Р Е Ш Е Н И Е № 283 гр. София, 30.06.2010 год. В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                             ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА          ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ           при участието на секретаря Т. Иванова, като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1173 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Т. Б. М. от гр. К., чрез пълномощника й адвокат С. М. , обжалва в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 25.06.2009 год. по гр. д. № 236/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторката е осъдена да заплати на Т. С. М. стойността на извършените от последната в делбения имот подобрения, както следва: за преустройството на гаража в стая за живеене със санитарен възел – 1 650 лв., изолация на външни стени на етажа на къщата със стереопор и драскана мазилка – 1 650 лв., направа на два броя тераси – 300 лв., подмяна на дървена дограма с нова ПВЦ дограма – 765.50 лв. и направа на сачак на покрива – 140 лв. Поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да бъде отменено и вместо това тези искове бъдат отхвърлени. В писмен отговор Т. С. М., чрез пълномощника й адвокат Ем. Й. , оспорва касационната жалба по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, действуваща чрез упълномощения адвокат, и е насочена против въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определението от 12.02.2010 год. В него е прието, че е налице проитворечиво произнасяне на въззивния съд по въпроса за легитимацията на касаторката, като приобретател на имота, за обезщетяване на извършени в него преди прехвърлянето подобрения, от начина, по който този въпрос е разрешен в представената съдебна практика - решение № 2* от 29.12.95 год. по гр. д. № 2926/94 год. на ІV г. о. на ВС, решение № 21 от 22.01.98 год. по гр. д. № 446/97 год. на петчленен състав на ВКС и решение № 50 от 12.06.2002 год. по гр. д. № 7/2001 год. на Бургаския апелативен съд. Горното е обусловило извод за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката в посочените по-горе решения на съдилищата, поради следното: Съгласно общото правило на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този принцип стои в основата на задължението за възстановяване на разходите за подобренията в съсобствения имот, извършени от единия съсобственик, които са предмет на разглеждане в делбеното производство при прекратяване на съсобствеността. Моментът на извършването им е релевантен за определяне на легитимирания да отговаря за тях съсобственик в имота, тъй като при последващо прехвърляне приобретателят заплаща тяхната цена, т. е. той не се е обогатил неоснователно за сметка на извършилия тези подобрения. Задължението за обезщетяването им е възникнало в лицето на бившия съсобственик, който е прехвърлил своята идеална част от имота. С оглед на това разрешение на релевантния за делото правен въпрос, обжалваното въззивно решение е частично неправилно. В него съдът е приел, въз основа на събраните свидетелски показания, че Т. М. обитава делбения имот със семейството си и е извършила претендираните от нея подобрения, с които се е увеличила стойността на имота в установения от техническата експертиза размер. Затова и съобразно дела си в съсобствеността касаторката й дължи половината от тяхната стойност. Въззивният съд не е обсъдил доводите на последната за момента на придобиване на идеалната част от имота – нот. акт № 16 от 12.12.2007 год. и момента на извършване на подобренията, предмет на молбата от 9.04.2008 год. от Т. М. за заплащането им, по реда на чл. 346 ГПК. Представени са писмени доказателства – фактури от 14.03 и 17.03.2008 год., установяващи подмяната на дограмата с ПВЦ на стойност 1 531 лв. и закупуване на материали за парова инсталация за отопление в размер на 1 377.32 лв. /издадени на името на съпруга на Т. М. , видно от представеното удостоверение за граждански брак/. Направата на тези подобрения в имота през 2008 год. се установява от представените писмени доказателства, както и от свидетелските показания, установяващи подмяната на дограма и поставяне на парната инсталация, вкл. и показанията на свидетелите на касаторката са в подкрепа на обстоятелството, че такива подобрения са извършени в делбения имот от Т. М. Поради това и след като същите са извършени към момента, в който касаторката е придобила идеалната част от имота, то тя следва да заплати стойността им съответно дела си, с оглед на което въззивното решение в обжалваната част относно подмяната на дограмата е правилно. В останалата му обжалвана част досежно останалите претендирани подобрения, то е неправилно. По делото не е установено кога същите са извършени от ищцата по тези претенции Т. М. , а тежестта да докаже това обстоятелство е на нейна страна. От показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод, че това е осъществено след 12.12.2007 год. /напротив, установено е по категоричен начин, че преустройството на гаража е от преди 8-9 години – показанията на св. М/, още повече, че и молбата й за заплащане на същите е от м. април 2008 год. /л. л. 10 и 11 от първоинстанционното производство/, поради което и при липса на писмени доказателства в тази насока, следва извод, че същите са направени преди касаторката да е придобила част от имота. Затова и същата не е легитимирана да отговаря за заплащане на половината от стойността им, тъй като не е налице неоснователно обогатяване в нейно лице, с оглед придобиване на имота след извършването им. Задължението за обезщетяване на подобрителя на имота е възникнало в лицето на праводателката на касаторката, бивш собственик на прехвърлената идеална част. Поради тези съображения въззивното решение е неправилно в частта му, в която касаторката е осъдена да заплати на Т. М. сумата 1 650 лв., представляваща стойността на преустройство на гаража в стая за живеене със санитарен възел, 1 650 лв. – стойността на направена изолация на външни стени на етажа на къщата със стереопор и драскана мазилка, 300 лв. – за направата на две тераси и 140 лв. – за направа на сачак на покрива, поради което и следва да се отмени и вместо това тези искове се отхвърлят, като неоснователни. В частта, с която е присъдена сумата от 765.50 лв. за подмяна на дървена дограма с нова ПВЦ дограма решението е правилно и следва да се осатви в сила. Относно присъдената сума от 1 100 лв., представляваща стойността на паровата инсталация за отопление на етажа на къщата, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. С оглед изхода на спора ответницата по жалбата следва да заплати на касаторката разноски за настоящата инстанция съразмерно с уважената част на жалбата в размер на сумата 107 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във връзка с чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение от 25.06.2009 год. по гр. д. № 236/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд в ЧАСТТА му, с която Т. Б. М. е осъдена да заплати на Т. С. М. стойността на извършени в делбения имот подобрения, както следва – преустройство на гараж в стая за живеене със санитарен възел – 1 650 лв., изолация на външни стени на етажа на къщата със стереопор и драскана мазилка – 1 650 лв., направа на две тераси – 300 лв. и направа на сачак на покрива – 140 лв. и ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. М. претенции против Т. Б. М. за горните суми за посочените подобрения в имота, като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в останалата му обжалвана част, с която Т. Б. М. е осъдена да заплати на Т. С. М. сумата 765.50 лв. за подмяната на дървена дограма с нова ПВЦ дограма. Осъжда Т. С. М. да заплати на Т. Б. М. направените в настоящето производство разноски съразмерно с уважената част от жалбата, в размер на сумата 107 лв. /сто и седем лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: