О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .513
София, 24.06.2010
година
Върховният
касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито
заседание на 16.06 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при
участието на секретаря
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело
№ 276/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Ч” АД гр. С., чрез адвокатско сдружение „С” с вх. №12889 от 22.02.201- год. на Софийския градски съд срещу О. №2351/15.02.2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ”а” състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу Р. от 10.07.2009 год. по гр.д. №31712/2008 год. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 70 състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.10.2008 год. по същото гражданско дело. Разписката за връчване на заповедта на длъжника е върната с отбелязване, че той или негов родственик, съгласен да я получи, не са открити на адреса по заявлението, поради което Районният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК и я е обезсилил. Софийският градски съд е споделил изводите на районния съд, че при това отбелязване от връчителя, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно което от приложението по аналогия на чл.129, ал.1 ГПК води до обезсилване на заповедта за изпълнение.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че законът не предвижда друга хипотеза за обезсилване издадена заповед за изпълнение, освен тази по чл.415, ал.2 ГПК. Нередовното й връчване на длъжника ще осуети влизането й в сила и ще доведе до невъзможност за издаване на изпълнителен лист. Като основание за достъп до касация подържа, това по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, а именно процесуалноправния въпрос дали невъзможността длъжникът да бъде намерен на посочения в заявлението адрес представлява основание за обезсилване на издадена заповед за изпълнение е разрешен в противоречие със съдебната практика , а така също, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба ще следва да се допусне до касационен контрол.
Формулираният от частният жалбоподател процесуалноправен въпрос за съотношението между невъзможността за връчване на заповедта за изпълнение и основанието за нейното обезсилване е обусловил изхода по конкретното дело. Първото допълнително основание за селектирането на частната касационна жалба-разрешаването му при противоречива съдебна практика не е доказано. Сравнително новият институт на заповедното производство и липсата на съдебна практика по този въпрос, обаче, обуславят наличието на второто допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частната жалба е основателна.
Възможността за обезсилване на издадената заповед за изпълнение е уредена единствено в чл.415 ал.2 ГПК, която не обхваща настоящия казус. Неправилно Софийският градски съд е разширил приложното й поле и при невъзможността за връчване на препис от заповедта за изпълнение. Разпореждането е върнато с отбелязване, че длъжникът не е открит на посочения адрес, а не, че няма постоянен адрес или обичайно местопребиваване на територията на Република България/чл.411, ал.2,т.3 и 4 ГПК/. Неоткриването на длъжника на адреса по заявлението не означава, че заявителят не е изпълнил задължението си да посочи конкретно и изчерпателно данните за постоянния и настоящия адрес на длъжника. При това в задължение на съда е да връчи на длъжника препис от заповедта за изпълнение, / чл.411 ал.3 във вр. с чл.47, ал.7,нова ДВ бр.42/05.06.2009 год./, но като процесуална норма ще намери приложение и към висящи правоотношения/. Още повече, че във възражението си в настоящето производство длъжникът сочи друг адрес, на който би могло да се връчи препис от заповедта. Невъзможността за връчване на препис от заповедта за изпълнение ще възпрепятства влизането й в сила/чл.416 във вр. с чл.414, ал.2 ГПК/ и ще доведе до невъзможност за издаване на изпълнителен лист, но няма да представлява основание за обезсилване на заповедта за изпълнение. При това доколкото в хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК, на която се позовава въззивният съд, се обхваща нередовносттта на заявлението, тя освобождава съдът от задължението да го разгледа, но не представлява основание за обезсилване на издадената вече заповед за изпълнение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение №2351/15.02.2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ”а” състав и потвърденото с него Р. от 10.07.2009 год. по гр.д. №31712/2008 год. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 70 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване действията по връчване препис от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 28.10.2008 год. по гр.д. №31712/2008 год. на СРС, ІІ Г. О.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: