25 000 лева като частичен от обща претенция в размер на 30 000 лева/. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва като необоснован извода на съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 30%, като излага подробни доводи, че решаващият съдебен състав е допуснал процесуално нарушение /не е кредитирал свидетелски показания, които не противоречат на останалите доказателства/ и въпреки събраните доказателства неправилно е възприел механизма на ПТП. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявеният иск до пълния предявен размер. Претендира разноски. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи както за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неговата правилност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Въззивният съд, с оглед влизане в сила на решението в частта, в която искът е уважен до 15 000 лева, приема, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти- настъпване на покрит застрахователен риск /ПТП на 17.09.2015г. на посоченото в исковата молба място/, противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на МПС, участвало в процесното ПТП и ответното дружество, причинени травми на ищцата като пешеходец от това ПТП, изпитвани от ищцата болки и страдания от травмите й в процеса на възстановяване. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е уважен предявеният иск на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева, решаващият съдебен състав излага доводи, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е определеният от първоинстанционния съд – 25 000 лева, но от доказателствата по делото се установява съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Като излага мотиви за наличие на съпричиняване- принос на ищцата в размер на 30%, съдът формира извод, че приносът на водача и на пешеходеца е равен, поради което застрахователното обезщетение следва да се намали с Ѕ на основание чл.51, ал.2 ЗЗД- до сумата 5 000 лева. Крайният извод в решението е за намаляване определеното обезщетение от 25 000 лева на 12 500 лева /на половина/, като с оглед обжалването на решението само за сумата над 15 000 лева, съдът излага мотиви, че е налице основание за уважаване на жалбата и отмяна на решението в обжалваната част над 15 000 лева до предявения размер от 25 000 лева. С определение №159 от 12.03.2020г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност. Предмет на спора са претенции с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 25 000 лева- част от общо дължима сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2015г. ПТП, причинено от А. Г.- водач на л.а.“Мерцедес А-140“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва от 17.09.2015г. до окончателното плащане. Правилно въззивният съд приема, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите спорното право факти- настъпване на процесното ПТП, противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на МПС, участвало в процесното ПТП и ответното дружество, причинени травми на ищцата като пешеходец от това ПТП и произтичащи от тях болки и страдания в процеса на възстановяване. Второинстанционният съд споделя изводите на първата инстанция, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, определено при спазване на критериите по чл.52 ЗЗД, е в размер на 25 000 лева. Касаторът не излага доводи за неправилност на този извод и не претендира присъждане на сума по-голяма от 25 000 лева. Обосновани и законосъобразни, изведени при спазване правилата на формалната логика са мотивите на съда относно механизма на ПТП. За да приеме, че ищцата е допринесла за вредите като е пресичала на необозначено за това място, съдът е анализирал всички доказателства и е изложил мотиви защо не приема заключението на допълнителната АТЕ, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека по време на удара. Съобразени са както показанията на свидетелите, така и схемата на организацията на движение в процесния участък на Община Русе, от която е видно, че пешеходната пътека се намира преди тролейбусната спирка, т.е. обективно е невъзможно ищцата да е пресичала пред спрелия на спирката тролейбус и в същото време да е била на пешеходната пътека. По делото няма категорично доказателство, че ищцата е пресичала на пешеходната пътека, когато я е ударил лекия автомобил. Такова обстоятелство не е отразено нито в съставения констативния протокол за ПТП от 21.09.2015г., нито се установява по безспорен начин от свидетелските показания /св.Г. и св.И./. Възражението на касатора, че местопроизшествието не е посетено от служител на МВР-ПП, респ. че констативният протокол не удостоверява факти и обстоятелства, пряко възприети от съставителя би имало значение, ако от останалите доказателства се установява механизъм на ПТП, различен от описания в протокола. Показанията на св.И. И. са взети предвид от въззивния съд при изясняване на фактическата обстановка, като е отчетено противоречието в твърденията й- от една страна, че тролейбусът е бил спрял на спирката, от друга, че са пресичали заедно с ищцата на пешеходната пътека. Допълнителното заключение на АТЕ, вкл. скицата на ПТП не отразяват коректно и обективно установената от писмените и гласни доказателства фактическа обстановка, тъй като спрелият тролейбус, когото процесният л.а. Мерцедес заобикаля /при която маневра блъска ищцата/, е разположен преди пешеходната пътека, респ. не на тролейбусната спирка. Обстоятелството, че автобусът е бил спрял на спирката се установява непротиворечиво при разпита и на двете свидетелки, поради което не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи за необоснованост на този извод. Правилен е изводът на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Няма спор, че водачът на л.а. Мерцедес А. Г. е нарушила правилата за движение по пътищата /чл.20, чл.116 ЗДвП/ и е причинила процесното ПТП, но се установява, че за настъпилите вреди е допринесло и пострадалото лице, навлязло на нерегламентирано място на пътното платно, при спрял тролейбус, ограничаващ видимостта. В случая не става въпрос за изключване на отговорността на виновния водач, каквато теза развива касатора, а за съпричиняване на вредата от пострадалото лице, т.е. за негови действия и бездействия, допринесли обективно за настъпването на вредите и техния обем. Безспорно за водачите съществува задължение да управляват МПС със скорост, съобразена с пътната обстановка /атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, интензивността на движението, конкретните условия на видимост и т.н./, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и задължение да пазят по-уязвимите участници в движението, най-вече пешеходците. Констатираните нарушения на ЗДвП от страна на водача Г. не изключват съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата ищца. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд, че е налице съпричиняване на вредата от страна на ищцата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД в обем 30%, е законосъобразен и обоснован. Явно необоснован обаче с оглед правилата на формалната логика е крайният извод на въззивния съд, че при наличие на съпричиняване- принос на ищцата като пешеходец за настъпили вреди в размер на 30%, приносът на застрахования водач и на пешеходеца е равен, поради което застрахователното обезщетение следва да се намали с Ѕ на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. При 30% съпричиняване обезщетението, на което пострадалото лице има право, е в размер на 70% от определената като справедлива сума. Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен за сумата 17 500 лева /70% от 25 000 лева/, а в останалата част претенцията е неоснователна. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на сумата над 15 000 лева до 17 500 лева, ведно със законната лихва, както и съответна част от разноските по делото, а първоинстанционното решение в тази част да бъде потвърдено. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК касаторът има право на 257.50 лева разноски за касационното производство, а ответникът по касационната жалба на сумата 225.00 лева юриск.възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1458 от 28.02.2019г. по в.гр.д. №6116/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение №312950 от 15.01.2018г. по гр.д. № 22870/2016 г. на СРС, 74 състав в частта, с която е осъдено „Дженерали Застраховане" АД да заплати на С. М. Ц. сумата над 15 000 лева до 17 500 лева за неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2015г. ПТП, като частичен от обща претенция в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата от 2 500 лева от 17.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението и съответна част от разноските; в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 2 500 лева- разлика между уважения размер от 15 000 лева и претендирания от 17 500 лева, както и в частта, с която С. М. Ц. е осъдена да плати на „Дженерали Застраховане" АД разноски за въззивното производство над 225.00 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] да заплати на С. М. Ц., ЕГН [ЕГН] сумата 2 500 лева, представляваща разликата между присъдените 15 000 лева и дължимите 17 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2015г. ПТП, като частичен от обща претенция в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 17.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението. ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] да заплати на АД „Георгиева и партньори“, представлявано от адв.С. С. сумата 1 327.20 лева с ДДС – адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за първата инстанция и сумата 187.50 лева за въззивната инстанция, а по сметка на СРС сумата 700 лева държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал., 1 ГПК „Дженерали Застраховане" АД да плати на С. М. Ц. сумата 257.50 лева разноски за касационното производство. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК С. М. Ц. да плати на „Дженерали Застраховане" АД сумата 225.00 лева разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.