О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №79 гр.София, 05.02.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №2817 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 29.06.2020г., постановено по в.гр.д.№189/2020г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от 24.01.2020г. по гр.д.№3159/2019г. на Добрички районен съд, за отхвърляне на предявения от С. С. С. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв.Банков, оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от С. С. С. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. С. С. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 6 621,26 лв. по фактура №.../27.08.2019г., съставляваща коригирана стойност на електроенергия за периода 04.10.2017г. – 03.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Установено е, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна в обект в [населено място]. Прието е, че между страните по спора съществува облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът дължи да заплаща доставената електроенергия и че по своята същност правоотношението между страните съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия; че това договорно правоотношение се развива при действащите в съответния момент общи условия и е регламентирано от специалния Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а за неуредените случаи се прилагат общите норми на ЗЗД. Посочено е, че в периода след отмяната на ПИКЕЕ /ДВ бр.98/2013г./ и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ липсва специална уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното и е прието, че в такъв случай следва да се приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия и че в съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Прието е от съда, че дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване и когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електронерегия - ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Позовал се е на решение по гр.д.№4160/2018г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя и на решение по гр.д.2991/2018г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/. Въззивният съд е приел, че по делото ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на електромера, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищеца /което е приел, че следва от установената параметризация в две тарифи от производителя/. Посочил е, че в резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца електроенергия в обем на 35 021 kwh не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищеца. Приел е, че софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца; че то съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищеца – купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер /не е твърдяно обратното/, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача – ищеца и затова той дължи да заплати стойността на доставената му електроенергия в горепосочения обем. Наред с изложеното, е посочил и че ищецът е задължен от ответника да плати стойността на измерената в невизуализирания регистър електроенергия с издаването на фактурата, което е осъществено при действието на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./, която разпоредба предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, електроразпределителното предприятие да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Начисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В настоящия случай наистина липсва констативен протокол, съставен по предвиден за това ред /към датата на проверката не е имало такъв/. Фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия обаче е приет за установен с метрологична проверка и по общия исков ред, което е съдът е счел за достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл.55 ал.1 ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на задължение в тежест на ищеца – потребител да заплати нейната стойност. Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото разрешението по поставените от касатора и уточнени от съда /съгласно т.1 на ТР по т.д.№1/2009г., ВКС, ОСГТК/ въпроси: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ и „Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?“, които са обусловили изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.06.2020г., постановено по в.гр.д.№189/2020г. на Добрички окръжен съд. УКАЗВА на касатора С. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 132,43 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: