3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 546 гр. София, 15.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4772/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Е. чрез адв. Волева против решение № 604 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 2958/2020 г. на Апелативен съд – София, ГК, 12 - ти състав. Ответникът „Юробанк България“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] не е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не ангажира становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалба е цитираното въззивно решение, с което е обезсилено решение № 3291 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 16739/2017 г. на Софийски градски съд, ГО I – 25 състав в частта за уважаване на предявения от Д. В. Е. против „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с присъждане на сумата от 34 794. 60 лв. - платена без основание по договор за кредит от 31.10.2006 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 22.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и в посочената част делото е върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг негов състав. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че първоначален ответник по осъдителния иск е била „Банка Пиреос България“ АД. В хода на първоинстанционното производство е настъпила промяна, в резултат на която първоначалния ответник е загубил правосубектността си – горепосоченото търговско дружество е преобразувано без ликвидация чрез вливане в „Юробанк България“ АД по силата на договор за преобразуване от 26.07.2019 г., прекратило е съществуването си като правен субект и е заличено в търговския регистър, считано от 12.11.2019 г. Съобразено е, че решението на първостепенния градски съд е постановено на 02.06.2020 г. и с него е осъден първоначалния ответник („Банка Пиреос България“ АД), който към този момент не е бил правосубектен. Прието е, че това решение е постановено срещу заличения търговец, т.е. срещу ненадлежна страна и като такова е процесуално недопустимо. Надлежното произнасяне по предявения иск изисква обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и връщане на делото на градски съд за постановяване на решение в тази част срещу правоприемника -„Юробанк България“ АД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, които счита за обуславящи изхода на делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК. Тези въпроси имат следното съдържание: 1. „Ако искът е предявен срещу търговско дружество, което след подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, посочването на правосубектния ответник – правоприемник на влялото се търговско дружество представлява ли изменение на ответника или следва да бъде отстранено като нередовност на исковата молба?“; 2. „Недопустимо ли е решение, което е постановено срещу страна, загубила процесуалната си правоспособност поради вливане в друго търговско дружество след завеждане на исковата молба при положение, че в хода на процеса е конституиран новия ответник и въззивното производство е проведено с негово участие?; 3. „От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество преди подаване на исковата молба?“; 4. „Какви са правомощията на въззивния съд в случай, че първоинстанционното решение е постановено срещу юридическо лице, което е преобразувано без ликвидация чрез вливане в друго юридическо лице и едновременно с постановяване на първоинстанционното решение е конституиран новия ответник, на когото е връчено решението, ведно с определението за конституиране?“; 5. „Правоприемникът замества ли изцяло праводателя и основава ли своето правно положение на правното положение на своя праводател?“ По първите три питания се сочи отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 221 от 22.02.2012 г. по т. д. № 1161/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 116 от 18.06.2015 г. по т. д. № 484/2014 г. на ВКС, I т. о. По четвъртия от въпросите се обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК с доводи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и по него липсва формирана съдебна практика на ВКС. По петия въпрос се поддържа противоречие с решение № 75 от 27.06.2016г. по гр. д. № 4987/2015 г. и решение № 100 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 4276/2016 г., и двете по описа на II г.о. на ВКС. Страната релевира наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилно предвид изричното определение в хода на производството за конституиране на основание чл. 227 ГПК на „Юробанк България“ АД като ответник по делото на мястото на „Банка Пиреос България“ АД – заличен търговец; връчването на новоконституирания ответник на препис от решението от първостепенния съд; обезпечаване участието на дружеството – правоприемник като надлежна страна във въззивното производство, упражнявайки свои процесуални права без да релевира нарочно възражение за порок на първоинстанционното решение като постановено срещу неправосубектна страна. Касационното обжалване на решението ще следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателят е обосновал приложно поле на това селективно основание, доколкото с обжалвания акт въззивният съд не е съобразил факти и обстоятелства, настъпили след подаване на исковата молба и в частност във времето след приключване на устните състезания в първата инстанция до постановяването му, които са се отразили върху надлежния ответник по иска (първоначалният такъв е юридическо лице, което е загубило своята правосубектност поради вливането му в друго юридическо лице, което, като негов правоприемник е конституирано като ответник по делото на основание чл. 227 ГПК и е взело участие в проведеното въззивно производство). Новоконституираният ответник е субект на процесуално правоотношение и има качеството на надлежна страна като извършва и спрямо него могат да се предприемат правно валидни процесуални действия. Като не е зачел настъпилото в хода на делото правоприемство на страната на ответника по иска в лицето на „Юробанк България“ АД, за което е имал данни и е допуснал до участие във въззивното производство това дружество като надлежно конституиран правоприемник на първоначалния ответник („Банка Пиреос България“ АД – заличен търговец) второинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на императивна разпоредба – нормите на процесуалния закон са императивни, с което е реализирана предпоставката от самостоятелния фактически състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация. Предвид основателността на искането за селектиране на касационната жалба на горното основание поставените от страната въпроси при необходимост ще се обсъдят като касационни доводи в производството по разглеждането й. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 2958/2020 г. на Апелативен съд – София, ГК, 12 - ти състав. УКАЗВА на жалбоподателя Д. В. Е. да внесе държавна такса в размер на сумата 695. 90 (шестстотин деветдесет и пет лв. и 90 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: