Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр.София , 20 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1032/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Апелативна прокуратура Пловдив и по жалба от подс. К. И. К. срещу въззивно решение № 54 от 24.04.2015г. по внохд № 277/2014г. на Пловдивски апелативен съд. В протеста се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а в касационната жалба и в допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда № 29 от 29.05.2014г., постановена по нохд № 79/2014г. по описа на Хасковски окръжен съд, НО, подсъдимият К. И. К. е признат за виновен в това, че на 07.09.2013г. на ГКПП „име”, /община/, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество - хероин с общо тегло 5 476,6385 грама със съдържание на активен, наркотичнодействащ компонент диацетилморфин от 29 тегловни процента, на стойност 273 831.92лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242 ал. 4, предл. І, вр. ал. 2, предл. І и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор и на глоба в размер на 100 000лв. На основание чл. 242, ал. 7 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението - хероин на стойност 273 831.92лв. На основание чл. 242, ал. 8 от НК са отнети в полза държавата превозните средства, послужили за пренасяне предмета на контрабандата - товарен автомобил - композиция влекач - полуремарке, марка на влекача „марка” с ДКН /номер/ и марка на полуремаркето „марка” с [рег.номер на МПС] , както и един брой ключ за влекача, регистрационен талон №[ЕИК] за влекача и регистрационен талон № /номер/ за полуремаркето. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба от защитника на подсъдимия. С решение № 54 от 24.04.2015г. по внохд № 277/2014г. на Пловдивски апелативен съд, на основание чл. 55, ал. 3 от НК е отменено наложено наказание глоба в размер на 100 000лв., както и е отменено отнемането в полза на държавата на полуремарке марка „марка" с рег. [рег.номер на МПС] и на регистрационен талон за него и е постановено полуремаркето и регистрационния талон за него да се върнат на собственика им. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационния протест срещу въззивното решение се изразява недоволство по отношение на частта му,с която са отменени глобата и отнемането на полуремаркето. Твърди се явна несправедливост на наказанието и нарушение на материалния закон по чл. 53 от НК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа подробна аргументация на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва възприетата квалификация на деянието като „особено тежък случай“, с твърдения за несъобразяване с ниската степен на обществена опасност на дееца. Изразява се несъгласие с неприлагане от съдилищата на института на доброволния отказ от довършване на престъплението по чл. 18, ал. 3 от НК, както и с отказа да се възприеме тезата, че деянието е извършено при крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК. Доводите за съществени нарушения на процесуалните правила се свързват с липсата на веществени доказателства – акумулатора с тайник и снимки от рентгена, направен на автомобила, и с отказа да бъдат призовани и разпитани като свидетели две лица. Твърдят се нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Правят се алтернативни искания: за отмяна на решението и на присъдата и оправдаване на подсъдимия К., за изменение на съдебния акт с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, за изменение на решението с намаляване на размера на наказанието и прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения пред настоящата инстанция защитник на подс. К. – адв. М. М., се развиват доводи в подкрепа на заявените касационни основания. Освен изложените в жалбата съображения, се акцентира върху процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция – дословно възприемане на фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, липса на доказателствен анализ, необсъждане на доводите и възраженията на защитата. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. М. М., моли протеста да не бъде уважаван. Поддържа касационната жалба, като акцентира върху развитата теза, че се касае до недовършен опит за пренасяне през границата на наркотичното вещество и до доброволен отказ от довършване на престъплението. Излага съображения в подкрепа на искането за оправдаване на подсъдимия. Във връзка с искането за намаляване на наказанието и приложение на условното осъждане, подчертава вложеното здравословно състояние на подсъдимия. Подс. К. К. не участва лично в съдебното заседание пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в протеста и в жалбата от подсъдимия касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ както на касационния протест, така и на касационната жалба. По касационната жалба, подадена от подс. К.. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е извършил дължимата преценка за правилността, обосноваността и законосъобразността на атакувания пред него съдебен акт. Оплакванията в допълнението към касационната жалба за неизпълнение от въззивния съд на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за липса на мотиви поради липса на собствен анализ на доказателствата, са изцяло неоснователни. Апелативният съд, който е бил сезиран с жалба от подсъдимото лице, не е имал основание да не възприеме като правилно установена фактическата обстановка, залегнала в мотивите на първоинстанционната присъда, като е преценил, че събраната и проверена доказателствена съвкупност пред първия съд съставлява стабилна основа за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Голословно е твърдението на касатора, че въззивният съд по никакъв начин не е анализирал събраните по делото доказателства, а само е изброил наличните по делото доказателствени източници. На стр. 6 от въззивното решение второинстанционният съд е изложил и собствена преценка на гласните доказателствени средства и на експертните заключения, като е посочил съображенията за кредитиране на показанията на свидетелите Т., К., Д. и Т. и за лишаване от доверие на обясненията на подсъдимия досежно знанието му за наличие на наркотичните вещества в специално пригодено място в управляваната от него товарна композиция. Не могат да бъдат възприети и доводите в допълнението към касационната жалба за липса на мотиви на въззивното решение поради липса на доказателствен анализ, за нарушение на изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК, за недопустимост контролиращия съд да препраща към анализа на доказателствата, извършен от първия съд. Преди всичко следва да се отбележи, че цитираната от защитника разпоредба на чл. 305, ал. 3 от НПК установява изисквания към съдържанието на присъдата, следователно установения с нея стандарт е приложим именно към такъв съдебен акт, постановен било от първата инстанция, било от въззивния съд /чл. 339, ал. 3 от НПК/. В настоящия случай апелативният съд е осъществил правомощието си по чл. 337, ал. 1 от НПК и е постановил решение, с което е изменил първоинстанционната присъда само в частта относно наказанието и отнемането на превозното средство, като не е уважил жалбата на подсъдимия по отношение на оспорването на възприетите фактически положения и правни изводи. С оглед на това, изискванията за съдържание на решението са регламентирани в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като съществена е необходимостта въззивната инстанция да посочи съображенията, които са я мотивирали да не приеме възраженията и доводите в жалбата и да намери присъдата в частта, в която е потвърдена, за правилна и законосъобразна. В настоящия случай съставът на апелативния съд не е подходил формално към задължението за проверка на правилността на невлязлата в сила присъда, включително и по отношение на нейната обоснованост, която с въззивната жалба е била оспорена без конкретни оплаквания. Налице е и аргументация защо не са възприети доводите досежно правната квалификация на деянието. В мотивите на решението е обективирана проверката на доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като са споделени съображенията за кредитиране на свидетелските показания като последователни и кореспондиращи помежду си, така че процесът на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд е видим и удовлетворяващ правото на защита. Конкретен довод се прави от защитата във връзка с възприетото от инстанциите по същество какво точно е заявил подс. К. пред митническите служители. Оспорването на възприетия фактически извод, че подсъдимият е потвърдил пред свидетелите наличие на наркотично вещество в автомобила, не може да бъде проведено успешно пред касационната инстанция, понеже тя не може да приема нови факти. Освен това, този извод е направен при дължимия критичен анализ на изводимото от доказателствените средства и преценка на взаимната им свързаност. Като процесуално нарушение касаторът изтъква липсата на веществени доказателства – акумулатора и инструментите за демонтирането му, както и на снимките от рентгеновото сканиране на автомобила, като то се обвързва с нарушаване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Липсата на веществени доказателства по делото в случая не може да се интерпретира като съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, понеже обстоятелствата къде е било скрито наркотичното вещество, по какъв начин е било разположено това вещество в манипулирания акумулатор, по какъв начин и с какви инструменти е било извадено, са установени безпротиворечиво чрез свидетелските показания, като тези факти не се противопоставят на обясненията на подсъдимото лице. Във връзка с гласните доказателствени средства са и данните в писмените такива, приложени по делото – протоколи за оглед и за претърсване и изземване. Не е налице следователно, нарушение по чл. 13 от НПК, а и липсата на веществените доказателства не може да се окачестви като пречка подсъдимият да докаже оправдателните си твърдения. Като нарушение на процесуалните правила в касационната жалба и в допълнението към нея се сочи липсата на разпит на Б. С. и Б. Т., за които лица се съдържат данни в част от гласните доказателствени средства. По тези доводи следва да се посочи на първо място, че нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд, подсъдимият и защитникът му са направили искане за разпит на посочените лица като свидетели. Пред въззивния съд страните по защитата не са имали доказателствени искания, така че оспорването на обосноваността на първоинстанционната присъда очевидно не е било свързано с оплакване за непълнота на доказателствата. Поради това, от липсата на разпит на посочените лица, не могат да се черпят доводи за нарушено право на защита, понеже в нито един момент не е било препятствано правото на подсъдимия и защитника му да искат събиране на доказателства. Непризоваването на посочените лица като свидетели неоснователно се сочи от защитника като нарушение, поради неразкриване на обективната истина, с произволно твърдение, че тези лица са „ключови“ за решаване на делото. Действително, в обясненията на подсъдимия и в показанията на допуснатите по искане на защитата свидетели Х. и Б., се изнася информация за връзка на подс. К. с лица Б. С. и Б. Т. по повод пренасянето на наркотичното вещество. Само че дейността на тези лица е извън фактическите и правни рамки на обвинението, като обстоятелствата на осъществяване на изпълнителното деяние на контрабандата на индивидуализираното наркотично вещество именно от подс. К., са пълноценно доказателствено обезпечени. Предвид на изложените съображения, касационната инстанция намери за неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, поради което не констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Не може да бъде удовлетворено искането на касатора за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, с осъждането на К. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 ат НК, също не може да се възприеме като основателно. Не се поставя под съмнение правилността на възприетата от инстанционните съдилища фактическа обстановка поради липсата на пороци в доказателствената им дейност. Спрямо установените факти материалният закон е приложен правилно, като е ангажирана отговорността на подсъдимия, чрез аргументиране на осъществяването на изпълнителното деяние, наличието на по-тежка правна квалификация, както и прекия умисъл на подс. К.. В рамките на установените факти не са налице основания за оправдаване на подсъдимото лице, което за касационната инстанция е възможно само в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Развитата от касатора теза, че се касае до доброволен отказ от опит е била правилно обсъдена и от двете съдебни инстанции, които законосъобразно са отказали да я приемат. Фактите по случая сочат, че деянието не е спряло във фазата на опита, такъв би бил налице ако преди започване на митническата проверка подсъдимият беше обявил пред митническите власти /или пред служителите на ГКПП/ обстоятелството на пренасяне на високорисково наркотично вещество. В тази връзка, интерпретацията на защитника, че буквалното тълкуване на ситуацията на опит за контрабанда би се свързала само с положение, когато камионът застане на границата, без да навлиза в територията на ГКПП, е некоректна. Самият факт на преминаване на държавната граница не може еднозначно да се свърже с довършване на деянието, но представянето за митнически контрол, без довеждане до знанието на митницата на обстоятелството на пренасяния товар, вече сочи на довършеност на изпълнителното деяние. Наркотичното вещество в случая е било открито поради извършеното образно изследване на автомобила и впоследствие – на щателна проверка. Едва след като митническите служители са изследвали композицията чрез рентген, след като са проверили пожарогасителя, където е имало празен тайник, след като са констатирали манипулации на единия акумулатор, подс. К., който до този момент е бил пасивен, е потвърдил, че там – под акумулатора, е скрит хероин. Това негово поведение е последващо довършването на престъплението, така че тезата за доброволен отказ от довършване на престъплението е без основание. Доводите на касатора за това, че е действал при условията на „крайна необходимост“ по смисъла на чл. 13, ал 1 от НК, са неоснователни. За да бъде обсъждано изключване на обществената опасност на деянието на това основание, е необходимо във възприетата от инстанциите по същество фактическа обстановка да се съдържат обстоятелства за непосредствена опасност за подсъдимия и семейството му, като при това, такава опасност да не е могла да бъде избегната по друг начин. Според трайната практика, за да е налице крайна необходимост, деецът трябва да е извършил деянието, за да спаси свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност при условие тази опасност да не може да бъде избягната по друг начин /В този смисъл, напр. Р № 556/1992г. на Първо НО/. В рамките на установената в атакувания съдебен акт фактическа обстановка не са налице фактически обстоятелства, които да бъдат интерпретирани на плоскостта на деяние, извършено от К. при крайна необходимост. Даже и да се възприеме тезата на подсъдимия за заплашване на него и семейството му със саморазправа, която теза няма фактологическа основа, то изобщо не може да се обоснове извод че твърдяната опасност не е могла да бъде избегната по друг начин, освен чрез осъществяване на инкриминираното деяние. Другото оплакване за материално правна незаконосъобразност на атакувания акт е свързано с квалифицирането на деянието като „особено тежък случай“. То е правено и пред въззивния съд и е получило отговор. Това оплакване не се възприема като основателно от касационната инстанция. За съставомерността на деянието по квалифицирания състав по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, е необходимо кумулативно наличие на признаците – предметът на престъплението да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък. Стойността на предмета в настоящия случай – 273 831,92лв. без съмнение удовлетворява критериите за наличност на първия признак. Оспорването на касатора е свързано с наличието на втория кумулативен признак, като искането за възприемане на по-благоприятна правна квалификация се аргументира от данните по делото за личността на подсъдимия. Съобразно легалната дефиниция в чл. 93, т. 8 от НК, „особено тежък случай“ е налице, когато с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства, се разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката за изключително висока степен на обществена опасност на деянието правилно е мотивирана от решаващите съдилища с количеството и вида на наркотично вещество. Не може да бъде възприет довода на защитника за липса на вредни последици предвид изземването и унищожаването на наркотика, защото вредните последици от това престъпно деяние са настъпили със самото пренасяне на високорисковото наркотично вещество през границата на страната и е без значение дали то е достигнало до потенциалните си потребители. Обоснована и вярна е преценката за наличие на висока степен на обществена опасност и на дееца. Действително подс. К. не е осъждан, но оценката за степента на обществена опасност на дееца не се прави само с оглед на неговото съдебно минало, като същественото за тази преценка е проявлението на личността при конкретното престъпно деяние. Именно с оглед на последното, на спецификите на престъпната дейност, установените по делото обстоятелства са обосновали преценка за личността на подсъдимия, удовлетворяваща критериите за по-тежката квалификация на деянието. В тази връзка са отчетени значителното количество наркотично вещество – 5,5 кг хероин, обстоятелството, че то е било укрито в специален тайник в акумулатора на автомобила, като подсъдимият е бил наясно с начина на достъп до него чрез използване на специфични инструменти. Без основание е възражението за неправилно възприемане във връзка с преценката на степента на обществена опасност на дееца на обстоятелството на добра организираност на престъпно деяние, защото начинът на пренасянето му през граница и целта да бъде доставено в друга държава, сочат именно на такава организираност, като не се касае до установяване на организирана престъпна група, а до констатиране на определена роля на подсъдимия в пренасянето на наркотика. Обстоятелствата на чисто съдебно минало и на оказано съдействие от страна на подсъдимия, като негово последващо поведение, не са били игнорирани, както се твърди от касатора, защото те не са такива, изключващи извода за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, а правилно са били ценени във връзка с индивидуализация на наказанието за извършеното престъпление. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, нито за оправдаване на подс. К.. По-нататък, не се констатира наличието на касационното основание "явна несправедливост" на наложеното на подс. К. наказание за така извършеното престъпление – пет години и шест месеца лишаване от свобода. В касационната жалба намаляване на наказанието се претендира във връзка с искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, а както вече стана дума, не са налице основания за преквалифициране на деянието, а оттам – и за нова преценка на размера на наказанието. При правилно приложение на материалния закон с квалифициране на извършеното от подсъдимия по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, решаващите съдилища са обосновали преценката си за наличие на основания за определяне на наказанието на подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум. Ревизия на размера на наложеното на подсъдимия наказание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК не се налага, защото така определеният размер не сочи на явна несправедливост. При определянето му са съобразени обстоятелствата, определящи преценката за степента на обществена опасност на дееца – чистото съдебно минало, положителните данни за личността му и най-вече – активното му съдействие на органите на МВР за разкриване на възложителите и организаторите на контрабандата. Не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия, нито е налице подценяване на установените обстоятелства, включително и това за влошеното му здравословно състояние, като се има предвид, че наказанието е определено значително под предвидения минимум в специалната норма. Определеното на подс. К. наказание е в съответствие с изискването за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на дееца, както и на тези, свързани с генералната превенция. Изложените съображения мотивират изводите на касационния съдебен състав за липса на предпоставки за корекция на въззивното решение по отношение на наказанието наложено на подсъдимия. Размерът на това наказание не позволява обсъждане на института на условното осъждане, каквито искания се правят от касатора. Видно от изложеното, не са налице основания за изменение на въззивното решение поради неналичието на касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от защитника на подс. К. К. за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. По касационния протест. Доводите в протеста обосновават оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание поради отмяната от въззивната инстанция на основание чл. 55, ал. 3 от НПК на кумулативната санкция глоба, наложена от първия съд на подсъдимия. Тези съображения не се възприемат като основателни. Известно е, че приложението на чл. 55, ал. 3 от НК е една правна възможност, като приложимостта на посочената хипотеза следва изрично да е аргументирана. Въззивният съд обстойно е аргументирал защо счита за приложима възможността на подс. К. да не бъде налагано по-лекото наказание „глоба“, предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“. Отмяната на наложената на подсъдимия с първоинстанционната присъда глоба в размер на 100 000лв. не е довела до явна несправедливост на наказанието, както се претендира от държавното обвинение. Това е така, защото определеното наказание „лишаване от свобода“ е адекватно на комплексната преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността и само по себе си е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Обстоятелствата, смекчаващи отговорността на подсъдимото лице, както и наличието на едно изключително такова – съдействие на компетентните органи, а също и данните за семейно и имотно състояние на К. правилно са аргументирали отмяната на основание чл. 55, ал. 3 от НК на наложената глоба с присъдата на първия съд. Съображенията, наведени в протеста и свързани с високата степен на обществена опасност на деянието, предвид начина на извършването му и голямото количество наркотично вещество, не биха могли да обосноват оплакванията за несправедливост в протеста, тъй това са обстоятелства, съобразени при квалификацията на деянието. Без основание са и възраженията в протеста срещу въззивното решение в частта му, в която е отменено отнемането в полза на държавата на полуремарке марка „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] . Първостепенният съд на основание чл. 242, ал. 8 от НК е постановил отнемане в полза на държавата на превозните средства, послужили за пренасяне предмета на контрабандата - товарен автомобил - композиция влекач – полуремарке. Въззивният съд, проверявайки правилността на невлязлата в сила присъда, е намерил, че в частта, в която е постановено отнемане на полуремаркето, материалният закон е приложен неправилно. Касационната инстанция се съгласява с доводите, изложени в атакуваното решение по този въпрос. Действително, както се сочи в протеста, влекачът и полуремаркето съставляват „съчленено пътно превозно средство“ според пар. 1, т. 34 от ДР на ППЗДвП. С отмяната на отнемането на полуремаркето обаче, апелативният съд не е допуснал „изкуствено“ разделяне на превозното средство, защото съобразно легалните дефиниции в ЗДвП, „полуремарке“ е определено като ППС, а когато ППС са механично свързани и участват в движението като едно цяло, е налице „състав от ППС“. Следователно, в движението полуремаркето не може да бъде използвано самостоятелно за превоз, а само в състав от пътни превозни средства, но едновременно с това, може да има самостоятелно съществуване като ППС, включително и отделна регистрация. Тези определения за ППС не са водещи при решаване на въпроса за отнемане по ал. 8 на чл. 242 от НК, а е съществено да се определи кое е превозното или преносното средство, послужило за превозване или пренасяне на стоките, предмет на контрабандата. В настоящия случай наркотичното вещество е било укрито и превозено през границата в специално пригоден тайник в един от акумулаторите на влекача, следователно именно влекачът е превозното средство, в което са укрити веществата, предмета на контрабандата и то подлежи на отнемане. Към превозването на предмета на контрабандата няма отношение другия прикачен елемент на композицията – полуремаркето, което сочи, че то не следва да подлежи на отнемане на основание чл. 242, ал. 8 от НК. /В този смисъл, Решение № 67/2009г. на Първо НО/. Изложените съображения сочат на неоснователност на касационния протест, поради което не може да бъде удовлетворено искането в него за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред настоящата инстанция са направени разноски за възнаграждение на вещи лица общо в размер 1310лв., които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 54 от 24.04.2015г., постановено по внохд № 277/2014г. на Пловдивски апелативен съд. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА К. И. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 310лв. /хиляда триста и десет лева/ в полза на бюджета на съдебната власт. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.