Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 613 София, 23 февруари 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми декември две хиляди и осма година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Ружена Керанова                                                                                                Ивета Анадолска   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Мариана Маринова......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 631/2008 год.             Подсъдимият Емил Петров Христосков обжалва по касационен ред въззивно решение № 163/08 от 24.ІХ.2008г. по внохд 798/2007г. на АС-София с доводи за всички касационни основания по съображения, че фактическите изводи са направени в нарушение пна процесуалните правила, решението почива на предположения, липсват мотиви, защото съдът не е „отговорил на направените в допълнението към въззивната жалба възражения на защитата.”, че е нарушен материалния закон – правилната квалификация на деянието е по чл.118 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо поради неприлагане правилата по чл.55НК. В допълнението към касационната жалба защитата на подсъдимия поддържа доводите си във въззивното производство по същите съображения. Частните обвинители и граждански ищци са на становище, че жалбата е неоснователна. Прокурорът поддържа същото и иска въззивното решение да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС в настоящия състав намира: Подсъдимият Е. П. Х. е признат за виновен и осъден по чл.115 и чл.54 НК на 12(дванадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване за това, че на 17. ХІ.2003г., към 10:45ч. в дома си в София, кв. „Г”, ул.”П” № 13 умишлено умъртвил съпругата си Н. И. Х. като я прострелял три пъти в главата с пистолет; осъден е да заплати на И. Т. С. и на И. Д.Д. , родители на убитата, по 20000лв., а на П. Е. и Т. Е. Х. , нейни деца – по 80000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Както е посочено по-горе, по същите съображения са поддържани и оплакванията във въззивното производство. Всички доводи за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са обсъдени и е посочено защо не се възприемат. По съществените за отговорността на подсъдимия и категорично установени обстоятелства страните не спорят, освен проявения стремеж у С. и Д. за доказване на предумисъл, но такова обвинение няма. Именно в допълнението към въззивната жалба защитата приема за установени тези обстоятелства, като е проследена хронологията на конфликта – на инкриминираните дата и място подс. Х. прострелял със законно притежаван пистолет съпругата си Н. три пъти в главата и така причинил смъртта й. Това е и предмет на обвинението, за което са събрани и проверени от съда възможните и достатъчно доказателства. Останалото са предположения и свободна трактовка на обстоятелства, които нямат пряко отношение към предмета на доказване. Тезата на защитата за деяние в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата е недоказана хипотеза, която не дава основание за съмнение в правилността на изводите на съда по същество. Нито са установени нейните действия по чл.118 НК – насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, нито пък има и данни за това. Наличието на следи от нитроцелулоза по дясната длан на пострадалата не дава основание за обратен извод, че тя е осъществила някое от посочените действия. Решението на съда е формирано в съответствие с правилата по НПК и взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Както вече е посочено от значение са категорично установените правнозначими факти, а не възможни хипотези, предположения и вероятности, защото, както правилно сочи защитата ...„съдът е длъжен да разкрие обективната истина, която изключва всякаква вероятност.”. Неоснователни са и доводите, че въззивното решение е без мотиви. Наистина изложението на решението се отличава от обикновените случаи, но то съдържа обсъждане на съществените фактически обстоятелства, доводи и твърдения на защитата на подсъдимия, съдържа анализ на доказателствата, които ги установяват. Безспорно е, че има три изстрела в главата на пострадалата, които са причинили смъртта й и че те са произведени от подсъдимия – заварен е на местопрестъплението с оръжието в ръка. Дали има и други, може само да се предполага, защото поражения от такива в помещенията няма, а какво пък би било тяхното (на другите изстрели) правно значение е съвсем друг въпрос. При правилно установените факти законът е приложен в съответствие с вложения смисъл и постоянната практика по приложението му – подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението убийство по чл.115 НК. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Липсва очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. По размер, след намаляването му от въззивната инстанция, то е близо до минимума на санкцията, а по делото не се установяват основание за приложение правилата на чл.55 НК. Нито са налице изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят и най-лекото, предвидено в закона, наказание несъразмерно тежко. Конкретната проява на подсъдимия и изключително висока степен на обществена опасност на извършеното от него определят и личността му с тази характеристика, което е основание за по-тежко наказание и за извод, че въззивният съд е проявил неоправдано снизхождение. Доводи и възражения в гражданската част не се поддържат. Пред вид горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът   Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 163/08 от 24.ІХ.2008г. по внохд 798/2007г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: