Р Е Ш Е Н И Е №206 Гр.София, 15 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България,Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 5/2015 год. Касационният протест, дал повод за делото в тази инстанция, е срещу новата, оправдателна присъда, която Русенският окръжен съд издал след отмяната на осъдителната присъда на Русенския районен съд, издадена спрямо подсъдимия В. Й. Д.. Осъдителната присъда в първата инстанция - № 158/17.ІХ.2014 г. по нохд 1166/2014, е била по обвинението за противозаконното повреждане на 27.ІІІ.2014 г. на лекия автомобил на И. К. с равностойност на повредата 132 лв. Деянието на обвиняемия е било квалифицирано правно като престъпление по чл.216, ал.1 НК, а наложеното му наказание – четири месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с тригодишен изпитателен срок. След въззивно обжалване от страна на подсъдимия оправдателната присъда е № 43/13.ХІ.2014 г. по внохд 609/14. Протестът срещу оправдаването на подсъдимия Д. е срещу основанието за това случаят да е маловажен по смисъла на чл.4 на ал.216 НК, както е приел в мотивите си окръжният съд. Доводите са, че случаят не е такъв и че квалификацията му по обвинението и в първоинстанционната присъда по чл.216, ал.1 НК е била правилна. Настоява се за ново разглеждане на делото с оглед на потвърждаването на първоначалната присъда. Протестът не е поддържан пред ВКС. В защитата на оправдателната присъда са постъпили и писмени съображения от защитата на подсъдимия. ВКС намери протеста за основателен. Той е резултат всъщност на промяна в позицията на подалия го прокурор, който при участието си във въззивната инстанция не е бил толкова категоричен срещу разбирането, че инкриминираният случай е маловажен по смисъла на чл. 216, ал. 4 НК. В подадения сега касационен протест обаче убедено се поддържа, че случаят вдействителност не е маловажен. И ВКС смята, че РОС не е обърнал достатъчно внимание на обстоятелствата, които характеризират инцидента извън прекия обект на престъпното посегателство – имуществения. Прокурорът е наистина прав в протеста, че „демонстративното и безпричинно агресивно поведение” на подсъдимия, само защото чуждият автомобил е „бил паркиран в близост до неговия [...], проявен[o] публично и съответно възприет[o] [...] от множество други граждани, категорично опровергава[...] изводите на въззивната инстанция за занижена обществена опасност на деянието и дееца”. Цитираната оценка е още по-вярна, ако бъде съобразена и констатираната от прокурора еднаквост в приетото от двете инстанции за конкретните обстоятелства около случилото се – нанасянето от подсъдимия Д. на удари с крака по автомобил „пежо”, довели от откъртване на емблемата и вдлъбнатина върху задния му капак, псувни с „покана” към св. Т. да се „разберат” и други подобни. Друг е въпросът дали създаденото нощно безпокойство не само за ползвателите на лекия автомобил, но и за останалите живеещи в блока, под прозорците на които е бил паркиран, не е трябвало да намери и по-адекватното му правно окачествяване като посегателство към обществения ред и личността. Основателността на касационния протест не би могла, разбира се, да бъде свързана с онези доводи в него, които не държат сметка за презумпцията за невиновност – като например, че подсъдимият, въпреки „наличието на безспорни доказателства за извършеното от него престъпление, не признава вината си”. Ръководен от изложеното и по-конкретно от правомощието си по чл.354, ал.3, т.3 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И: Отменя въззивна (нова) присъда № 43 от 13 ноември 2014 г. по внохд 609/14 на Русенския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: