О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130 гр. София, 03.08.2022 година Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 2642 по описа за 2021 година на ІІ г. о. на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на Е. Е. Х., представлявана от адв. Е. Ф., срещу въззивно решение № 294 от 10.02.2021год. по гр. д. № 2298/2020 год. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на С. Ш., че касаторката не е наследник по закон на Р. Ф. Ж., починала на 8.07.2012 год. В хода на делото от касаторката, чрез адв. Ф., е постъпила молба за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ за тълкуване на правото на Европейския съюз /ЕС/ по поставените въпроси: 1. Разпоредбите на чл. 2 и чл. 4§3 от Договора за Европейския съюз, чл. 1§1 и съображение 9 от Директива 2012/29 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 год. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, чл. 2§1от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 год. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и основният принцип, че никой не може да извлича права и изгода от собственото си правонарушение, допускат ли национална правна уредба като разглежданата в българския Закон за наследството, според която лице, причинило смъртта на своите наследодатели с едно и също престъпление, запазва правото да ги наследи, щом е осъден за причиняване смъртта им по непредпазливост? 2. Разпоредбите на чл. 47 §1 и § 2 от ХОПЕС, чл. 2 и чл. 4§3 от ДЕС и критерият по т. 2 за осигуряване на ефикасен съдебен процес в Приложението към Решение 2006/929/ЕО на Комисията от 13.12.2006 год. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, допускат ли национална правна уредба и съдебна практика, според които гражданският съд при разрешаване на спор за недостойнството за наследяване е обвързан от присъдата на наказателния съд относно това дали наследникът е причинил смъртта на наследодателите по непредпазливост или с умисъл, а наказателният съд е обвързан от своя страна от повдигнатото от прокурора обвинение и няма правомощието да осъди дееца за причиняване смъртта при умисъл, щом прокурорът е повдигнал обвинение за такова престъпление при форма на вината непредпазливост? Въпросът е дали правото на ЕС допуска подобна национална ситуация прокурорът да предрешава спор за граждански права в областта на наследственото право, в частност спора за недостойнство за наследяване. Касаторката обосновава искането си за преюдициално запитване с приетото от инстанциите по същество, че макар и ищеца по делото да е причинил смъртта на съпругата и дъщеря си с престъпление, запазва правото да ги наследи, защото поради факта, че е осъден за причиняване на смъртта им по непредпазливост, не е недостоен да ги наследи, съгласно чл. 3, б. „а“ ЗН. Разпоредбата предвижда недостойнство само при умишлено причиняване на смъртта на наследодателя от страна на наследника. Позовавайки се на общите принципи и ценности на ЕС, визирани в чл. 2 и чл. 4§3 ДЕС и на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно, престъпно деяние, както и останалите цитирани в поставените въпроси актове на ЕС, касаторката счита, че съдебната практика следва да допринесе съобразяването им въпреки съществуващата уредба на недостойнството в чл. 3, б. „а“ ЗН. Изложени са законодателни разрешения в различните страни-членки на ЕС, както и практика. Нуждата от преюдициално запитване по поставения втори въпрос е обоснована и с изискването за справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита по чл. 47 ХОПЕС. Ответникът по касация С. А. Ш., чрез пълномощника му адв. Д. А., счита искането за неоснователно по съображенията, изложени в писмено становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Съгласно чл. 267, пар. 1 ДФЕС Съдът на ЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор /а/, валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза /б/, а съгласно чл. 628 и сл. ГПК българският съд прави запитване до СЕС когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. В настоящия случай горните предпоставки не са налице, макар и наследствените отношения, респ. права, да са в тясна връзка със семейния живот, респ. да са част от семейните права /Решение от 13.06.1979 год. на ЕСЧП по дело Маркс срещу Белгия/ и като такива, да се приеме да попадат в приложното поле на закрилата на правата по чл. 8 от КЗПЧОС. Основните ценности и съществените интереси на личния живот, включващи и интереси от материално естество, не могат обаче да обосноват необходимост от преюдициалното запитване, както и позоваването на общите принципи, залегнали в основата на общностното право. За да се обоснове такава необходимост следва да се посочи връзката на искането с общностното право, да се поясни тълкуването на коя разпоредба от него или тълкуването и валидността на кой акт на ЕС е от значение за правилното решаване на настоящето дело. В случая е приложимо националното право, чиято разпоредба касаторката счита за неприложима по изложените съображения, по които компетентен да се произнесе е българският съд. Към националното право, поради липса на международен елемент, препраща и чл. 72, т. 1 на Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията…в областта на наследяването, а освен това, същият се прилага при наследяване на лица, починали на или след 17.08.2015 год. Въпросът за приложението на чл. 3, б. „а“ ЗН е предмет на обсъждане по настоящето дело, в което следва да се преценят правните последици на недостойнството за наследяване, в контекста на което е необосновано поставянето на втория въпрос в молбата на касаторката относно задължителната сила на присъдата – чл. 300 ГПК. Разглеждането на поставените въпроси съобразно правилата на вътрешното материално и процесуално право и липсата на посочване на връзката им с разпоредби на общностното право обосновава извод за неоснователност на молбата. Извън предмета на настоящето дело е въпросът как в другите страни, членки на ЕС е уредено недостойнството при наследяване, а така и въпросите, предмет на цитираните в молбата актове на Съвета относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления, правата на жертвата от престъпления. Горното се отнася и към посочените от касаторката общи принципи и ценности, стоящи в основата на общностното право, които несъмнено намират приложение при правораздаването. Съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 1 и 2 от Конституцията на РБ правото на ЕС има особено положение като част от вътрешното ни право, така и надмощно положение по отношение на него при наличие на противоречие. Но позоваването на тези общи принципи, за да се обоснове необходимост от преюдициално запитване, респ. произнасяне на СЕС в смисъла, изложен от касаторката относно приложението на материалния закон, уреждащ недостойнстото за наследяване, е неоснователно. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване ще се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Е. Х., представлявана от адв. Е. Ф., за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: