Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. София, 28.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора от ВКП МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.85/19 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №23/15.03.18 г.,постановена от РС-Враца /ВрРС/,7 наказателен състав по Н.О.Х.Д.1011/17 г.,подсъдимата К. П. Д. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.311,ал.1 НК и вр.чл.54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с петгодишен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК. Наред с това подсъдимият А. Н. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.209 и чл.316 НК.
По жалба на подсъдимата чрез нейния защитник и по протест на прокурора в оправдателната част е образувано В.Н.О.Х.Д.415/18 г. по описа на ОС-Враца /ВрОС/, НО. С присъда №23/04.10.18 г. атакуваният съдебен акт в частта по осъждането на Д. е отменен и подсъдимата е оправдана. В останалата част той е потвърден.
Срещу присъдата в оправдателната част е постъпил касационен протест /по оправдаването на М. тя е влязла в сила/, в който са релевирани основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. Подадени са допълнителни съображения, в които са развити касационните предпоставки.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и съображенията с изложените в тях доводи и искане.
Подсъдимата, редовно призована,не се явява. Нейният защитник моли присъдата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнителните съображения и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:
Преди да вземе отношение по съществото на аргументите, които е допустимо да обсъди в настоящото решение, този съд се счита задължен да даде определени пояснения:
На първо място, въпреки че в случая атакуваната присъда е постановена от въззивен съд оправдателна такава, настоящото производство е касационно и за него важат правилата за разглеждане на делото пред ВКС. Това означава,че и сезиращите настоящата инстанция документи трябва да отговарят на правилата за изготвяне на такива.
Затова на второ място, както този съд многократно е имал повод да се произнесе и както е известно в теоретичен и практически план, трябва да се напомни, че необосноваността на атакувания съдебен акт не представлява касационно основание /поради което не фигурира сред предпоставките по чл.348, ал.1 НПК/, защото е относима към съдилища по фактите, а не към съд по правото, какъвто поначало е ВКС /при липса на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. Ето защо няма да се взима отношение по възражения в протеста, които с директен изказ /неправилен извод,че липсват доказателства; неправилно и необосновано контролираната инстанция е приела,че нямат никаква стойност доказателствата по делото и т.н./ установяват претенция за необоснованост. Този съд ще отговаря само на доводи, които може да обособи като подведими под нормата на чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК.
Всъщност, що се касае до приетата фактология по престъпната дейност досежно Д., на практика липсва спор. Установено е,че съставеното от подсъдимата в качеството й на длъжностно лице и в кръга на службата й удостоверение за наследници съдържа неверни обстоятелства,като не са отразени всички наследници на наследодателя Л. М..
В съдебно заседание пред ВКС защитата поставя въпроса за това,че удостоверението за наследници не представлява официален документ, тъй като към момента на издаване на процесното такова няма нормативни изисквания за неговото изготвяне, но подобни изводи липсват в атакувания съдебен акт. И няма как да не е така, тъй като удостоверението за наследници е типичен официален документ, издаван от съответно длъжностно лице в кръга на службата му, удостоверяващо обстоятелства,които отговарят на действителността, поради което се изписват след надлежна проверка в съществуващи регистри за населението. А уредба за такива винаги е имало. Къде се намират те, и каква проверка в тази връзка се налага да се прави, е друг въпрос.
Спорът основно стои на плоскостта на възприетата от ВрОС теза, че доказателствата по делото обуславят извод за липса на субективна страна на извършеното престъпление-при пряк умисъл и със специална цел документът да бъде използван като доказателство за отразените в него неверни факти.
За да заеме тази своя позиция, ревизираният съд е приел от една страна, че няма доказателства подсъдимата да е знаела,че отразените в удостоверението за наследници обстоятелства не отговарят на действителността. В тази насока са взети предвид най-вече нейните дадени пред ВрОС обяснения, тъй като тя била издала документа въз основа на посочените от А. М. лица, наследници на общия наследодател, без да е наясно,че извън селото, в което живеят тя самата, М. и неговата сестра, има и други наследници. Все в обсъжданата връзка заявява, че вероятно не е имало регистри, в които да направи проверка. Освен това, тъй като през 2001 г.била издала удостоверение за наследници, в което фигурирали само тези две живи лица, тя била убедена в правотата на изписаните обстоятелства. От друга страна ВрОС е преценил, че липсват доказателства и за специалната цел документът да бъде използван като доказателство за описаните в него обстоятелства. В подкрепа на тази теза е изложено, че поначало удостоверението за наследници се използва с такава цел, но не винаги и от принципното становище не можело да се прави извод за наличието й, още повече, че М. не бил уточнил за какво му трябва обсъжданият документ. Предвид тези обстоятелства е приета липса на субективна съставомерност.
ВКС категорично не може да се съгласи с подхода на въззивната инстанция. От една страна обясненията на подсъдимото лице са доказателствено средство, но от друга-средство за защита, поради каквато причина винаги следва да бъдат съпоставяни с останалите събрани доказателствени материали, за да се стъпи на тяхно доверяване или не. В този смисъл, за да изведе наличие или не на субективна страна предвид и обективното поведение, което е било необходимо, контролираният съд е бил задължен да съобрази информацията, предоставена от свидетелите С. и К. /приета по съответни процедурен ред/ за проверките, които е следвало да се направят, преди да се издаде удостоверение за наследници в [населено място] /за това от 2001 г.не се търси наказателна отговорност поради изтекла давност, но не означава,че тогава е била направена надлежна проверка/. Все в светлината на казаното трябва да бъдат обмислени и задълженията на подсъдимата, изхождащи от типовата й длъжностна характеристика за технически секретар в кметството,приложена по делото.
Тези факти са убягнали от доказателствен преглед на ВрОС, нужен за да се изведе заключение за присъствие или не на субективната страна. Затова той е осъществил едностранен и непълен анализ на доказателствените материали, което е рефлектирало върху осъществяване на процесуалните права на държавното обвинение. Доколкото обаче поначало възприетата теза е ясна, предвид позоваването на единствените нужни според ВрОС материали, макар и да не се споделя от настоящата инстанция, не може да обуслови заключение за липса на мотиви-абсолютно основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
Впрочем, при приемане само на обясненията на подсъдимата, от тях е повече от ясно, че тя не е правила никакви проверки за това кои са наследниците на Л. М., като доброволно признава, че е издала удостоверението за наследници единствено на основание казаното от М.. Не може да се отрече, че такъв подход на работа руши държавността и необходимостта от стриктно изпълнение на служебните задължения, когато в длъжностно качество и в кръга на службата си едно лице издава официален документ, предоставящ съответна информация. В крайна сметка гражданите и институциите разчитат на това,че в официалните документи е отразено действителното положение на нещата, което, разбира се, поне що се касае до процесния такъв, изисква съответни проверки от длъжностното лице.
Наред с казаното не е взето отношение по обстоятелството на какво се е основавало убеждението на Д., че описаните от нея живи наследници са само тези, които живеят в [населено място]. Защо освен това се е налагало при издаването на процесния документ да бъде заобиколен кметът на населеното място най-малко предвид държания от него печат, полаган върху подобна документация. На такава плоскост се налага да се изследва и обстоятелството за сгрешеното име на наследодателката, както е отразено в прокурорския протест. Тези фактори сами по себе си следва да намерят обсъждане по отношение на субективната страна на деянието.
Особено впечатление прави изводът на ВрОС, съгласно който не било установено наличието на специална цел, тъй като не било ясно конкретното удостоверение за наследници пред кого е трябвало да бъде представено,за да послужи. Казаното е необяснимо. В самия инкриминиран документ е отразено, че трябва да послужи при необходимост, което обстоятелство въобще не е споменато от ВрОС. Иначе казано, когато не е удостоверено пред кого, удостоверението за наследници служи на всяко място, на което съответните лица се легитимират като наследници.
Както е известно, реално представяне на същото /предвид качеството му на официален документ, издаден от надлежен орган/, не е необходимо и съставът на престъплението по чл.311,ал.1 НК е изпълнен и без такова действие. Ето защо поведението на Д. не може да бъде обвързвано директно с приетото за сторено от А. М., спрямо когото е постановена оправдателна присъда по чл.316 НК.
Предвид казаното, касационният протест се явява основателен. Процедурно некачественият доказателствен анализ очертава наличие на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК от една страна. От друга- самата мотивировка на липсата на субективна страна обуславя заключение за нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Затова присъдата в частта по оправдаване на подсъдимата Д. трябва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Разбира се, при него няма пречка да се събират нови доказателства /това са казва най-вече предвид обстоятелството, че Д. е дала обяснения само пред ВрОС/ и ако се стигне до извод за присъствие на признаците на престъплението по чл.311,ал.1 НК, да се обсъжда въпросът за предпоставките по ал.2 на сочения законов текст /както се иска в самата въззивна жалба/.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 вр. ал.1, т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказател-но отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда №23/04.10.18 г., постановена от ОС-Враца, НО, по В.Н.О.Х.Д.415/18 г.в оправдателната й част по отношение на подсъдимата К. Д..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|