4 Р Е Ш Е Н И Е № 60198 гр. София,17 януари 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор К. Софиянски, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 940/2021 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба и допълнение на подсъдимия М. Л. Б. срещу решение № 18/22.07.21г., постановено по внохд № 5/21г. по описа на Военно - апелативен съд. С жалбата и допълнението към нея се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК и се иска отмяна на въззивното решение, като се претендира при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението или връщане на делото за новото му разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 29 от 17.12.2020 г. по НОХД № 116/2020 г. по описа на Военен съд – гр. София, подс. Б. е признат за виновен в това, че около 23. 00 часа на 01.02.2020 година в [населено място] е управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 52 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което на осн. чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 2 ( две години) лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 600. 00 (шестотин) лв. Съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 (четири) години. На осн. чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години. На подсъдимия са възложени разноските по водене на делото. По въззивна жалба на подсъдимия е образувано внохд № 5/21. по описа на Военно - апелативен съд, по което е постановено атакуваното понастоящем въззивно решение. С него въззивният съд изцяло потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е частично основателна. При извършената касационна проверка не се констатира незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Липсват претендираните от подсъдимия и защитника му пороци в доказателствената дейност на съда и във фактическите и правните му заключения. Неоснователно се оспорва извода за обективна съставомерност на деянието, изразяващ се в отсъствието на доказателствата, че подсъдимият е „управлявал” моторното превозно средство през инкриминираната вечер. Всъщност нито жалбоподателят, нито защитата са възразявали срещу фактическия извод на контролираните инстанции, че в кръвта на подсъдимия е констатирано 2,52 промила наличие на алкохол, установено по надлежния ред по Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози - чрез техническо средство и чрез изследване на дадена от водача кръвна проба. Въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, като не е проявил тенденциозност, не е игнорирал доказателствата, подкрепящи защитната теза и детайлно е обосновал изводите си за наличието на обективните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което подс. Б. е бил предаден на съд и правилно осъден. Изводите му се основават не само на събраните от първоинстанционния съд доказателства, но и на тяхната проверка в хода на въззивното съдебно следствие чрез провеждането на допълнителен разпит на св. Н., М. и провеждането на очни ставки между свидетелите, в чиито показания са констатирани сериозни противоречия. В мотивите са изтъкнати достатъчно ясни и убедителни аргументи защо едната група доказателствени източници са признати и оценени като достоверни и обратното - поради какви съображения заявеното от близките приятели на подсъдимия са отхвърлени като такива, представляващи опит за подкрепа на защитната му позиция, че въобще не е управлявал автомобила. В аналитичната дейност на решаващия съд по отношение обсъжданите две групи гласни доказателствени материали не се откриват недостатъци, макар и същата да не се отличава с особена задълбоченост. Въпреки това, ясно е изведена логическата последователност и безпротиворечивост в показанията на полицейските служители (св. Т. И. и В. Т.), като съдът е изпълнил задължението си не само да ги съпостави помежду им, но и да ги противопостави на показанията на св. Р. Н. и К. М., които поддържат версията на подсъдимия, че единствено е отишъл до автомобила, за да вземе документите си за самоличност, но не го е управлявал. Към техните показания също е подходено обективно, като решаващият съд правилно е преценил, че не следва да им се довери. На развитата от защитата теза, че полицейските служители целенасочено и тенденциозно са пристъпили към проверка на подсъдимия, който бил само до автомобила, но не и управляващ го непосредствено преди тази проверка, е даден убедителен отговор, че отсъстват обективни данни, които да я подкрепят, а и мястото на проверката изключва преднамереност в действията им, поради това, че същите не биха могли да възприемат действията на подсъдимия от главната улица, по която са се движели, т.е. че отсъстват причини те да се насочат нощно време по пресечка на главния път, извън възприетото от тях движение на автомобила, за което последователно сочат, че е било осъществено от касатора. Така изложените съображения дават основание на ВКС да счете, че по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени източници, с оглед изискванията на процесуалния закон, поради което не се налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане поради пороци при изграждането на фактическите изводи. При вярно установените факти, материалният закон е приложен правилно. От обективна и субективна страна правилно решаващите инстанции са приели, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, след надлежното й установяване съобразно изискванията на Наредба № 1/2017г., поради което е осъществил състава на чл. 343б, ал. 1 от НК. Основателно е обаче оплакването за явна несправедливост на наказанието. Проявеният от въззивния съд подход да се съгласи с първата инстанция и да заключи, че наказанието следва да се отмери при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, не може да бъде утвърден. Най-общото посочване, че тежката степен на опиване и предишните налагани наказания по ЗДвП балансират добрите характеристични данни, чистото съдебно минало и младежката възраст, не отговарят на общия принцип за съответствие на наказанието с извършеното престъпление. Първо, касае за лице, чиято престъпна проява е инцидентна в живота му. Второ, за подсъдимия са налице данни, разкриващи го като положителна личност в професионален и личен план. Трето, макар и степента на алкохолно опиване да надвишава сериозно минимума в хипотезата на чл. 343б, ал.1 от НК, управлението на автомобила е било насочено към придвижването на подсъдимия до дома му в непосредствена близост, т.е – за кратко време и на незначително разстояние. На последно място, наказанията на жалбоподателя за административни нарушения на ЗДвП, са с голяма давност, поради което не може със сигурност да се заключи, че същият е лице, системно неспазващо реда и правилата за безопасно управление на МПС. С оглед посоченото, ВКС намира че за постигане целите по чл. 36 от НК, наказанието следва да бъде намалено до предвидения минимум в санкцията на посочената разпоредба, а именно - 1 (една ) година лишаване от свобода. Изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК също следва да се редуцира до законовия минимум от 3 години. На намаляване подлежи и кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява МПС” до размер от 1 (една) година. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че са налице основания за изменяване на атакуваното решение, в частта относно наложеното наказание, поради което на осн. чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 18/22.07.2021г. по внохд № 5/2021г. на Военно - апелативен съд, като: НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. Л. Б. от 2 (две) години лишаване от свобода на 1 (една) година. НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК от 4 (четири) на 3 (три) години. НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” от 2 (две) години на 1 (една година). ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: