О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 309 гр. София,18.05.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1674 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Н. срещу решение №261316 от 26.02.2021 г. по в.гр.д.№16491/2019 г. на СГС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 29.07.2019 г. по гр.д.№39727/16 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от М. Т. Н. срещу ЗД „Евроинс“ АД искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./: за сумата от 10 000 лв., част от претенция от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП от 23.11.2015 г. и за сумата от 819.28 лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от същото ПТП. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл.146 от ГПК, какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства. 2. Следва ли въззивният съд да назначи служебно експертиза за установяване точни детайли около механизма на ПТП, които не са изяснени в процеса и имат значение за основателността на претенцията, в случаите, в които за тези факти са събрани противоречиви доказателства по делото. 3. Следва ли съдът да обсъди експертизата наред с всички доказателства, излагайки мотиви защо възприема или не експертното заключение, а когато са нужни отговори на неизяснени въпроси, предполагащи наличие на специални знания, да допусне изслушване на повторна/допълнителна експертиза. 4. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивният съд от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. 5. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия, събран по делото доказателствен материал. 6. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в тази връзка, задължен ли е съдът ад обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация ЗД „Евроинс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди, е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като в случая размерът на цената на този иск /819.28 лв./ е до 5000 лв., поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на приетите по делото експерти, и препращайки към мотивите на първата инстанция, е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, тъй като не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличие на противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач на МПС, с което е настъпил удара с велосипеда, управляван от ищеца в район на еднопосочна организация на движението в посока, обратна на разрешената. Посочил е, че при липса на категорични данни за скоростта на движение на автомобила преди настъпване на произшествието и на възможността за предотвратяване на удара от страна на водача на автомобила /според показанията на свидетеля П. Н., неизвестен колоездач се е блъснал в управлявания от него автомобил „Мерцедес“, било е тъмно, спрял е на пешеходна пътека, пропуснал е пешеходците, още не е бил потеглил и колоездачът е излетял с колелото измежду колите и се е блъснал в предната лява част на автомобила/, не може да се направи извод за противоправно поведение на застрахования водач. По отношение заключението на вещото лице по изготвения втори вариант на допълнителната АТЕ относно наличие на техническа възможност за спиране от страна на водача на автомобила, ако се е движил със скорост, равна или по-ниска от 5,9 км/ч е счел, че същото е направено само въз основа на предположение за пресичане на пътното платно от велосипедиста, което не е подкрепено с доказателства, а в съдебно заседание отново същото вещо лице /съобразило всички доказателства по делото, вкл. и снимковия материал по досъдебното производство/ е заявило, че от данните по делото не може да се установи категорично дали ударът е бил предотвратим, като ищецът не е оспорил заключенията на основната и на допълнителната автотехнически експертизи. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Първият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от въззивния съд в определение от 07.01.2020 г. /с което са оставени без уважения доказателствени искания на ищеца по реда на чл.266, ал.3 от ГПК/ теза, че първоинстанционният съд не е дал указания за кои факти и обстоятелства страните /в частност ищецът/ не сочат доказателства, респективно се поддържа наличие на извършено от въззивния съд процесуално нарушение. Освен обаче, че данните по делото сочат, че в исковата молба ищецът е направил изрични доказателствени искания за установяване на релевантните, с оглед предмета на делото, факти, които искания са уважени от първата инстанция /предвид което не се установява поддържаната непълнота на доклада по делото/, следва да се посочи, че за съда не съществува задължение да дава указания дали представените от страната доказателства са достатъчни или не, за да установят релевантните за процеса нейни твърдения, а тази преценка се дължи едва с акта по същество. На следващо място отказът на въззивния съд да допусне повторна СТЕ във въззивното производство /във връзка с който е поставен и вторият от въпросите/ не противоречи на задължителните указания в т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на формираната по приложението на чл.201 от ГПК практика на ВКС. Според дадените от ВКС разяснения, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Не всяко оспорване на представеното експертно заключение води до възлагане на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Право на съда е да прецени дали искането на страната за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, като тази преценка не следва да е формална, а трябва да се основава на установените в закона критерии. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането във въззивната жалба на касатора за допускане на експертиза, след като в рамките на правомощията си по чл.201 от ГПК е осъществил посочената по-горе преценка, отговаряйки подробно на наведените от страната доводи, респ. по същество е приел, че експертните заключения, с оглед събрания по делото доказателствен материал, са достатъчно пълни, ясни и обосновани и че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да налагат допускане на нова експертиза във въззивното производство. На следващо място въпросът, свеждащ се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема експертизата /трети въпрос/, е решен в съответствие с константната практика на ВКС /включваща и цитираните в изложението решения/, според която съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая в съответствие с тази практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съдът е изложил съображения в мотивите на въззивното решение защо, преценени съвкупно с останалите доказателства /документи и свидетелски показания/ за релевантните обстоятелства, заключението на основната СТЕ следва да бъде кредитирано, а предположенията в допълнителната СТЕ – не. Също така при постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Както бе посочено в решението се съдържа подробен анализ на експертните заключения, приетите писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, като е даден и отговор на наведените във въззивната жалба доводи относно установените по делото действия на участниците в ПТП. С оглед изложеното останалите, поставени в изложението въпроси /четвърти, пети и шести/, не са решени в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, а с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 150 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Т. Н. срещу решение №261316 от 26.02.2021 г. по в.гр.д.№16491/2019 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение от 29.07.2019 г. по гр.д.№39727/16 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н. срещу ЗД „Евроинс“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 819.28 лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 23.11.2015 г. НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №261316 от 26.02.2021 г. по в.гр.д.№16491/2019 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение от 29.07.2019 г. по гр.д.№39727/16 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н. срещу ЗД „Евроинс“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 10 000 лв., част от претенция от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП от 23.11.2015 г. ОСЪЖДА М. Т. Н. [ЕГН] да заплати на ЗД „Евроинс“ АД[ЕИК] сумата от 150 лв., юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.