Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр.София, 19.07.2017г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2232/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Б. Б., чрез адв. И. А. С., срещу въззивно решение № 35/12.01.2015 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 2332/2014 г. в частта, с която е признал за нищожен договор за дарение на ѕ ид.ч. от недвижим имот, описан в нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д., на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по иска на С. З. С., правоприемник по чл. 227 ГПК на З. Д. А. против Б. Б. Б.; отменил е нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д., на осн. чл. 537, абз. 2 ГПК; отменил е първоинстанционното решение, без да се произнесе след това, по иска с правно осн. чл. 27, вр. чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване по пълномощно с нотариална заверка на подписа № 2142/12.07.2013 г., по иска с правно осн. чл. 27, вр. чл. 29, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване по пълномощно № 2142/12.07.2013 г. и по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 за прогласяване нищожността на договор за дарение по нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д., като сключено от мним представител, вследствие унищожаване на упълномощаването, както и в частта за съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпросите: подлежат ли на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот; какво е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя и при уважаване на предходен евентуален иск, допустимо ли е разглеждането на следващите евентуално предявени искове, съответно как следва да се произнесе въззивна инстанция, която след отмяна на първоинстанционно решение, с което всички евентуално предявени искове са отхвърлени, уважава само един от предходните искове.
По първите два въпроса има разяснения, дадени с тълкувателни решения на Върховния касационен съд, които са задължителни за всички органи на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
В ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
В ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното и липсата на такива няма как да се отрази върху валидността на самото упълномощаване. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
По въпроса - при уважаване на предходен евентуален иск, допустимо ли е разглеждането на следващите евентуално предявени искове, съответно как следва да се произнесе въззивна инстанция, която след отмяна на първоинстанционно решение, с което всички евентуално предявени искове са отхвърлени, уважава само един от предходните искове, съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Изключение е предявяването на обратен иск, който е винаги евентуален на главния, но има за предмет регресно притезание. Ако главният иск бъде уважен, но при обжалване въззивният съд стигне до различно решение и го отхвърли, въззивният съд, който е съд по съществото на спора, не връща делото на първата инстанция, а е длъжен сам да се произнесе по евентуалните искове последователно, в посочената от ищеца поредност, доколкото естеството им не налага друго (чл. 271, ал. 2 ГПК). Ако всички евентуални искове са отхвърлени от първата инстанция, въззивната ги разглежда в посочената по-горе поредност, доколкото са включени в предмета на жалбата. При уважаване на един от предходните искове, отменя първоинстанционното решение в тази част и се произнася по същество. По отношение на последващите евентуални искове, с оглед така постановения резултат, няма да е настъпило условие за разглеждането им от съда, поради което първоинстанционното в тази част се явява недопустимо и въззивният съд го обезсилва. Въззивният съд отменя решение на първа инстанция, когато то е неправилно като краен резултат и в този случай винаги дължи произнасяне по същество на материалноправния спор.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение, постановено извън предмета на спора по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и в частта по чл. 537, ал. 2 ГПК. Наведени са и оплаквания за неправилност поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
С. З. С., чрез адв. С. Л., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и в открито съдебно заседание, че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
З. Д. А., заменен в хода на процеса от С. З. С., предявил против Б. Б. Б. иск за обявяване недействителността на договор за дарение по нот. акт № 157/2913 г. на нотариус П. Д., с район на действие ВРС, поради това, че дарителят З. А. е представляван от Б. Б. без да има представителна власт да извърши сделката. Пълномощникът се е легитимирал с пълномощно от 12.07.2013 г., като ищецът поддържа в евентуалност три порока на упълномощаването – липсва съгласие у упълномощителя евентуално той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, евентуално упълномощителят е действал при измама. Ищецът е поискал обявяване нищожността, евентуално унищожаване на упълномощителната сделка, предявявайки нарочни установителни искове, наред с иска за недействителност на договора за дарение.
Първостепенният Варненски районен съд разгледал всички искове и ги отхвърлил.
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на упълномощаване, поради липса на волеизявление от упълномощителя, и е отменил изцяло същото решение, постановено по всички останали искове. Вместо това е уважил единия от тях, като е прогласил за нищожен договор за дарение на ѕ ид.ч. от недвижим имот по нот. акт № 157/29.07.2013 г., на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Относно другите три иска, по които е отменено първоинстанционното решение, няма произнасяне. Въззивният съд, също така, служебно отменил и нот. акт № 157 от 2013 г., на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
Въззивното решение, в частта, с която е потвърден първостепенния съдебен акт по първия от обективно съединените искове, в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка поради липса на волеизявление от упълномощителя, е влязло в сила – ищецът не го е обжалвал, а касационната жалба на ответника Б. Б. в тази част е върната с влязло в сила определение, като недопустима, поради липса на правен интерес.
Въззивният съд, установил, че на 12.07.2013г. З. А. упълномощил Б. Б. да се разпореди от негово име, както намери за добре, чрез сделка (продажба, дарение, прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка) и на лица по усмотрение на упълномощеното лице, със собствените му ѕ ид.ч. от недвижим имот, както и да го представлява при подготовката и оформянето на разпоредителната сделка, вкл. и да договаря сам със себе си. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа (рег. № 2142/12.07.2013г.) и нотариално удостоверяване съдържанието на документа (рег. № 2143/12.07.2013г.).
Пълномощникът, действайки от името на упълномощителя, подарил на себе си горния имот. Сделката е оформена в нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д. с район на действие Варненски районен съд, рег. № 332 в Нотариалната камара.
Въззивният съд намерил, че при упълномощаване за извършване на действия на разпореждане с недвижим имот, в обема на представителната власт следва да бъдат включени всички съществени елементи на сделката, в противен случай, лицето е действало без надлежна представителна власт, което прави сделката нищожна. При тези съображения, въззивният съд достигнал да извод за основателност на иска, като го уважил, на осн. чл. 42 ЗЗД и служебно отменил нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д. с район на действие Варненски районен съд, рег. № 332 в Нотариалната камара.
Относно останалите искове, в мотивите на въззивното решение има произнасяне, което сочи на извод за тяхната неоснователност; в диспозитива е записано, че в тази част решението на Варненския районен съд, с което исковете са отхвърлени, се отменя; няма произнасяне по същество.
Касационната жалба е основателна. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията в ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и отговора по чл. 290 ГПК, даден от настоящия състав.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537,ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. Независимо дали страна е поискала това, съдът и служебно постановява отмяна, когато това се следва от резултата по материалноправния спор, като не става реч за произнасяне „свръх петитум“. В случая няма иск по чл. чл. 576 ГПК и съдът, независимо от резултата относно действителността на договора, обективиран в нотариалния акт, не е имал основание да прилага чл. 537, ал. 2 ГПК. В тази част въззивното решение се явява неправилно, поради неточно приложение на цитираната разпоредба, а не недопустимо по чл. 270 ГПК. То следва да бъде отменено в тази част, като не се дължи произнасяне по същество, защото, както стана ясно, правилото на чл.537, ал.2 ГПК урежда само една последица при уважен иск по чл. 567 ГПК.
Решението, с което е уважен иск по чл. 42 ЗЗД е допустимо. Въззивният съд не е излязъл извън предмета на спора, а дали обсъдените от него факти и обстоятелства, както са заявени от страните по надлежен ред, следва да се квалифицират по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е от значение за точното приложение на материалноправната норма, относима към спора. Няма никакво съмнение в съдебната практика, вкл. и тази по чл. 290 ГПК на ВКС, че евентуално неточно квалифициране на иска от съда, няма отношение към допустимостта на съдебния акт, нито към спорния предмет.
В случая, материалноправната нормата е и точно издирена – чл. 42 ЗЗД, въпреки неточната и привръзка към чл. 26 ЗЗД. Съдът сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от правопораждащите юридически факти, петитум и страни, посочени в исковата молба. Следва да бъде изяснено още и това, че той не е обвързан, както от сочената от страните правна норма, но още и и от употребените от тях правни понятия, което е също част от правната квалификация.
Както е изяснено в т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК , договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Недействителността е по чл. 42 ЗЗД, която е различна от тази по чл. 26 ЗЗД и на нея може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
По настоящото дело Варненският окръжен съд правилно е квалифицирал иска за обявяване недействителността на дарението като сключено от дарителя чрез представител, без последният да разполага с представителна власт, по чл. 42 ЗЗД, но неточно е приложил материалноправната норма. Б. Б. не е действал извън обема на представителната власт, получена с пълномощното от 12.07.2013г. само поради това, че упълномощаването е общо за разпореждане с имота на пълномощника З. А., без уточнен вид сделка и съществените й елементи (т. 1 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК).
В тази част въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, като съставът на Върховния касационен съд постанови друго решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен. Обстоятелството дали пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя няма отношение към иска по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, какъвто е предявен, а е елемент от фактическия състав на иска по чл. 40 ЗЗД, с какъвто съдът не е сезиран.
Въззивното решение в частта, с която съдът е отменил това на първостепенния Варненски районен съд по следващите евентуално предявени искове, се явява недопустимо. За въззивния съд, който е уважил първия от евентуалните искове за недействителност на дарението, не е било настъпило условието да разгледа евентуално предявените искове за унищожаване на упълномощителната сделка по чл. 31 ЗЗД, евентуално по чл. 29 ЗЗД, ведно с иска по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, поради унищожаване на упълномощителната сделка.
Отделно, както стана ясно, разглеждайки исковете в мотивите на въззивното решение, съдът е достигнал на практика до идентични правни изводи с тези в първоинстанционното решение, но го е отменил, а като го е отменил, пък не е постановил съдебен акт по съществото на материалноправния спор.
В тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено. Предвид резултата в касационното производство по предходния иск по чл. 42 ЗЗД, вече е настъпило основанието за разглеждане на следващите евентуално предявени искове и от въззивния съд. Не се следва обезсилване на първоинстанционното решение, постановено по тях, доколкото то, след решението на касационната инстанция, се явява допустимо. Делото следва да бъде върнато на Варненския окръжен съд в тази част за произнасяне, защото Върховният касационен съд не може за първи път да разгледа искове, по които втората инстанция не е постановила решение относно материалноправния спор. При новото разглеждане въззивният съд следва да има предвид, че всеки от евентуално предявените искове по чл. 44, вр. чл. 31 ЗЗД и чл. 44, вр. чл. 29 ЗЗД, са предявени ведно с иск по чл. 42 ЗЗД за отмяна на дарението поради това че е направено чрез представител без представителна власт, защото упълномощаването е съответно унищожено. Ако уважи иска по чл. 44, вр. чл. 31 ЗЗД, следва да се произнесе и по този за отмяна на дерението по чл. 42 ЗЗД поради унищожаване на упълномощаването по чл. 31 ЗЗД, като в частта по чл. 44, вр. чл. 29 ЗЗД първоинстанционното решение се явява недопустимо. Ако отхвърли иска по чл. 44, вр. чл. 31 ЗЗД, тогава следва да разгледа по същество евентуалния по чл. 44, вр. чл. 29 ЗЗД и този по чл. 42 ЗЗД.
По разноските, сторени от страните по делото по всички искове, включително тези, по които решението е влязло в сила, въззивната инстанция следва да се произнесе по чл. 294 ГПК.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 35/12.01.2015 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 2332/2014 г. в частта, с която е отменено решение № 3670/11.07.2014 г., постановено по гр.д. № 16491/2013 г. от Варненския районен съд, по исковете на С. З. С. против Б. Б. Б. по „чл. 27, вр. чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване по пълномощно с нотариална заверка на подписа № 2142/12.07.2013 г., по иска с правно осн. чл. 27, вр. чл. 29, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване по пълномощно № 2142/12.07.2013 г. и по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 за прогласяване нищожността на договор за дарение по нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д., като сключено от мним представител, вследствие унищожаване на упълномощаването.“
ОТМЕНЯ въззивно решение № 35/12.01.2015 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 2332/2014 г. в частта, с която е признат за нищожен договор за дарение на ѕ ид.ч. от недвижим имот, описан в нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д., на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по иска на С. З. С., правоприемник по чл. 227 ГПК на З. Д. А., против Б. Б. Б. и е отменен нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д. с район на действие Варненски районен съд, рег. № 332, на осн. чл. 537, абз. 2 ГПК, както и в частта относно съдебноделоводните разноски и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. З. С., правоприемник по чл. 227 ГПК на З. Д. А., против Б. Б. Б. за признаване спрямо него на висяща недействителност на договор, с който З. Д. А. е дарил на Б. Б. Б. своите ѕ ид.ч. от недвижим имот, описан в нот. акт № 157/2013 г. на нотариус П. Д. с район на действие Варненски районен съд, рег. № 332 в Нотариалната камара, на осн. чл. 42 ЗЗД.
ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба относно евентуалните обективно съединени искове по чл. 44, вр. чл. 31 ЗЗД и чл. 44, вр. чл. 29 ЗЗД, както и по чл. 42 ЗЗД и разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|