Ключови фрази
Ревандикационен иск * саморъчно завещание * новооткрито наследство * реституция


Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 14.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3911 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. М. срещу решение №581 от 23.03.15г. по гр.д.№3240/2014г. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателят счита за неправилен решаващия извод на въззивния съд, че оставеното в негова полза универсално завещание от леля му Н. Р. не е произвело правно действие по отношение на спорния имот, тъй като към момента на откриване на наследството на завещателката той не е бил в нейния патримониум и тя не е подавала молба за отмяна на отчуждаването му по реда на чл.4 от ЗВСВНОИ по З. и др.
Ответникът в производството Л. П. Х. оспорва жалбата. Развива подробни доводи в подкрепа на становището, че обжалваното решение е правилно.
С определение №605 от 27.11.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали представлява новооткрито наследство по смисъла на чл.91а, изр.2 ЗН правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по З. /отм./ и др.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения. В неговия състав влизат както вещни, така и облигационни права /вземания/, с изключение на правата, които се погасяват със смъртта на наследодателя, като например вещното право на ползване или правата, чието упражняване зависи от личната преценка на техния носител. Правото да се водят искове за защита на имуществени права или да се продължи участието по определен тип искове, предявени от наследодателя, също се включва в наследството. С влизане в сила на реституционните закони и измененията в Закона за наследството /ДВ бр.60/1992г./ се поставят редица въпроси, свързани с наследяването на възстановените имоти. По-голяма част от тях са намерили своето разрешение в тълкувателната практика на ВКС. В мотивите на т.2 на ТР №1/04.11.1998г. по тълк.д.№1/1998г. на ОСГК на ВКС се приема, че понятието „новооткрито наследство”, употребено в чл.91а ЗН, има предвид имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството; че правото да получат тези имоти се признава на лицата, които вече са призовани към наследяване, а не на други наследници; че фикцията „новооткрито наследство” обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила на чл.9а, чл.90а и чл.91а ЗН, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В т.5 от същото тълкувателно решение е даден отговор, че в новооткритото наследство по смисъла на чл.91а ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944г. до 1989г., както и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 1997г., изм. бр. 45 от 1998 г.) и чл.10, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997г.). В мотивите на тълкувателното решение е изразено принципното разбиране, което е от значение и за поставения в настоящото производство въпрос, че разпоредбите на чл.9а, чл.90а и чл.91а имат действие както за обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез приемане на нови закони или изменение на вече приетите, се разширява кръгът на имуществата, собствеността върху които се възстановява.
Като се изхожда от тези принципни разрешения следва да се приеме, че „новооткрито наследство” по смисъла на чл.9а и чл.91а ЗН са и тези имоти, чието отчуждаване е отменено по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС след смъртта на наследодателя, било по административен, било по съдебен ред. Нещо повече – към вече откритите наследства се прибавя и самото право да се иска отмяна на отчуждаването по реда на чл.4 от закона, т.е. правото представлява „новооткрито наследство”. Този извод следва от редакцията на чл.1 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, според която материалноправно легитимирани да искат отмяна на отчуждаването са не само бившите собственици, но и техните наследници. Правото да се иска отмяна на отчуждаването, както в първоначалния срок по чл.4, така и във възстановения с §2, ал.1 ПЗР ЗОСОИ /ДВ бр.109/1997г./ срок, се включва в наследството, когато то е открито още преди влизане в сила на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС или преди възстановяване на срока по чл.4 от този закон. При това чл.1 от закона не ограничава правоимащите лица до бившите собственици и наследниците им по закон, както е например в чл.3 от ЗВСОНИ. Наследниците по завещание имат право да искат отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, при отчитане чл.90а ЗН, частичното му обявяване за противоконституционен с решение №4/1996г. на Конституционния съд и действието на това решение във времето, изяснено в т.3 на ТР №1/19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС.
По съществото на касационната жалба:
С атакуваното решение №581/23.03.15г. по гр.д.№3240/14г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение от 13.05.2014г. по гр.д.№15593/12г. на Софийски градски съд, І-12 ГО, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. П. М. срещу Л. П. Х. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ПИ с идентификатор 68134.4355.157 по КК и КР на [населено място], район Л., с площ от 2 909 кв.м.
По делото е установено, че процесният имот е бил собственост на Б. Н. Р., б.ж. на [населено място], починал на 03.07.1980г. През 1977г. имотът е бил отчужден от Р. по реда на З. /отм./. Със саморъчно завещание от 15.05.1967г. Б. Р. е завещал на съпругата си Н. Г. Р. цялото си движимо и недвижимо имущество. Със саморъчно завещание от 27.04.1990г. Н. Г. Р. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и това, което би придобила след своята смърт по реституция, на своя племенник Й. П. М., ищец по настоящото дело. Н. Р. е починала на 24.11.1995г., преди да подаде молба за отмяна на отчуждаването на имота. Това отчуждаване е отменено с влязло в сила решение от 09.01.2002г. по а.х.д.№1593/2000г. на Софийски градски съд, постановено по заявление на Й. М.. Полученото парично обезщетение е върнато през 2005г. Същевременно ответникът Л. П. Х. е владял имота от 1982г. до датата на предявяване на иска – 11.09.2012г., като се е снабдил и с нотариален акт за собственост по давност.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесния имот, тъй като той не е следвало да му бъде възстановяван. Завещанието на И. Р. е изготвено през 1967г., когато имотът е бил част от неговото имущество. Ако отмяната на отчуждаването беше поискана приживе от Н. Р., тя би имала правото имотът да и бъде възстановен. За нея той би бил „новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а ЗН. Тя обаче е починала преди подаване на молбата за реституция. Както към момента на съставяне на нейното завещание, така и към момента на смъртта и, имотът не е бил част от нейното имущество. Въпреки че ищецът успешно е провел административно производство по чл.4 ЗВСВНОИ по З. /отм./ и др., постановеното в този процес съдебно решение е непротивопоставимо по отношение на ответника Л. Х., който не е бил участник в процеса. Гражданският съд има право да упражни косвен съдебен контрол върху това решение и да приеме нещо различно по въпроса за възстановяването на собствеността.
По възражението на ответника за придобиване на имота по давност е прието, че през периода 1982г. – 2005г. имотът е бил държавна, а след това общинска собственост и не би могъл да бъде придобит по давност, а след 2005г. до датата на предявяване на иска през 2012г. не е изтекла десетгодишната давност по чл.79, ал.1 ЗС.
Решението е неправилно.
Независимо от това, че Н. Р. не е подала молба за възстановяване на процесния имот по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, ищецът Й. М., като неин наследник по завещание, на свой ред е придобил правото да подаде такава молба и да инициира административно производство по възстановяване на собствеността. Това право е имуществено по своя характер и се включва в наследството на Н. Р.. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение.
В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.90а ЗН, тъй като първото завещание от 15.05.1967г. е направено от Б. Р. преди одържавяването на имота /1977г./, докато разпоредбата на чл.90а ЗН визира завещания, съставени след одържавяването. Универсалното завещание на Б. Р. има действие за процесния имот, а оттук има действие и последващото завещание на Н. Р., което не е ограничено от разпоредбата на чл.90а ЗН.
С влязло в сила решение от 09.01.2002г. по адм.д.№1593/2000г. на Софийски градски съд, ІІІ-Ж ГО, по искане на Й. М., е било отменено отчуждаването на процесния имот. На 31.05.2005г. М. е върнал полученото обезщетение, видно от отбелязването върху самото решение, и от този момент той е станал собственик на имота, съгласно чл.6, ал.1 ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и практиката на ВКС по прилагането му – решение №91/17.06.2013г. по гр.д.№651/12г. на ВКС, І ГО, решение №193 от 31.10.2013г. по гр.д.№876/2012г. на ВКС, І ГО и др.
Ответникът Л. Х. не е могъл да придобие спорния имот по давност. До 31.05.2005г., когато е влязло в сила решението за възстановяване на собствеността, спорният имот е имал статут първоначално на държавна, а след това на частна общинска собственост и не би могъл да бъде придобиван по давност поради забраната на чл.86 ЗС, вр. §1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006г. След 31.05.2005г., до 11.09.2012г., когато е предявен искът по настоящото дело, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК, в срока на владение по чл.79, ал.1 или чл.79, ал.2 ЗС не може да бъде включен период от време, през който имотът има характер на частна държавна или общинска собственост – в този смисъл решение №98 от 11.05.2016г. по гр.д.№201/2016г. на ВКС, І ГО. Посоченото от ответника в писмените му бележки пред въззивната инстанция решение №235 от 21.09.12г. по гр.д.№1762/11г. на ВКС, ІІІ ГО, е неотносимо към настоящия случай, тъй като не засяга въпроса за придобивната давност върху имот, частна общинска собственост.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде частично отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция.
Следва да бъде отчетено настъпилото през 2012г. отчуждаване на 1141 кв.м. от процесния имот за държавни нужди – изграждане на Софийски околовръстен път. Отчуждаването е извършено на основание чл.34а, ал.1, вр.чл.34б, и §1 от ДР на Закона за държавната собственост, с решение №673 от 14.08.2012г. на Министерския съвет, обнародвано в ДВ бр.63/2012г. Според неоспореното заключение на вещото лице инж.В. К., прието по гр.д.№15593/12г. на СГС, определеното обезщетение за имота е изплатено. Съгласно чл.39, ал.1 ЗДС, от момента на изплащането на обезщетението отчуждената част от имота е станала държавна собственост. За тази част ревандикационният иск е неоснователен и не може да бъде уважен. Следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, според която отчуждаването на имот за държавни и обществени нужди е оригинерен придобивен способ – решение №6 от 22.02.2016г. по гр.д.№5173/2015г. на ВКС, І ГО; решение №587/29.06.2010г. по гр.д.№1272/09г. на ВКС, І ГО, решение №71/28.04.15г. по гр.д.№6943/14г. на ВКС, І ГО.
За останалата част от имота с площ от 1768 кв.м. искът за собственост е основателен и следва да бъде уважен по изложените по-горе съображения. Като последица от уважаването на иска, на основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК, следва да бъде отменен частично нотариалният акт по обстоятелствена проверка, легитимиращ ответника Л. Х. като собственик на имота.
Ответникът Л. Х. е направил възражение за право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения в имота. Доколкото обаче той е недобросъвестен владелец и няма данни собственикът на имота да е знаел и да не се е противопоставил за извършените от него подобрения в имота, липсва основание за прилагане на чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.3 ЗС и за признаване право на задържане.
С оглед изхода на делото разноските се разпределят както следва: За трите инстанции жалбоподателят е направил разноски в размер на 2631 лв., а ответникът – 12 149 лв. Съобразно уважената част от иска, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1599 лв., а съобразно отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в размер на 7384 лв. При това положение жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 5785 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №581 от 23.03.15г. по гр.д.№3240/14г. на Софийския апелативен съд в частта, с която искът на Й. П. М. по чл.108 ЗС е отхвърлен за реална част от процесния имот с площ от 1768 кв.м. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. П. Х. от [населено място], [улица], че ищецът Й. П. М., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.5, адв.М. С., е собственик на реална част с площ от 1768 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.4355.157 по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-54/30.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес[жк], [улица], местност „Валого”, с площ на целия имот 2909 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – пасище, при съседи на целия имот - имоти с идентификатори 68134.4354.93; 68134.4355.829; 68134.4356.1; 68134.4355.215; 68134.4355.2033; 68134.4355.72; 68134.4355.214; 68134.4355.156; която реална част е заключена между цифрите 1;2;13;10;14;11;16;1 на скица №4 към заключението на вещото лице доц. д-р инж.В. К., намираща се на стр.84 по гр.д.№15539/2012г. на Софийски градски съд, която е приподписана от настоящия състав и представлява неразделна част от настоящото решение и ОСЪЖДА Л. П. Х. да предаде на основание чл.108 ЗС на Й. П. М. описаната реална част от имот.
ОТМЕНЯ нотариален акт №86, т.ІV, рег.№7888, дело №521/2002г. на нотариус И. Н. с район на действие СРС, № 040 в регистъра на Нотариалната камара, по отношение на описаната по-горе реална част с площ от 1768 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.4355.157 по КК и КР на [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА решение №581 от 23.03.15г. по гр.д.№3240/14г. на Софийския апелативен съд в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Й. П. М. срещу Л. П. Х. иск по чл.108 ЗС за останалата реална част от ПИ с идентификатор 68134.4355.157 по КК и КР на [населено място], с площ от 1141 кв.м., означена със зелен цвят на скица №4 към заключението на вещото лице доц. д-р инж.В. К., намираща се на стр.84 по гр.д.№15539/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й. П. М. да заплати на Л. П. Х. разноски по компенсация в размер на 5785 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: