РЕШЕНИЕ     № 88     София, 05.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 4094/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. С определение №51/27.10.2008 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №251/23.4.2008 г. по гр.д. №57/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд в частта му по иска с правно основание чл.215 КТ, по възражение за прихващане, по касационна жалба от “М” О. – град С., област Велико Търново. С решението на Плевенския окръжен съд по гр.д. №57/2008 г. оставено в сила решение №1062/07.5.2003 г. по гр.д. №62/2002 г. по описа на Плевенския районен съд по иска с правно основание чл.215 КТ и направеното във връзка с него от страна на ответника по исковата молба и касационен жалбоподател в настоящото производство възражение за прихващане. В решението е прието, че от събраните по делото писмени доказателства и изслушаните съдебно-счетоводна и графологични експертизи не може да се установи по категоричен начин наличието на задължение на работника към дружеството в размерна сума, по-голяма от претендираната такава в размер на 6127,10 лева като неизплатени командировъчни пари. Съдът е стигнал до извод, че по делото не е установено по категоричен начин, че работникът е получател на такива суми, а отчетите не носят неговия подпис. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че възражението за прихващане е неоснователно. Касационното обжалване е допуснато обуславящия изхода на делото въпрос, касаещ възражението за прихващане на насрещни задължения спрямо претенцията по чл.215 КТ и точното прилагане на закона по този въпрос. По въпроса за точното приложение на закона по възражението за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, хипотеза последна ГПК/отм./ ответникът може да направи възражение за прихващане спрямо предявения иск. Възражението за прихващане е средство за защита спрямо иска; Като такова то може да се извърши по висящ процес, какъвто е процесния случай. Същественото при възражението за прихващане е, че както и при иска, то следва да бъде доказано по основание и размер, поради което то може да бъде основателно или неоснователно. В касационната жалба против въззивното решение на Плевенския окръжен съд се твърди, че не са обсъдени представените по делото писмени доказателства като се акцентира на обстоятелството, че от представените заповеди за командировка е видно, че на работника са дадени аванси за командировка, описани по размер. Моли се уважаване на касационната жалба. Ответникът по касация – М. М. Р., посредством процесуалния си представител - адв. Ц, е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Оплакването на касационния жалбоподател незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивната инстанция относно възражението за прихващане е неоснователно. Обосновано Плевенският окръжен съд е стигнал до извод, че след като работодателят по категоричен начин не е доказал наличието на получени от работника командировъчни пари, не следва да се приема, че работникът е ползвал такива и не следва да е налице отчитане на разходи по тях. Този извод изцяло съответства с представените по делото писмени доказателства и изложеното в графологичната експертиза, приета от съда. От последната по категоричен начин се установява, че представените от работодателя разходни касови ордери не съдържат подписа на работника. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №251/23.4.2008 г. по гр.д. №57/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: