Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр.София , 19 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1150/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. С. Т. – упълномощен защитник на подсъдимите С. Д. Д. и Х. К. В. срещу присъда № 128 от 23.06.2014г. по внохд № 84/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд. В жалбата са развити касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 13 от 14.03.2014г., постановена по нохд № 142/2013г. на Габровски окръжен съд, подсъдимият С. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 22.05.2012г., около 13:45 ч., на Контролно - технически пункт „име”, [община], намиращ се на път от [населено място] посока [населено място], в качеството си на длъжностно лице, младши инспектор в Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” [населено място], при извършаване на проверка на автобус „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място] с водач Н. Г. Н., е приел парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в неправилно поставяне на тахографски лист в аналогов тахограф на управлявания от Н. автобус, поради което и на основание чл. 301, ал. 1, предл. 2 и чл. 55, ал. 2, б. ”б” и ал. 3 от НК е осъден на пробация с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител”, двете за срок от шест месеца. Подсъдимият С. Д. Д., е признат за невинен в това, от 22.05.2012г. и до 28.01.2013г. на горепосоченото място и на главен път Е-772 в района на [община], при условията на продължавано престъпление в горното си качество на длъжностно лице при изпълнение на служебните си задължения – извършване на проверки на пътя на основание длъжностни характеристики, връчени му на 06.04.2011г. и 31.07.2012 г. и седмични разписания за задачи на инспекторския състав по екипи в Областен отдел ”КД-ДАИ” [населено място] за периода 21.05.2012г. до 27.05.2012г., от 09.07.2012г. до 15.07.2012г., за месец септември 2012г., от 28.01.2013г. до 03.02.2013г., да е поискал и приел дар от лица – водачи на МПС, които не му се следват, за да извърши действия по служба, като подкупът да е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба на служебно положение, както следва: 1. на 22.05.2012г. подкупът да е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение - в пункта за проверка да е настоявал пред водача „да го почерпи, за да не го глобява”, без да е налице констатираното нарушение; 2. на 04.09.2012г. около 09.35 ч. на КТП „име” [община], на главен път Габрово – Севлиево, при извършване на проверка на автобус „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място] с водач А. А. Ф., е приел парична сума в размер на 40 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в непредставяне на оригинала на лиценза на фирмата – превозвач, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – в пункта за проверка заявил на водача, че „ако не иска акт, нещо да почерпи”, без да е съществувала нередовност в документите на превозвача; 3. На 28.01.2013г. около 15.45 ч., на главен път Е-772 София – Варна, в района на [община], при извършване на проверка на товарен автомобил – хладилен „модел” с рег./№/ с прицеп рег. /№/, собственост на „фирма” и с водач А. А. – литовски гражданин, е поискал дар, който не му се следва, за да извърши действие по служба – да удостовери писмено извършена проверка на дигитален тахограф и да издаде протокол за застрахователя за констатирано спукване в лява долна част на стъклото, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – настоятелно искал от водача да му даде пари за протоколиране проверката на електронната карта на дигиталния тахограф, за пукнатото стъкло на товарния автомобил и за връщане на проверяваните му документи, без да съществуват такива парични задължения за проверяваните водачи, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 53, ал. 2, б. ”б” изр. ІІ от НК подсъдимия С. Д. Д. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 20 лева, равностойност на придобитото чрез престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият Х. К. В. е признат за невинен в това, на 11.07.2012г. около 11.00 ч. на контролно-технически пункт „име”, намиращ се път Габрово – Севлиево в землището на [населено място], [община], в качеството си на длъжностно лице – главен специалист – инспектор в Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Габрово, при изпълнение на служебните си задължения – извършване на проверки на пътя на основание длъжностна характеристика, връчена му на 06.04.2011г. и седмично разписание за задачи на инспекторския състав по екипи в Областен отдел „КД-ДАИ” – [населено място] за периода от 09.07.2012г. до 15.07.2012г., при извършване на проверка на товарен автомобил „модел” с рег [рег.номер на МПС] с прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място] с водач И. Л. И., да е поискал от него парична сума в размер на 60 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се превишаване тонажа на превозваната стока, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – в пункта за проверка настоятелно заявил на водача „да почерпи, че актовете са много големи”, без да е налице нарушение при превоза на товара и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимия С. Д. Д. са възложени направени по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по протест от прокурор при ОП-Габрово и по жалба от защитника – адв. Т.. С присъда № 128 от 23.06.2014г. по внохд № 84/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд присъда № 13 от 14.03.2014г. на Габровски ОС по нохд № 142/2013г. е била отменена в частта, с която подсъдимият С. Д. Д. е признат за виновен да е извършил деяние по чл. 301, ал. 1, пр. 2 от НК, в частта, с която е признат за невинен и оправдан да е извършил престъпление по чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК за деяние, извършено на 22.05.2012г., в частта, с която подсъдимият Х. К. В. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за деяние по чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК, в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 2, б. „б” ат НК, както и в частта за присъдените разноски и вместо това, подсъдимият С. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 22.05.2012г., около 13:45 ч., на Контролно - технически пункт „име”, [община], находящ се на главен път Габрово - Севлиево, в качеството си на длъжностно лице, „младши инспектор” в ОО „Контролна дейност – ДАИ” [населено място], при извършавате на проверка на автобус „модел” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място], с водач Н. Г. Н., приел парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в неправилно поставяне на тахографски лист в аналогов тахограф на управлявания от Н. автобус, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поради което и на основание чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК подсъдимият С. Д. е лишен от право да заема длъжност в автомобилна администрация към ИА „Автомобилна администрация” за срок от една година. Със същата въззивна присъда подсъдимият Х. К. В. е признат за виновен в това, на 11.07.2012г. около 11.00 ч. на контролно-технически пункт „име”, намиращ се на главен път Габрово-Севлиево, в качеството си на длъжностно лице „главен специалист – инспектор” в ОО „Контролна дейност – ДАИ” – [населено място], при изпълнение на служебните си задължения при извършване на проверка на товарен автомобил „марка” с рег [рег.номер на МПС] с прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място] и управлявано от И. Л. И. поискал от същия парична сума в размер на 60 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административни нарушения, свързано с превишаване тонажа на превозваната стока, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поради което и на основание чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК подсъдимият Х. В. е лишен от право да заема длъжност в автомобилна администрация към ИА „Автомобилна администрация” за срок от една година. На основание чл. 307а от НК подсъдимия Х. В. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 60лв., представляваща равностойността на придобитото чрез престъпление, както и подсъдимият С. Д. да заплати в полза на държавата сумата от 20лв., представляваща равностойността на придобитото чрез престъпление. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските на двамата подсъдими. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. В касационната жалба срещу въззивната присъда се декларират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Възразява се срещу осъдителната част на присъдата, като се развиват доводи за неправилна оценка на доказателства. По отношение на осъждането на подс. Д., се оспорва цененето на ВДС, изготвени въз основа на прилагани СРС и се посочват несъответствия със заключението на авто-техническата експертиза. Възразява се срещу кредитирането на показанията на св. Н. и недаването на вяра на обясненията на подс. Д.. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се твърди несъставомерност на деянието изобщо, както и се оспорва възприетата от въззивната инстанция квалификация. По отношение на осъждането на подс. Х. В., се сочи, че няма никакви доказателства за виновно поведение на В.. Твърди се, че е нарушено правото на защита на този подсъдим, понеже без законово основание, без да е налице съучастие, двамата подсъдими са привлечени като обвиняеми в едно и също наказателно производство, с което е препятствана възможността Д. да бъде разпитан в качеството на свидетел по отношение на деянието, за което е обвинен В.. Прави се искане за отмяна на осъдителната част на атакуваната присъда и потвърждаване на оправдателните диспозитиви. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимите Х. В. и С. Д. – адв. Т., поддържа касационната жалба съобразно съображенията, изложени в нея. Подчертава оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че спрямо подс. В. не са експлоатирани СРС и ВДС са му били предявени едва в съдебно заседание. Поддържа искането за оправдаване на двамата подсъдими. Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимите С. Д. и Х. В. не участват лично в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка на въззивната присъда е ограничена само до обжалваната част – по отношение на осъждането на подсъдимия С. Д. Д. за извършено престъпление по чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК и осъждането на Х. К. В. за извършено престъпление по чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК. І. По оплакванията, направени в касационната жалба, в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доводите в жалбата са свързани с неправилна оценка на доказателствата, относими към обвинението спрямо С. Д. за извършено на 22.05.2012г. деяние, като те тангират с оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт, което не съставлява касационно основание. Проверката, извършена от настоящия съдебен състав не констатира пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища. В мотивите на въззивната присъда е извършен внимателен анализ на валидно събраните доказателства, относими към този пункт на обвинението, при спазване на правилата на формалната логика. Обективираният доказателствен анализ дава възможност за преценка на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. За да възприеме от фактическа страна, че на 22.05.2012г. на КТП „име” на пътя Габрово – Севлиево подс. Д. е спрял за проверка автобус „модел” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място] с водач Н. Г. Н., че след извършване на проверка на документите на превозвача, е заявил на св. Н., че има нередност поради незаписване на километража на тахошайбата, както и че е заявил на свидетеля, че ако почерпи, няма да бъде съставен акт, като свидетелят му дал 20лв., решаващият съд е обосновал преценка, че доказателствените източници съдържат еднопосочна информация. Като последователни и обективни са били кредитирани показанията на св. Н. Н., които съдържат доказателствени факти относно поведението на подс. Д., включително за това, че подсъдимият е взел дадените от свидетеля 20лв., за да не състави акт за нарушение и не е съставил такъв. Възраженията в касационната жалба срещу възприемането на тези свидетелски показания е лишено от основание, защото те не са изолирани и не са единствен източник за формиране на фактическите изводи, обосновали осъждането. Косвено тези показания се подкрепят от приобщените писмени доказателства – документи, касаещи извършвания от св. Н. превоз, включително пътен лист за инкриминираната дата, както и ежедневен отчет, съставен от Д.. Във връзка с очертаната доказателствена съвкупност съдът е ценил и извършеното от свидетеля разпознаване на подс. Д.. Заявеното от св. Н. е в корелация и със съдържанието на ВДС, изготвени въз основа на експлоатирани СРС чрез подслушване, като от отразения разговор СН1-2012-05-22 става ясно, че участник в този разговор е свидетеля – доколкото се споменава малкото му име и става въпрос за проблем с тахошайбата, отразена е и репликата на подсъдимия, свързана с поемане на ангажимент да не констатира нарушение, ако свидетелят „почерпи”. Формулираната в жалбата от защитника теза, че прилаганите чрез видеонаблюдение СРС – съответно изготвените ВДС, не установяват нищо, както и възражението, че отразеното в протокола за изготвяне на ВДС не съответства на предявения видеозапис, частично имат основание. Съдържанието на протокола за изготвяне на ВДС „видеозапис” действително не може да послужи за формиране на извод за това, че свидетелят е дал на подсъдимия банкнота, доколкото в протокола е отразено, че се извършват действия с „листове с големина на банкноти”. При все това, това ВДС може да бъде ползвано в доказателствената съвкупност по отношение на обстоятелствата на времето и мястото на събитието и действията на двете лица. Подкрепеността на показанията на св. Н. от обсъдените доказателства, правилно е обосновала крайният извод на въззивния съд за достатъчна доказателствена обезпеченост на фактическите обстоятелства, свързани с приемането от страна на подс. Д. на сумата от 20лв., за да не констатира нарушение – неправилно поставяне на тахографски лист на управлявания от св. Н. автобус. Възражението на защитника за това, че заключението на авто-техническата експертиза на тахошайбата на автобуса е в конфликт с отразения час на събитието в изготвените ВДС от подслушване и видеонаблюдение, е било подробно обсъдено и от двете съдебни инстанции, които са се позовали на експертното заключение за това, че е допустимо изместване поради възможна грешка при сверяване на часовника на тахографското устройство. Направеният в касационната жалба довод за това, че за времето на прилагане на СРС по отношение на подс. Д. не е констатиран нито един друг случай на получаване на пари, не е от характер да опровергае установените чрез съответните доказателствени способи факти на конкретното поведение на подсъдимия на инкриминираната дата. Възраженията в касационната жалба по отношение на доказателствената обезпеченост на осъждането на подс. В., настоящата инстанция също намира за неоснователни. Претенцията на защитата за недоказаност на обвинението е лишена от основание, защото при разглеждане на делото са спазени процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение, не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Въззивната инстанция след проведено съдебно следствие е извършила собствена преценка на доказателствата и е достигнала до изводи, различни от направените от първостепенния съд, като не се е съгласила с доказателствената оценка, направена от окръжния съд. За да приеме, че на 11.07.2012г. подс. В. в качеството си на длъжностно лице е поискал от св. И. И. парична сума, за да не състави акт за установяване на нарушение, свързано с превишаване на тонажа на превозното средство, управлявано от свидетеля, апелативният съд е ценил поотделно и в тяхната съвкупност гласните, писмените и веществените доказателствени средства, чрез които са изведени фактическите обстоятелства, дали основание за преценка за съставомерност на деянието, извършено от В.. Решаващият съд е мотивирал защо дава вяра на показанията на св. И. И., включително и на тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, като ги е ценил като последователни и логични. Тези свидетелски показания съдържат информация за това, че при извършената проверка на превозното средство подс. В., въз основа на стоковата разписка, придружаваща товара, е твърдял, че камионът е претоварен, че двамата влезли в спор за това, дали има претоварване, че за да не напише акт за нарушението, твърдейки, че глобите са големи, подсъдимият поискал свидетелят да почерпи, което той и сторил, оставяйки на бюрото три банкноти по 20лв. Показанията на И. са намерени за подкрепени, макар и косвено, от писмените доказателства - седмично разпределение на инспекторите от ДАИ, ежедневен отчет на подс. В., протокол за извършена проверка, както и са във връзка с извършеното от този свидетел разпознаване на подсъдимия В.. Подкрепящи обвинителната теза са и данните, отразени във ВДС, изготвено въз основа на експлоатирано подслушване, които потвърждават заявеното от св. И. за съдържанието на разговора и за поискването от страна на подсъдимия от свидетеля да почерпи, с конкретизацията „каквото даде”. Протоколът за ВДС „видеозапис” отразява, че на инкриминираната дата след 11,14ч. в работното помещение на пункта са били три лица, което съответства на заявеното от св. И. за развитието на случая, включително и по отношение на присъствието и на още един служител на ДАИ и е допълнително съображение в подкрепа на преценката за достоверност на свидетелските му показания, макар да не може да послужи за изводи по отношение на други обстоятелства (в частност – даването на паричната сума). Лишено е от основание възражението на защитника по отношение възможността ВДС, изготвени въз основа на експлоатирани СРС, да бъдат ползвани в процеса на доказване на обвинението срещу подс. В.. Действително, прилагането на СРС е било разрешено по надлежния ред спрямо подс. Д., но доколкото резултатите от прилагането на СРС съдържат данни и за друго тежко умишлено престъпление, на основание чл. 177, ал. 2 от НПК, тези резултати могат да бъдат ползвани в процеса на доказване. Това е така, понеже несъмнено става дума за използване на резултати от прилагане на СРС извън направеното искане (като е поискано и разрешено използване на СРС спрямо подс. Д.), и данните от СРС съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление – за пасивен подкуп, извършен от подс. В.. Правото на защита на подсъдимия е било охранено чрез предявяване на ВДС в съдебно заседание, с което подсъдимият е бил запознат с доказателствата, върху които се основава обвинението и е имал възможност да организира защитата си. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, произтичащо от обстоятелството, че Д. и В. са привлечени към наказателна отговорност в едно и също производство и с това е препятствана възможността Д. да бъде разпитан като свидетел по обвинението срещу В., не може да бъде възприет като основателен. Преценка на прокуратурата, обективирана в съответно постановление, е, че макар да се касае до обвинение срещу различни лица за различни престъпления, разследването в рамките на едно наказателно производство е необходимо за разкриване на обективната истина. Освен това, подс. Д. е бил разпитан за фактите, свързани с обвинението срещу В., с което защитата на подсъдимия не е била лишена от възможността да бъдат събрани доказателства от значение за изясняване на фактите. Разсъжденията в касационната жалба, че тежестта на показанията на свидетел и на обясненията на подсъдим е различна, са лишени от основание, защото доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат отнапред определена тежест и сила. Заявеното от подс. Д., който е потвърдил извършване на проверка на св. И. и е твърдял, че не е ставало въпрос за пари, е било преценено от въззивния съд във връзка с останалите доказателства по делото, като съдебният състав е обосновал несъмнена доказателствена обезпеченост на обвинението срещу В.. Изложените съображения дават основание на касационната инстанция да приеме, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, така че възраженията в касационната жалба в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са неоснователни. ІІ. По оплакванията в касационната жалба за нарушение на закона при постановяване на въззивната присъда - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Доводите, изложени в жалбата, са частично основателни. Въззивният съд правилно е приел, че с деянието си подс. Д. е осъществил състав на пасивен подкуп. Подсъдимият несъмнено има качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а” от НК, предвид на това, че е бил назначен и е изпълнявал функциите на „младши инспектор в Областен отдел „Контролна дейност” – ДАИ – [населено място], като в служебната му компетентност се включва извършване на контролна дейност при осъществяване на транспорта, включително и констатиране на нарушения. Именно при осъществяване на служебните си функции, произтичащи от длъжностното му качество – при извършване на КТП „име” на проверка на автобус „модел” с ДК [рег.номер на МПС] с водач св. Н. Н., подс. Д. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп – приел е паричната сума от 20лв. (поискал е да бъде „почерпен” и е взел тази парична сума), която не му се следва, за да не извърши действие по служба – за да не констатира чрез съставяне на акт административно наруешение от водача Н., свързано с неправилно поставяне на тахографски лист в тахографа на автобуса. Обективираното поведение на подс. С. Д. напълно се субсумира под признаците от обективна страна на престъплението по чл. 301, ал. 1, пр. 2 от НК, понеже той е получил парична сума – дар, който не му се следва, като дарът е неразривно свързан със службата му, за да не извърши действия от кръга на компетентността си. Правилно от решаващите съдебни инстанции е мотивирано, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Касационната инстанция намира, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че извършеното от Д. съставлява по-тежко квалифицирано деяние – по чл. 302, т. 2 от НК. Неправилно в тази насока въззивният съд се е позовал на указанията, дадени в т. 9 на ППВС № 8/1981г., според които „подкупът е довършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по чл. 302, т. 2 НК, когато деецът с цел да набави за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде дар или друга неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване от длъжностното лице на такива действия по служба, които биха постановили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси.” Според посочените указания, за да е реализиран този квалифициран състав, е необходимо лицето, принудено да даде подкуп, да е поставено в такава ситуация от искащия подкуп, че да няма друг избор, освен да даде облагата, защото това е единственият начин за благоприятно разрешение на въпроса. В този смисъл, в Решение № 95/1998г. на ВКС, посочено, че „за да е съставомерно деянието по чл. 302, т. 2, буква "а" НК молителят следва да съзнава, че може да получи това, което желае, само от длъжностното лице, което му иска подкупа, а длъжностното лице да съзнава, че само то може да удовлетвори искането срещу съответното възнаграждение. Тогава ще е налице изнудване посредством злоупотреба със служебното положение”. В настоящия случай не се установява далият подкуп да е бил поставен от дееца в такова положение, че даването на дар да е било единствена възможност за благоприятното решаване на ситуацията, още повече, че се касае не до облага, давана за извършване на определено действие от длъжностното лице в полза на даващия облагата, а до дар, за да се въздържи длъжностното лице от извършване на определени действия по служба, които действия обаче не са пряко свързани с накърняване на законни права и интереси на даващия облагата, защото констатацията за нарушение законосъобразно би довела до налагане на административно наказание, което не е накърняване на законни права и интереси. Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че въззивният съд неправилно е приложил материалният закон, като е признал за виновен и е осъдил подс. С. Д. по по-тежко квалифицирания състав по чл. 302, т. 2 от НПК. Това нарушение може да бъде отстранено от касационната инстанция, като деянието за което е осъден този подсъдим бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо – по основания състав на подкуп по чл. 301, ал. 1 от НК. Преквалификацията на деянието по необходимост се свързва с изменение на атакуваната присъда в частта, с която на подс. Д. е наложено наказание по по-тежко квалифицирания състав, което предпоставя преценка за индивидуализация на наказанието в рамките на санкцията, предвидена за по-леко наказуемото престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са реализирали наказателната отговорност на подс. Д. в хипотезата на чл. 55 от НК, като и двете инстанции са обосновали правилно наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и са мотивирали дължимата преценка за това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко за така извършеното престъпление. Предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, на основание чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” без специален минимум, следва да бъде заменено (както е сторил и първостепенния съд) с наказание „пробация”, като бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки за срок от по шест месеца. Настоящият състав счита, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, защото неналагането на кумулативно предвидените по-леки наказания не би било в съответствие с целите по чл. 36 от НК и най-вече с постигането на целите на генералната превенция, като се има предвид, че този вид престъпни деяния съществено накърняват общественото доверие в дейността на държавните органи. Поради това, наложените с атакуваната въззивна присъда наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право на подсъдимия да заема длъжност в автомобилна администрация към ИА „Автомобилна администрация” за срок от една година, не следва да бъдат ревизирани. По отношение на подс. Х. В., касационната инстанция намира, че в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка, извършеното от този подсъдим следва да бъде квалифицирано по основния състав на пасивния подкуп – по чл. 301, ал. 1 от НК, като апелативния съд неправилно е приел, че е налице по-тежката квалификация по чл. 302, т. 2 от НК. Без основание е искането в касационната жалба за отмяна на осъдителната присъда спрямо този подсъдим, защото установените факти обосновават извод за това, че В. е осъществил състава на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. Подс. Х. В. е имал качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, като служител на ОО „Контролна дейност” – ДАИ –гр. Габрово на длъжността „главен специалист - инспектор” и във функциите му се е включвало осъществяване на контролна дейност по спазване на нормативните изисквания за превоз на пътници и товари. Именно при осъществяване на тази дейност на 11.07.2012г. на КТП „име”, при извършване на проверка на товарен автомобил „марка” с водач св. И. И., подс. В. поискал дар – парична сума, която не му се следва. Обективираното поведение на подсъдимия обосновава извод за това, че като е поискал от свидетеля да „почерпи”, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние поискване на дар. Именно на подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице, принадлежи инициативата за получаване на неследващия се дар, като поведението и репликите му са недвусмислена демонстрация за искане на подкуп. Този неследващ се дар е и приет от подс. В., но за тази форма на изпълнително деяние прокуратурата не е повдигнала обвинение. Поисканият дар е неразривно свързан със службата на подсъдимия, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение, свързано с превишаване на тонажа на превозваната стока (независимо от това, дали такова нарушение действително е било налице). Предметът на деянието – дарът, е във формата на пари – сумата от 60лв., както правилно е обосновал апелативният съд. Тази сума е предоставена на подсъдимия от св. И., като следва да се приеме, че тя е и поискана, защото подсъдимият е поискал от проверявания да почерпи, като е конкретизирал, че ще приеме каквото даде, следователно поискването на така конкретизираната сума е обхванато от прекия умисъл на подсъдимия. Не е налице по-тежката квалификация на деянието по чл. 302, т. 2 от НК, като по отношение на обвинението срещу този подсъдим се отнасят съображенията, изложени във връзка с обвинението срещу подсъдимия Д.. В случая, подс. В. с поведението си не е поставил св. И. в такава ситуация, че в представите на лицето, което дава подкупа, да е налице съзнание, че то може да получи това, което желае, само от длъжностното лице, което иска подкупа, съответно – длъжностното лице да съзнава, че само то може са удовлетвори искането срещу съответно недължимо възнаграждение. Изнудване посредством злоупотреба със служебното положение може да има само когато молителят отстоява свои законни права, търси удовлетворение със своите законни искания, но длъжностното лице с цел да получи дар отказва да удовлетвори тези законни искания и по този начин злоупотребява със служебното си положение, принуждавайки молителя да прибегне към даване на подкуп. (В този смисъл, Решение № 46/1985г. на ІІ НО. на ВС). Пред св. И. подсъдимият е демонстрирал поведение, с което е поискал дар, но не е налице изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, защото не се касае до удовлетворяване на законни искания на лицето, поставено в ситуация да даде подкуп, също и защото съставянето на акт за нарушение само по себе си не накърнява законни права и интереси на свидетеля, като даването на дар от негова страна на това длъжностно лице не е единствената му възможност за действие. Предвид на изложените съображения касационната инстанция намира, че следва да преквалифицира извършеното от подс. В. в по-леко наказуемо престъпление – по чл. 301, т.2 от НК, в рамките на установените от въззивната инстанция фактически положения. Преквалификацията на деянието изисква и изменение на въззивната присъда по отношение на наложените на подс. В. наказания, понеже основното наказание по основания състав е лишаване от свобода без специален минимум. Правилно реализацията на наказателната отговорност на този подсъдим е извършена от въззивния съд в хипотезата на чл. 55 от НК, предвид констатираното наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и направения извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко с оглед на конкретиката на извършеното престъпление. При наличието на многобройни смекчаващи вината на подс. В. обстоятелства, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде заменено с наказание „пробация”, като за постигане на целите по чл. 36 от НК на подсъдимия следва да бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Настоящият състав се солидаризира със съображенията на апелативния съд, обосновали налагането на кумулативно предвидените по-леки наказания – глоба в размер на 500лв. и лишаване от права за срок от една година. В частта относно така наложените по-леки санкции присъдата не следва да бъде ревизирана. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че са налице основания за изменение на атакуваната по касационен ред въззивна присъда на ВтАС, като бъде извършена преквалификация на деянието, извършено от подс. Д. и на това, извършено от подс. В., в по-леко наказуемо престъпление, както и бъде заменено определеното в хипотезата на чл. 55 наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация” с коменитраното по-горе съдържане п о отношение и на двамата подсъдими. В останалата част въззивната присъда следва да бъде оставена в сила, понеже не са налоце основания за нейната корекция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 128 от 23.06.2014г. по внохд № 84/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд като преквалифицира престъплението, за което подс. С. Д. Д. е признат за виновен, от чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2 от НК, както и в частта, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вместо наказание „лишаване от свобода” му налага наказание „пробация” с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 128 от 23.06.2014г. по внохд № 84/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд като преквалифицира престъплението, за което подс. Х. К. В. е признат за виновен, от чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2 от НК, както и в частта, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вместо наказание „лишаване от свобода” му налага наказание „пробация” с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 128 от 23.06.2014г. по внохд № 84/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.