Р Е Ш Е Н И Е № 510 София, 22 декември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Красимир Харалампиев наказателно дело № 2326/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Н. З. С. чрез защитниците му - адв. Л. Б. и адв. Т. И. срещу въззивно решение № 194 от 13.07.2011 год. по внохд № 191/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с касационно основание за проверка по чл. 348 ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК. Неправилно е приложен материалния закон предвид на това, че според защитата фактологията по делото сочи за квалификация на деянието по чл. 119 от НК, а не за такава, каквато съдът е приел по чл. 115 от НК. На следващо място се твърди, че съдилищата са определили наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК, вместо преди това да го индивидуализира по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 2 НК /за което според защитата са налице законовите предпоставки, но не се излагат конкретни доводи в подкрепа на това твърдение/ и едва след това да го редуцира по чл. 58, ал. 1 от НК. Прави се искане за изменение на въззивното решение с приложение на закон с по-леко наказуем наказателен състав по чл. 119 НК като се приложи правилната редакция на чл. 58а, във вр. чл. 55, ал. 1 от НК и се намали наложеното на С. наказание, както и размерите на присъденото обезщетение, което по размер е завишено и несправедливо. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия-адв. Л. Б. поддържа жалбата по изложения в нея съображения и искания. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразява лично и в представеното писмено възражение становище, че жалбата на касатора е неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава също заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото не са налице релевираните основания за отмяна или изменяване на въззивния акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 35 от 18.03.2011 год. по нохд № 61/2011 год. на Великотърновския окръжен съд подсъдимия Н. З. С. е признат за виновен в това, че на 09.08.2010 год. в гр.Г.О. на ул. „Люлин” до № 27 умишлено умъртвил В. С. Й., поради което и на основание чл. 115, чл. 54 и чл. 58а от НК е осъден на девет години лишаване от свобода като е постановено това наказание той да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият С. е осъден да заплати на С. П. Г. и на С. Й. Г. сумите от по сто хиляди лева, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2010год. до окончателното им изплащане, както и сумата от триста лева представляващи направени от ищците разноски по делото като до пълния предявен размер, гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301, ал. 1, т.т. 11 и 12 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по направените по делото разноски и по дължимата такса върху размера на уважените искове, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия е намалено на осем години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. Неоснователно е твърдението на защитата, че съдът е допуснал закононарушение като е признал подсъдимия за виновен по обвинение, което не съответства на изложените в обвинителния акт фактически данни, а именно такива, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, която е превишил. От обстоятелствената част на прокурорския акт е видно, че в него надлежно са отразени всички фактически данни досежно обстоятелствата за срещата на пострадалия и подсъдимия в града, проведения между тях разговор, при който Й. направил забележка на С., че воденото от него стадо от кози замърсява улицата, което довело до размяна на реплики между двамата, а след това и до с нищо неоправдано агресивно поведение на последния, който извадил от джоба си нож и с него нанесъл силен удар в областта на сърцето на Й. и след това избягал от местопроизшествието с придружаващата го съпруга. Подсъдимият е разбрал смисъла и съдържанието на предявеното му обвинение и за това, че умишлено е умъртвил пострадалия. Така че, несъответствие между фактическите положения в обвинителния акт и формулираната в него правна квалификация на деянията не е налице, като в него няма описано непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение от страна на пострадалия срещу личността на подсъдимия, за отблъскването на което той да е бил принуден да действа при условията на неизбежна отбрани/в случая, според защитата, при превишаването й/. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият С., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на упълномощения от него защитник и след неговото изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на С. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. При определяне на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК и го е индивидуализирал при условията на чл. 58а от НК, в редакцията на разпоредбата, приета с ДВ бр. 26/2010 г. Видно от мотивите на решението, въззивният съд е изпълнил надлежно правомощията си като контролно-ревизионна инстанция като е отговорил на всички съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия оплаквания срещу присъдата. Доколкото част от доводите срещу нея са били свързани с оспорената от страна на защитата приета за установена фактическа обстановка, с твърдението за неправомерно поведение на пострадалия срещу подсъдимия, наложило да действа при самоотбрана, е направен законосъобразният извод, съобразен с указанията в тълкувателно решение № 1/06.04.2009 год. по т.д. № 1/2008 год. на ОСНК на ВКС, че е недопустимо въззивната инстанция да решава делото на основата на нова, различна от тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, в която описано неправомерно поведение от страна на пострадалия не е налице. Недоволството на жалбоподателя и доводът за неправилно приложение на закона се свежда и до несъгласие с начина на определеното наказание, но настоящият касационен състав намира и това оплакване за неоснователно. Съдебните инстанции са отчели наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за наказателната отговорност на подсъдимия и в съответствие с правилно отчетеното им съотношение го е индивидуализирал, а след това и редуцирал по реда на чл. 58а НК. Не са налице неотчетени смекчаващи обстоятелства, които заедно със съобразените от съдилищата да са „многобройни” или пък да е налице изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, които да определят основателността на направеното оплакване за явна несправедливост. Отчетените отегчаващи такива, определящи склонността на подсъдимия към агресивно поведение и незачитане на установения в страната правов ред сочат, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леко дозирано спрямо него наказание. Затова, настоящият касационен състав намира, че наложеното на С. наказание съответства на извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и на личността му като деец, поради което същото не е несправедливо. Оплакването за несправедливост на присъдените обезщетения не е подкрепено с каквито и да било доводи, но и в тази част жалбата на подсъдимия е неоснователна. Гражданската отговорност на С. е ангажирана от първоинстанционния съд, аргументирано и изчерпателно по основанието на чл. 52 от ЗЗД, като са изложени съображения по извършеното от него деяние, за настъпилите неимуществени вреди и това, че вторите са функция от първите, т.е. налице са елементите за присъждане обезщетение на деликтно основание, искано от ищците за причинените им неимуществени вреди от непозволено увреждане. Присъдените обезщетения за причинените на ищците с деянието на подсъдимия неимуществени вреди по размер съответстват на претърпените от тях болки и страдания от нелепата смърт на техния син, представляващ тяхна морална и материална подкрепа на старини и отговарят на принципа за справедливост и на установената в тази насока практика на съдилищата. В пълна степен въззивният съд е изпълнил задължението си и да провери справедливостта на присъдените обезщетения по размер и съответно ги е потвърдил, като е изложил в тази насока подробни съображения, които настоящият състав споделя. Предвид на тези съображения касационният съд намира, че не е налице основание за неговата намеса във въззивното решение, тъй като не констатира наличие на твърдените в жалбата касационни основания. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 от 13.07.2011 год по внохд № 191/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ