Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 334                                                    гр.София, 31.05.2010 год.                                                          В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                                при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  № 539 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. С решение от 17.12.2008г., постановено по гр.д. №1519/2008г. на Софийски градски съд, е оставено в сила решението от 19.11.2007г. по гр.д. №14751/2006г. на Софийски районен съд, поправено с решение по същото дело от 2902.2008г. по реда на чл.192, ал.2 от ГПК/отм./, в частта, с която са уважени предявените от К. М. Н. от гр. С., срещу Д. фонд”З”, гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последният до размера 3898,50лв. и в частта с която е отхвърлен последния иск за размера над 7625,72лв. до претендирания размер 8900лв. След отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен частично, е присъдена още сумата 3727,22лв. Касационното обжалване е допуснато с определение №955 от 21.07.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по жалби на двете страни. Касационното обжалване по жалбата на ищеца е допуснато по въпроса може ли да се счита за връчена заповедта за уволнение без предизвестие от работодателя на основание чл.338 от КТ, чрез връчване чрез нотариус на нотариална покана, в която е посочено, че е издадена такава заповед и че е приложена към поканата. Касационното обжалване по жалбата на ответника е допуснато по въпроса дали се трансформира по силата на закона трудовото правоотношения на заместник изпълнителен директор на ДФ”З”, заварено от разпоредба на т.2 на чл.19, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /нова -ДВ, бр.18/2006г./, в изборно. Настоящият съдебен състав намира, че трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор, не се трансформира по силата на закона в трудово правоотношение, възникнало чрез избор, тъй като с посочената законова разпоредба длъжността се предвижда да се заема в бъдеще чрез избор, което не се отразява на начина, по който е възникнало завареното трудово правоотношение, и на начина, по който може да бъде прекратено. Завареното трудово правоотношение не може да се трансформира в изборно трудово правоотношение, за избор, който не е проведен. По втория въпрос настоящият състав намира, че заповедта за уволнение може да се връчи при отказ на работника или служителя, чрез нотариус. К. М. Н., чрез пълномощника си адв. В, обжалва решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска за обезщетение за размера над присъдения от въззивния съд до претендирания размер. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Оспорва жалбата на другата страна като неоснователна. Претендира за разноски. Д. ф. ”З”, чрез пълномощника си юрисконсулт В. , обжалва въззивното решение в останалите части, с които са уважени предявените искове. Моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от К. М. Н. срещу Д. фонд”З” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последният до размера 3898,50лв. и в частта с която е отхвърлен последния иск за размера над 7625,72лв. до претендирания размер 8900лв. След отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен частично, е присъдена още сумата 3727,22лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „заместник изпълнителен директор” на основание чл.338 от КТ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗПЗП е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение на ищеца не е възникнало от избор. Установено е, че К. М. Н. е заемал длъжността „заместник изпълнителен директор” в Д. фонд”З”, по силата на трудов договор от 09.11.2001г., сключен за неопределено време, който трудов договор е прекратен едностранно със заповед №308/12.05.2006г. на изпълнителния директор на Д. фонд”З”, на основание чл.338 от КТ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗПЗП и решение на Управителния съвет на ДФ”З” от 10.05.2006г. Съгласно т.2 на чл.19, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /нова - ДВ, бр.18 от 2006г./ управителният съвет на ДФ”З” избира заместник изпълнителните директори на фонда. Правилно въззивният съд е приел, че в случая е налице трудово правоотношение, възникнало по трудов договор, а не от избор, при което разпоредбата на чл. 338 от Кодекса на труда не е приложима за прекратяването му. Посочената разпоредба е приложима за предсрочно прекратяване на изборното трудово правоотношение от съответното избирателно тяло. Обстоятелството, че длъжността, която досега се е заемала въз основа на трудов договор, се предвижда в закон, акт на Министерския съвет или в устав /арг. чл.83, ар.1 от КТ/ да се заема в бъдеще въз основа на избор не се отразява на основанието, на което е възникнало завареното трудово правоотношение за длъжността. По делото няма твърдения и данни за проведен избор, по силата на който трудовото правоотношение на М. да се е трансформирало в изборно. Трудовият договор може да бъде прекратен на основанията за прекратяване на трудов договор по чл.325-336 от КТ, но не и на основанието по чл.338 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало чрез избор. Поради това правилно е прието с въззивното решение, че уволнението е незаконосъобразно. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението на приложеното основание по чл.338 от КТ, правилно са приети за основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. Въззивният съд е присъдил обезщетение за част от шестмесечния период след уволнението, по съображения, че ищецът е посочил конкретен период от шест месеца, за който претендира обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, с начален момент 30.06.2006г., когато счита, че му е прекратен трудовия договор, вместо 22.05.2006г., на която е прието за установено връчването на заповедта за уволнение при отказ, чрез нотариус. Правилно въззивният съд е приел за установено връчването на заповедта за уволнение при отказ лично на служителя, чрез нотариус. Неоснователни са доводите на касатора-ищец, че не може заповедта за уволнение да бъде връчена чрез нотариус, а следва да се връчи от работодателя или упълномощено от него длъжностно лице, по смисъла на §1, т.5 от ДР на КТ. Писменото волеизявление, с което се прекратява трудовия договор, трябва да бъде получено от другата страна. По делото не е имало спор, че след издаване на заповедта за уволнение служителят не е бил на работа, поради което тя не е могла да му бъде непосредствено, физически връчена от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. При това положение заповедта за уволнение може да бъде връчена по друг подходящ начин, включително при отказ на лицето, чрез нотариус. Дори и при дисциплинарното уволнение е предвидено при невъзможност за непосредствено връчване на лицето, връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение да се извърши по друг начин /чл.195, ал.2 от КТ/. Не намират опора в закона – чл.592, ал.2 от ГПК/чл.488, ал.2 от ГПКотм./ и чл.50 от ЗННД доводите на касатора-ищец, че чрез нотариус, респ. чрез негов служител могат да се връчват само нотариални покани, но не и други книжа. Неоснователни са и доводите за недоказаност на връчването чрез нотариус. Връчителят на нотариални книжа по чл.50 от ЗННД е удостоверил връчването при отказ на адресата, с подпис на свидетел, с посочване на трите имена и адреса, съгласно чл.47, ал.1 от ГПК/отм./. Правилни са изводите на въззивния съд за недоказаност на оспорването на удостовереното от връчителя връчване при отказ на лицето. При преценка на свидетелските показания правилно е приложена разпоредбата на чл.136 от ГПК/отм./ с оглед родството на свидетеля с ищеца. Предвид изложеното неоснователни са доводите на касатора-ищец, че въззивният съд неправилно е приел за установено, че 22.05.2006г. е началният момент на 6-месечния период, за който има право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Конкретизирането на шестмесечния период на обезщетението с друга начална дата - 30.06.2006г., на която ищецът е считал, че е прекратен договора, неправилно е прието от въззивния съд като индивидуализиращо исковата претенция и пречка за присъждане на дължимото обезщетение в пълен размер. Ищецът е претендирал обезщетение за шестмесечния срок след уволнението, през който е останал без работа поради уволнението, в размер на исковата сума. Именно това е спорното право, очертано от ищеца чрез основанието и петитума на иска. В нарушение на диспозитивното начало въззивният съд е приел, че претенцията е индивидуализирана с конкретизирането на периода на обезщетението и че се претендира обезщетение за част от шестмесечния период на чл.225, ал.1 от КТ. Допуснатото съществено процесуално нарушение се е отразило на правилността на решението по иска за обезщетение. По делото е установено, че за шестмесечния период след уволнението служителят е останал без доходи от трудово правоотношение поради това уволнение.становено е, че брутното трудово възнаграждение по чл.228, ал.1 от КТ за определяне на обезщетението е в размер на 1357,62лв. или за шестмесечния период на обезщетението сумата възлиза на 8145,72лв. Поради това искът с правно основание чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен до размер на 8145,72лв., след отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част до този размер. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се касира частично в отхвърлителната част и искът за обезщетение се уважи до размер на 8145,72лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 06.07.2006г., а в останалата част въззивното решение се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора-ищец следва да се присъдят извършените разноски по делото в касационната инстанция в размер на сумата 600лв. – за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 17.12.2008г., постановено по гр.д. №1519/2008г. на Софийски градски съд в частта, с която предявения от К. М. Н. срещу Д. ф. ”З” иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен за размера над 7625,72лв. до размера 8145,72лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Д. ф. ”З”, гр. С., бул.”Ц” №136, да заплати на К. М. Н. от гр. С., ул.”К” №4, бл.303, ап.18, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ още сумата 520лв./петстотин и двадесет лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.07.2006г. до окончателното изплащане, както и сумата 600лв./шестотин лева/ - разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: