Ключови фрази
установяване право на собственост * земеделски земи * доказателства * застрояване * трансформация на правото на ползване в право на собственост * Установителен иск * делегиране на правомощия

1076 от 2005

                       Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      №   655       

                       София, 21.12.2009 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 209 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано и по касационна жалба на Й. К. Н. против решение № 1* от 21.11.2008 г., постановено по гр.д. № 747 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 599 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Й. К. Н. против С. Л. Л. и П. Г. Л. иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част от недвижим имот в землището на гр. В., кв.”В”, местността „Н”, представляващ имот № 400 по ПНИ на с.о. „А” с площ на частта от 540 кв.м.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон при преценка действителността на неподписания от председателя на ИК на ОНС В. протокол № 20 от 4.11.1968 г. и за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, поради необсъждане на довода, че процесната реална част от имот № 400 не е застроена.

Ответниците С. Л. Л. и П. Г. Л. изразяват становище за недопустимост на предявения иск, евентуално за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 404 от 8.06.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос – относно доказателственото значение на протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС при установена неавтентичност на подписа на председателя на ИК.

По настоящото дело въззивният съд е приел, че е налице надлежно учредено на С. Л. Л. право на ползване. При обосновката на този извод съдът е изложил съображения, че правото на ползване е предоставено с решение № 4 от 4.11.1968 г. по протокол № 20 на ИК на ОНС, като в производство по чл.154 от ГПК /отм./ е установено, че подписа на протокола за П. на ИК на ОНС не е положен от лицето Х. Т. , изпълняващ тази длъжност и липсва негова заповед за заместване или делегиране на права. Счетено е, че действително в разпоредбата на чл.51, ал.5 от Закона за народните съвети /отм./ е предвидена съвместна удостоверителна функция на председателя и секретаря на народния съвет при постановяване на актове от вида на посочения по-горе, но компетентността на председателя не е изключителна. Протоколът е подписан от секретаря на ИК на ОНС, което удостоверява настъпването на отразените в него факти, а именно проведено събрание и взето решение за одобряване на списъка на лицата, на които е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 21 от 1963 г., поради което е зачетена доказателствената сила на документа.

С решение № 408 от 14.04.2008 г. по гр.д. № 10 от 2008 г. на Окръжен съд В. е прието, че съгласно чл.51 от действалия Закон за народните съвети, протоколите на ИК на ОбНС задължително се подписват от председателя и секретаря. В този случай протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС не е подписан от председателя на ИК Хр. Т. , като във въпросния протокол изрично е вписано, че председателят на ИК Хр. Т. е присъствал на заседанието, от което следва, че подписът на протокола би следвало да е негов. Протоколът на ИК на ОбНС, с който се утвърждават списъците на лицата, на които се предоставя правото на ползване има решаващо и първостепенно значение в сложния фактически състав на предоставянето на право на ползване по реда на ПМС № 21 от 1963 г. и опорочаването на този акт води всъщност до липса на валидно учредено право на ползване. Неподписването на протокола от председателя на ИК, който според текста му е присъствал на заседанието опорочава протокола до степен същия да не може да се вземе предвид при оспорване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по атакуваното в настоящото производство решение. Правото на ползване по реда на 21 ПМС от 1963 г. се предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК на Окръжния народен съвет за раздаване на пустеещи земи на конкретни лица. Съгласно чл.52, ал.1 и чл.51 от Закона за народните съвети /отм./ решенията се вземат на заседания на И. комитет с мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой на членовете, като същите се обективират в протокол от заседанието, който се подписва съгласно нормата на ал.5 на чл.51 от същия закон от председателя и секретаря. Следователно предвидената писмена форма е не са действителност на взетото решение /както би било, ако се предвиждаше подписване от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение. Именно с последното има конститутивното действие за придобиване правото на ползване. Ищцата не е оспорила взимането на решение на заседанието на ИК на Окръжния народен съвет на 4.11.1968 г., а е поддържала, че същото е нищожно, тъй като протоколът не е подписан от председателя на ИК. Опорочаването на формата на удостоверяване /чрез подпис на председателя и секретаря/ не рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение за предоставяне право на ползване, като при липса на спор, че е било проведено гласуване, в резултат на което са одобрени списъците за раздаване на пустеещи земи и с оглед неоспорването на подписа на секретаря и главния юрисконсулт, проверил протокола, както и на свидетелстващия документ, удостоверяващ придобиване на правото на ползване – препис извлечение № 1* от 29. ХІ.1968 г. на О. , неотосим се явява факта, че ищцата е провела успешно направеното по реда на чл.154 ГПК /отм./ оспорване на подписа на председателя върху протокол № 20 от 4.11.1968 г.

С оглед изложеното следва, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки, че е налице валидно предоставено право на ползване върху процесния имот на ответника С. Л. Л..

Касаторът Й. К. Н. поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил довода й, че имотът, върху който е предоставено правото на ползаване се състои от две части, като процесната част от 540 кв.м. е незастроена, а сградата се намира в другата част и лежи върху имот на трето лице. Възивният съд не е изложил съображения по тези твърдения, но за да бъде нарушението на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ съществено, е необходимо необсъдения довод да може да повлияе на изхода на спора. При преценка наличието на застрояване, като едно от условията за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, респективно като условие за възстановяване правото на собственост съгласно чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, релевантно в какви граници е било предоставено правото на ползване и ограничението на § 4з, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ на площта върху която е възможно ползувателя да придобие собствеността, а не каква част от този имот попада върху бивш имот на лице, което претендира възстановяване на собствеността и дали върху тази част има постройка, тъй като ако от незастроената част може да се образува самостоятелен имот, той се възстановява на бившия собственик съгласно § 4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ. В настоящия случай предоставения за ползване имот от 800 кв.м. е бил застроен към 1.03.1991 г. и същият е обособен като самостоятелен ПИ 400 по ПНИ с площ от 792 кв.м., като на името на ответниците е издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, от което следва, че дори и довода да беше обсъден, това не би повлияло на изхода на настоящия спор, а съответно допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не може да обоснове отмяна на атакуваното решение.

В обобщение въззивното решение е постановено при спазване на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на правилото на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 21.11.2008 г., постановено по гр.д. № 747 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: