- 3 - РЕШЕНИЕ № 121 гр. София 08.08.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.04.2016 (шести април две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5289 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. срещу решение № 2256/26.05.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 102/2015 година, касационна жалба с вх. № 2149/07.07.2015 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград след отмяна на решение № 5249/09.12.2014 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 546/2014 година е признал за незаконно уволнението на Ю. И. Г. от заеманата от него длъжност „старши учител по физкултура и спорт-0.5 щат”, на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, извършено със заповед № 272/30.05.2014 година на директора на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. и като такова го е отменил възстановявайки Г. на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил касатора да му заплати сумата от 1749.66 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 30.05.2014 година до 30.11.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 10.06.2014 година до окончателното заплащане. В подадената от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от Ю. И. Г. срещу ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, третият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба Ю. И. Г. е подал отговор на същата, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея въззивното решение да се потвърди. ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. е било уведомено за обжалваното решение на 05.06.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2149/07.07.2015 година, като е подадена по пощата на 03.07.2015 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 33/08.01.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на въпроса дали определянето на длъжностите и числеността на персонала в учебното заведение се извършва с утвърдените от директора на заведението длъжностно разписание и поименно щатно разписание или с изготвените по реда на чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета списъци-образец 1 и какво е съотношението на между щатните разписания и списъците за преценка на обстоятелството дали е налице съкращение в щата при съществуващо в тях противоречие относно длъжностите и числеността на персонала. Във връзка с така поставения въпрос трябва да се посочи, че съгласно т. 1 от ТР № 4/12.12.2011 година, постановено по тълк. д. № 4/2011 година на ОСГК на ВКС директорът на учебното заведение е компетентен да определи самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Новото или промененото щатно разписание влизат в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на промяната не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. Фактът, който е от значение в случая и от който произтичат правните последици е изявената от работодателя воля за утвърждаване на щатното разписание или за неговото изменение. Правото на работодателя да прекратява трудовото правоотношение на работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ възниква от момента на валидно взетото от него решение за съкращаване на щата. Затова при оспорване на извършено на това основание прекратяване на трудово правоотношение и изложени твърдения за липса на съкращаване на щата, в предмета на делото се включва това дали е налице валиден акт на работодателя за това. Касае се до акт на работодателя, за който законът не предвижда форма за действителност и/или за доказване, поради което той може да бъде доказван с всички допустими от закона доказателства. При това документът, с който се обективира взетото решение за съкращаване на щата-заповед, списък, длъжностно или поименно щатно разписание е без значение за действителността на решението. Отразяването на изявената от работодателя воля в щатното разписание, въз основа на вече взетото решение представлява последваща техническа дейност и има декларативно, но не и правопораждащо действие. Правопораждащо действие има решението на работодателя за съкращаването на щата. Изготвеното въз основа на това решение ново щатно разписание има характера на частен свидетелстващ документ, който удостоверява изразената от работодателя воля, като се ползва с предвидените за тези документи доказателствена сила. Затова самото то няма правопораждащо действие и въз основа на него не се извършва самото съкращение в щата. При оспорване на извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ прекратяване на трудов договор това щатно разписание служи като доказателство за установяване на волята на работодателя и следва да бъде преценявано наред с останалите доказателства. Доколкото в списък-образец № 1 по чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета директорът на учебното заведение декларира пред съответния административен орган посочените в двете разпоредби данни, включително и числеността на персонала то списъкът също както и щатното разписание отразява взетите от работодателя във връзка с щата решения. Той както и щатното разписание обаче е последващ акт и не определя числеността на персонала, а само я удостоверява. Затова и списъкът както и щатното разписание има характера на частен свидетелстващ документ като се ползва с доказателствената сила на такъв. Законът не е предвидил предимство на един от тези документи пред другия, поради което при наличието на спор за законосъобразността на уволнението и съществуващо между двата документа противоречие съдът трябва да ги обсъди в съвкупност с останалите събрани в хода на производството доказателства и въз основа на това при постановяване на решението си да посочи на кой от двата документа дава вяра като обоснове причините за това. С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Благоевград е законосъобразно по следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви за това, че съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ ще е налице когато се извършва намаляване или премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите на предприятието. При това съкращаването на определена щатна бройка, следвало да се извърши по установения от закона ред и от лицето, което има правото да извършва промените в щатното разписание. Според въззивният съд работодателят е упражнил едно свое субективно преобразуващо право, каквото е правото на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което той носи доказателствената тежест да установи наличието на посочените в заповедта за прекратяване обстоятелства формиращи фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Според решаващия съд не са ангажирани доказателства за съществуването на реално съкращение в щата. Не е било установено нито намаление, нито премахване на длъжността „учител по физкултура”. Посочено е, че в длъжностното разписание, което е в сила от 17.02.2014 година, заеманата от Ю. И. Г. длъжност формално не съществува. В поименното такова обаче „съкратената” длъжност „учител по физическо възпитание и спорт” съществувала и функциите и били възложени на друго лице (лист 28-ми от първоинстанционното производство и № 20 по списъка). В този смисъл не могли да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че изцяло са премахнати трудовите функции за заеманата от Ю. И. Г. длъжност, като те вероятно били „прехвърлени”. Поради тези съображения въззивният съд е приел, че работодателят е трябвало да извърши подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, какъвто обаче не е извършван. Затова е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение на Ю. И. Г. е незаконосъобразно и предявените от него искове са били уважени. От друга страна в производството и пред двете предшестващи съдебни инстанции ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. е поддържало, че е налице реално съкращение в щата и тъй като не бройката за длъжността, която Ю. И. Г. заемал е била единствена работодателят не е имал задължението да извършва подбор по чл. 329 от КТ и такъв не е бил извършван. Видно от събраните по делото доказателства Ю. И. Г. е бил в трудовоправни отношения с ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б., където е заемал длъжността „старши учител по физкултура и спорт-0.5 щат”. Със заповед № 272/30.05.2014 година на Директора на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. трудовото правоотношение на Г. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ като за причина за прекратяването е посочено: „съкращаване на щата с влязло в сила длъжностно разписание на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б., в което длъжността „старши учител по физкултура и спорт-0.5 щат” е премахната”. Заповедта е била връчена на Г. на 30.05.2014 година, който е оспорил прекратяването на трудовия му договор като е навел твърдения за това, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като след неговото уволнение часовете по физическо възпитание и спор продължават да се провеждат, но от друг учител. Във връзка с това оспорване ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. е представило длъжностно разписание на училището за учебната 2013/2014 година, за което е посочено, че е в сила от 11.02.2014 година. В същото заеманата от Г. длъжност фигурира под № 7 в раздел 5 „Учители в прогимназиален етап”, като общата численост на персонала е 22 човека. Последващото длъжностно разписание на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. за учебната 2013/2014 година, за което е посочено, че е в сила от 17.02.2014 година, приповтаря предшестващото като от него е заличена само заеманата от Г. длъжност и общата численост на персонала е определена на 21.5 човека. Последната численост е запазена и в представеното поименно щатно разписание на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. за учебната 2013/2014 година, което е в сила считано от 05.06.2014 година, в което заеманата от Г. преди прекратяването на трудовото му правоотношение длъжност „старши учител по физкултура и спорт-0.5 щат” не фигурира. Заеманата от ответника по касацията длъжност фигурира в изготвения на 11.02.2014 година списък-образец № 1 по чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. В последващите такива списъци изготвени на 17.02.2014 година и на 05.06.2014 година името на Ю. И. Г. не фигурира. Въз основа на тези доказателства съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че заеманата от Г. длъжност е била премахната формално само като бройка от щатното разписание, но не и като функции. Това било така тъй като в поименното щатно разписание „съкратената” длъжност „учител по физическо възпитание и спорт” съществувала и функциите и били възложени на друго лице (лист 28-ми от първоинстанционното производство и № 20 по списъка). Поради тези съображения въззивният съд е приел, че работодателят е трябвало да извърши подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, какъвто обаче не е извършван. Този извод е оспорен от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. с подадената от него касационна жалба. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ възниква винаги когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и може да бъде валидно упражнено при спазване на предвидените за това в закона изисквания. Затова при оспорване на извършеното на това основание прекратяване на трудовото правоотношение, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата и спазени ли са законовите изисквания за валидното упражняване на потестативното право на работодателя за това, за неизпълнението, на които са изложени твърдения от работника или служителя. Във връзка с това трябва да бъде взето предвид, че в нито едно от трите щатни разписания, които са представени от касатора, не фигурира длъжност за „учител по физкултура и спорт” освен тази, която е била заемана от Г.. В трите списъка-образец № 1 обаче под № 20 е посочен К. Г. П., който заема длъжността „старши учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап (учител физическо възпитание и спорт)”-лист 28-ми, лист 39-ти, лист 48-ми и лист 51-ви от първоинстанционно производство. Отбелязано е, че същият води часове по задължителната подготовка „физическо възпитание и спорт”, като заема длъжността въз основа на сключен през 2013 година срочен трудов договор. Предвид на това е налице противоречие между представените щатни разписания и списъците-образец № 1 по отношение на това дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Ю. И. Г. е имало и друго лице, което е заемало длъжността „учител по физкултура и спорт” въз основа на трудово правоотношение. Посочените щатни разписания и списъци-образец № 1 представляват частни свидетелстващи документи, които съдържат информация за решенията на директора на училището по отношение на числеността на персонала. Значение за съкращаването на щата имат взетите от директора на училището решения и именно те пораждат действие, а не актовете, в които са материализирани. Законът не е предвидил задължителна форма за действителност и/или за доказване на решението за съкращаване на щата, поради което при спор за наличието на такова то може да бъде доказвано с всички предвидени в ГПК доказателствени средства. В хода на това доказване длъжностните разписания и списъците-образец № 1 по чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета ще трябва да бъдат преценявани заедно с всички останали събрани по делото доказателства. Доколкото същите имат характера на частни документи, които са подписани от работодателя, но не и от работника, то по силата на чл. 180 от ГПК те представляват доказателство, че материализираното в тях изявление е направено от автора на документа, но не обвързват другата страна по спора със съдържанието си. В случаите, когато такива частни документи съдържат изявление на издателя им, удостоверяващо неизгодни за него факти, те имат силата на извънсъдебно признание и са противопоставими по отношение на този факт на издателя си. В представените по делото списъци-образец № 1 по чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, изготвени съответно на 11.02.2014 година и на 17.02.2014 година касаторът е удостоверил неизгоден за него факт, а именно, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на Г. е имало и друго лице, което е заемало по трудов договор длъжност „учител по физкултура и спорт” и е водело учебните часове по задължителната подготовка „физическо възпитание и спорт”, каквото е К. Г. П.. Този факт е неизгоден за касатора, тъй като предвид приложеното от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение на Г.-чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, той е бил задължен да извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ между двете лица заемащи тази длъжност. Затова ответникът по касацията може успешно да се позове на посочените писмени доказателства, за да обоснове твърдението си, че при прекратяване на трудовото му правоотношение е нарушено законовото изискване за извършване на задължителен подбор по чл. 329 от КТ. Това обстоятелство не може да се счита за оборено от представените от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. длъжностни разписания, за които се твърди, че са в сила от 17.02.2014 година и от 05.06.2014 година, в които въобще липсва длъжност „учител по физкултура и спорт”, тъй като същите са изготвени от касатора и чрез тях се цели установяване на изгодни за него факти. Същевременно видно от заповед № 175/11.02.2014 година на Директора на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. ответникът по касацията е възстановен на работа, считано от 11.02.2014 година, след като с влязло в сила решение № 2871/16.07.2013 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 498/2013 година е било отменено предишно прекратяване на трудовия му договор. С това решение обаче Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а именно „старши учител по физическо възпитание и спорт”. От списъка-образец № 1 от същата дата обаче се установява, че за него не е била предвидена педагогическа заетост и не е предвидено да провежда учебни часове по съответния предмет, а всичките такива са предоставени на К. Г. П., който ги е водил и до този момент. Касаторът е твърдял, че П. извършва тази дейност не по трудов, а по граждански договор, което негово твърдение обаче противоречи на отразеното в списъците-образец № 1, за основанието, въз основа на което е възникнало правоотношението между тях, а именно сключен през 2013 година срочен трудов договор. Наред с това касаторът не е ангажирал доказателства във връзка с това си твърдение, поради което и същото е останало недоказано. С оглед на това към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на Г. е имало и друго лице, което е изпълнявало същите трудови функции въз основа на сключен с касатора трудов договор. Предвид на това с оглед на приложеното основание за прекратяване на трудовия договор на ответника по касацията, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ касаторът е бил длъжен да извърши подбор между тях по реда на чл. 329 от КТ. Неизвършването на такъв води до незаконност на извършеното уволнение, поради което изводите на състава на Окръжен съд Благоевград в тази насока са правилни и постановеното от него решение трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № 2256/26.05.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 102/2015 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.