1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50069 гр. София, 03.07.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1470 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. М. Ф. А. чрез адв. И. Ц. обжалва решение № 71 от 17.01.2022 г. по гр.д. 2148 /21 г., САС, с което е потвърдено решение № 262801/29.04.2021 г. по гр.д. 3936/20 г., СГС, ГО, 1 състав в обжалваната част досежно отхвърляне на отрицателния установителен иск за установяване недължимост от М. Ф. А. на сумата от 25 551,71 лв, главница по договор за кредит от 16.10.2007 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД и 262,61 лв законна мораторна лихва, изтекла за периода 05.02.2020 г. до 12.03.2020 г. Излага съображения, че е образувано изпълнително дело, за събиране на посочените суми от „ОТП факторинг България“ ЕАД, цесионер. Счита, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281 т. 3, пр. 2 от ГПК, като съдът бил допуснал нарушение на нормите на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Поставя въпроса за това дали изпълнителният запор е валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Мотивира, че решението е постановено при нарушение на разясненията в т. 10 от ТР 2/2013 г. Излага съображения, че макар взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД да е легитимиран взиксател с оглед осъществената цесия, то действието срещу нея не е произвела правно действие, а действията на съдебния изпълнител не представлявали надлежно уведомяване за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Твърди нарушение на материалноправната норма на чл. 116 б. в от ЗЗД, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ЗЗД като съдът неправилно бил определил, че давността е прекъсната. Освен това счита, че решението е необосновано, защото съдът не можел да приеме, че на 11.03.2015 г. има прекъсване на давността. При точно приложение на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД при съобразяване тълкуването му с т. 10 от Тълкувателно решение № от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед доказателствата по делото, следвало да се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното валидно принудително действие. Последното изпълнително действие било публична продан на недвижим имот, поискана от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, като на 11.06.2015 г. било направено последното плащане. Цесията, която била извършена от взискателя на „ОТП факторинг България“ ЕАД не била съобщена на длъжника до връчване на уведомление в рамките на настоящето дело. Нямало доставяне на уведомлението за цесията. Валидно изпълнително действие в рамките на второто изпълнително дело не били извършвани. Излага подробни съображения. Моли да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска за признаване установено недължимост на сумата от 25 551,71 лв, главница по договор за кредит от 16.10.2007 г. и сумата 262,61 лв, законна лихва от 05.02.2020 г. до 12.03.2020 г. и е образувано изпълнително дело. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД (правоприемник, на основание чл. 227 от ГПК на „ОТП Факторинг България“ ЕАД) оспорва касационната жалба. Счита, че вземанията не са погасени по давност. Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В частта, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск относно недължимост на 1641,24 лв – неолихвяемо вземане и 42,59 лв – законна мораторна лихва върху главницата от 25 551,71 лв, изтекла за периода от 13.03.2020 г. до 19.03.2020 г. , както и от ищцата в частта, в която исковата молба е върната на основание чл. 130 от ГПК за недължимост на сумата от 1000 лв, и сумата 2 407,26 лв – такси ТТЗЧСИ, решението е влязло в сила . С определение № 50 302 от 09.06.2023 г. ВКС, Второ търговско отделение, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на М. Ф. А. на решение № 71 от 17.01.2022 г. по гр.д. 2148/21 г., САС, ГО, 8 състав, приетия за релевантен правен въпрос: При наличие на договор за прехвърляне на вземане, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, между цедент и цесионер, следва ли да се приеме за валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, на основание чл. 116 б. в от ЗЗД, запор на банкова сметка на длъжника по изпълнително дело, образувано от цесионера като взискател, когато това изпълнително действие е извършено преди съобщаване на цесията на длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, на основание чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, поради констатирано противоречие с тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За да потвърди извода за неоснователност на отрицателния установителен иск на М. Ф. срещу „Отп факторинг България“ ЕАД, праводател на „Банка ДСК“ ЕАД, въззивният съд е приел, че между „Банка ДСК“ ЕАД и М. Ф. А. е съществувал договор за ипотечен кредит, сключен на 16.10.2007 г. Със заповед за изпълнение на парично задължение и разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК било допуснато изпълнение на парично задължение и въз основа на него е издаден изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело 64/11 по описа на ЧСИ, като били предприети изпълнителни действия. Започнала е да тече давност от влизане в сила на заповедта за изпълнение , като давността, на основание чл. 110 от ЗЗД, предвид съдебно установеното вземане, е 5 годишна. За периода от 2011 г. до 11.3.2015 г. давността била прекъсвана. С постановление за възлагане била приключила публична продан, 12.05.2015 г. и от този момент започнала да тече нова петгодишна давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. В срока на тази погасителна давност на 15.03.2017 г. била извършена цесия от банката на „ОТП Факторинг“ ЕАД на притезанието, удостоверено с издадения изпълнителен лист. Прието е, че цедентът е упълномощил цесионера да съобщи цесията. До знанието на длъжника прехвърлянето на вземането не било достигнато. С Постановление от 06.02.2018 г. на ЧСИ било установено настъпването на процесуална перемпция на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК и изпълнителното производство било прекратено. На 17.02.2018 г. било образувано ново изпълнително дело, като на 17.02.2020 г. е поискано налагане на запор от съдия-изпълнител от новия кредитор; със запорно съобщение до трето задължено лице е наложил запор, изпратено на 05.03.2020 г. прието е, че цесията не е била надлежно съобщена до настоящия исков процес, когато е прието, че с връчване на препис от отговора на исковата молба, към която е приложен договорът за цесия, пълномощното, с което цедентът е овластил цесионера да уведоми длъжника за това частно правоприемство и самото уведомление за цесията, е достигнало до знанието на длъжника, че е налице прехвърляне на вземането. Този факт е приет от въззивния съд за ирелевантен. Прието е, че спорни пред въззивния съд са правните въпроси относно това дали цесията, с която банката е прехвърлила на „ОТП факторинг България“ ЕАД част от изпълняемото право, е била надлежно доведена до знанието на длъжника, т.е. дали е породила действие спрямо него, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, както и дали предприетите преди изтичане на 5 годишната погасителна давност изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело от цесионера са действителни, т.е. са годни да прекъснат теклата от 11.03.2015 г. давност до 17.02.2020 г. (налагане на запора). С оглед очертания спор между страните – отричане на съществуване на материалното право на вземане, на основание новонастъпилия факт, обуславящи погасяването на изпълняемото право, въззивният съд е приел, че прехвърлянето на вземането е станало в хода на изпълнително производство на 15.03.2017 г. С оглед чл. 429 от ГПК цесионерът е легитимиран да иска вземането като е извършвал активни действия, образуване на ново изпълнително дело. Направен е извод, че за прекъсване на погасителната давност е ирелевантен фактът дали длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на изпълняемото право. Дори цесията да била негодна да прехвърли изпълняемо право, респ. не би била съобщена на длъжника, неговите права не биха били накърнени, тъй като би платил на овластен кредитор и това изпълнение би имало погасителен ефект съгласно чл. 433 т. 5 ГПК и чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съдия-изпълнител след като бил образувал дело и разпоредил да се плати на този кредитор, то длъжникът ще се освободи от облигационната обвързаност. Прието е, че когато действителният кредитор – цесионерът е упражнил придобитото парично право преди да изтече погасителната давност, той не бездейства и не може да се отрече правото му да се удовлетвори. Промяната на взискателя не е основание за недължимост на вземането. Съдия-изпълнител определя изпълнението и негова е отговорността, която подлежи и на съдебен контрол и ако длъжникът изпълни, то той се освобождава от задължението. Промяната на страната на взискателя не води до погасяване на дълга. Прието е, че започналата да тече давност след прекъсването на 11.03.2015 г. е прекъсната на 17.02.2020 г. преди да изтече на 11.03.2020 г. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2 от 26.06.015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 116 в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор. Не представляват изпълнителни действия, годни да прекъснат давността , извършването на разпределение. След като прекъсването на давността се извършва с изпълнителни действия, предприети от взискателя, то от значение е неговата легитимация, за да е налице процесуално изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд относно приетия за ирелевантен факт – уведомяване на длъжника за цесията, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, е постановен в нарушение на посочената норма. Съгласно теорията (А. К.) при заместване на кредиторите, на основание цесия, е възможно на стария кредитор, длъжникът да противопостави възражения. Съдържанието на облигационното правоотношение се запазва и длъжникът не губи възраженията си. Следва да има възможност да ги упражни. В закона липсва общо правило, като такова е предвидено в чл. 103, ал. 3 от ГПК само относно прихващането, като е предвидено, че длъжникът може да прихване задължението си към цесионера с вземане, което има спрямо цедента. При тълкуване по аналогия на нормата, е налице изводът, че длъжникът може да направи всички правопогасяващи възражения, включително и за изтекла давност. От друга страна цесията има действие за длъжника само след нейното съобщаване, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Изцяло следва да се сподели практиката относно съобщаването на цесията решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II ТО на ВКС. Също така и практиката, обективирана в решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. 2530/17 г., ВКС, I ТО, съгласно която съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението като установява надлежното уведомяване на длъжника за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането, то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително, като не освобождава длъжника от погасяването му. Изпълнението, събиране на вземането в хода на принудителното изпълнение, освобождава длъжника от отговорност. Даденото разрешение не е в противоречие с необходимостта длъжникът да може да упражни всички правопогасяващи вземането възражения на длъжника, включително възражението за изтекла давност, срещу цедента, които той може и следва да упражни срещу взискателя-цесионер. Следователно длъжникът може да се позове спрямо цесионера на погасителна давност, изтекла спрямо цедента до съобщаване на цесията. В т. 10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че съгласно чл. 116 б. в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ, като това може да е насочване на изпълнение чрез налагане на запор. За да има действие изпълнителният запор, следва да има длъжник, който да е обвързан от правоотношение с взискателя. На основание чл. 429 от ГПК, правоприемството при цесия, с оглед издаден изпълнителен лист в полза на цедента, се осъществява при предвидените основания. При цесията, съдия-изпълнител следва да провери наличието на цесия и съобщаването й на длъжника, за да може да приеме, че е налице легитимация на цесионера като взискател, който има право на принудително изпълнение за вземането, удостоверено в издадения изпълнителен лист. Съдия-изпълнител е длъжен да установи наличието на съобщаване на цесията, освен сключения договор за цесия. С оглед на това задължение на съдия-изпълнител, произтичащо от нормата на чл. 429 от ГПК, следва и изводът, че запор срещу длъжник в изпълнително дело, образувано от взискател – цесионер, ще бъде надлежно процесуално действие, само след съобщаване на цесията на длъжника. Съдия-изпълнител дължи при образуване на изпълнително дело, на основание чл. 429 от ГПК да се увери освен относно наличието на прехвърляне на вземането със съответния акт, то и цесията да е съобщена на длъжника. До съобщаването й длъжникът не е обвързан от действието й по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и съответно може да направи всички възражения, които са довели до погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор, включително за факти, настъпили след цесията, докато не му е съобщена. Изводът на въззивния съд за ирелевантност на този факт и мотивите в подкрепа на този извод, не са основани на посоченото тълкуване на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и са незаконосъобразни. С оглед посоченото, в конкретния случай е установено, че съгласно изпълнителен лист, издаден на 23.07.2010 г. са удостоверени вземания на „Банка ДСК“ ЕАД срещу касатора М. Ф., подлежащи на принудително изпълнение. В процесното въззивно решение е прието, че давността, на основание чл. 110 от ЗЗД е 5-годишна и е започнала да тече от 23.07.2010 г. От взискателя „Банка ДСК“ ЕАД било образувано изпълнително дело. Давността е прекъсвана за периода от 2011 г. до 11.03.2015 г и от тогава е започнала да тече нова давност. Следва да се отбележи , че образуваното от „Банка ДСК“ ЕАД първо изпълнително дело, действително на 11.03.2015 г. е поискано извършването на публична продан на недвижим имот, както и опис и оценка на същия. Както се твърди и в касационната жалба, последното изпълнително действие е заплащането на цената, получена в резултат на публичната продан на 11.06.2015 г. В изпълнителния процес изпълнителни действия след влизане в сила на Постановлението за възлагане на недвижим имот 12.05.2015 г. не са извършвани. Изпълнителното производство е прекратено на 06.02.2018 г., на основание чл. 433, т. 8 от ГПК. По молба на цесионера е образувано ново изпълнително дело на 17.02.2020 г. с представен договор за цесия и пълномощно, с което цедентът, „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава цесионера „ОТП факторинг България“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия. Доводът на касатора, че цесията е недействителна, поради това, че не е съществувало вземане, което може да бъде прехвърлено, поради погасяване на вземането в хода на първото изпълнително дело, неоснователен. От данните по делото, сметка за разпределение по изп. д 64/11 г. на ЧСИ № 809, от 05.06.2015 г., се установява, че непогасеното вземане на банката е в размер на 26 544,64 лв, плюс законна лихва от 06.06.2015 г. до окончателното изплащане. Няма данни и твърдения за погасяване чрез плащане или удовлетворяване в принудително изпълнение. Следователно вземането е останало неудовлетворено и трябва да се приеме, че цедентът е прехвърлил това съществуващо вземане на цесионера. С молбата си за образувано на изпълнително дело, на 17.02.2020 г. взискателят-цесионер, „ОТП факторинг България“ ЕАД е поискал налагане на запор. Към този момент цесията не е била съобщена на длъжника. Видно от данните по делото съдия-изпълнител е изпратил нарочно съобщение за цесията до длъжника, като цесионерът е имал право да уведоми длъжника с оглед учредената представителна власт, с която банката е упълномощила „ОТП факторинг България“ ЕАД, да уведоми от името на банката, кредитодател – цедент, длъжника. Изпратено е от ЧСИ съобщение за образуваното изпълнително дело, на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ включително и за договора за цесия от 15.03.2017 г, като към съобщението е приложено и уведомително писмо за цесията. По този начин, до знанието на длъжника е достигнал факта относно прехвърляне на вземането и правната възможност цесионерът да извършва принудителни процесуални действия срещу него. Неоснователни са доводите на касатора, че частният съдия-изпълнител, комуто е възложено извършването на процесуални действия от взискателя, не може да връчва съобщения. В случая в тежест на съдия-изпълнител е при образуване на делото да се увери, че взискателят има право да упражнява процесуални действия срещу длъжника, като на основание чл. 429 от ГПК, това включва и уведомление на длъжника за цесията. Изпратеното съобщение за образуване на изпълнителното дело, заедно с уведомлението за цесията е достатъчно, за да бъде уведомен длъжникът за образуване на изпълнителното производство. Действително нормата на чл. чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, в редакцията ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. е предвидено, че съдия-изпълнител може да връчва съобщения по граждански дела, по възлагане на взискателя. В случаите когато се отправя изявление от една страна по гражданско правоотношение до друга, може да се извърши и от съдия-изпълнител, по възлагане от взискателя, както е сторено и в случая. Съобщението е изпратено на адреса на длъжника, който е вписан в НБДН, удостоверен от ЧСИ към 19.02.2020 г. На адреса не е открит длъжникът, като е залепено уведомление на 11.03.2020 г. на пътната врата и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, е прието, че длъжникът е редовно уведомен на 25.03.2020 г. Липсват данни за месторабота, с оглед изпратеното от съдия-изпълнител искане до НАП за предоставяне на данни за регистрирани трудови договори и установяване адрес по месторабота и удостоверяване в писмо от 13.03.2020 г., изпратено от НАП до съдия-изпълнител, че няма регистрирани трудови договори. Адресът, на който е изпратено съобщението от съдия-изпълнител е и същият адрес, съобщен и по настоящето дело и в процеса от касатора е този, на който е изпратено съобщението. Следователно към 25.03.2020 г. длъжникът е бил уведомен за цесията. Следва да се приеме, че искането за налагане на запор е надлежно изпълнително действие , което прекъсва давността. Въззивният съд е приел, че с молбата от 11.03.2015 г. по образуваното първо изпълнително дело е поискано извършване на публична продан на недвижим имот, опис и оценка, с които е извършено прекъсване на давността. Този извод е незаконосъобразен и не съответства на тълкуването на чл. 115 б. ж от ЗЗД, така както е тълкуван с Тълкувателно решение 3/28.03.2020 г. по тълк.д. 3/20 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се посочи, че с образуваното първо изпълнително дело давността се прекъсва и не тече погасителна давност. С оглед разясненията в тълкувателно решение по тълк.д. 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за образувани изпълнителни дела до приемането на Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г., съгласно ППВС 3/80 г., давност не е текла. С образуване на изпълнителното дело, образувано до 26.06.2015 г. (разглежданото изпълнително е образувано на 27.10.2011 г.) давността е спряна и не тече. Налице е висящо изпълнително производство и давност започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС 3/80 г. с Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк. д 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В първоначалното изпълнително производство постановлението за възлагане на недвижим имот е влязло в законна сила на 12.05.2015 г. С молба от 21.12.2017 г. е поискано конституиране на правоприемник по делото, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което действие не представлява конституиране на нов взискател, съответно не е прекъсващо давността. От издаването на изпълнителния лист 24.07.2010 г. до образуване на първото изпълнително дело 27.01.2011 г. давност е текла, като тя е прекъсната с образуване на изпълнителното дело. От 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност, така както бе посочено по отношение на действието на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От този момент тече нова давност. Въззивният съд е приел, че предвид ограничението, въведено в чл. 269 от ГПК, както и липсата на оплаквания за необоснованост на съдебното решение, следва да се приеме, че давността е прекъсната на 11.03.2015 г., от когато е започнала да тече нова давност. В случая не може да се приеме, че този извод е съответен на нормата на чл. 116 б. „в“ и чл. 115 „ж“ от ЗЗД така както са разяснени с посочените две тълкувателни решения. Следователно след прекъсване на давността в образуваното първо изпълнително дело с посочените изпълнителни действия, давност на тече, нова давност започва да тече от 26.06.2015 г. Изложените доводи в касационната жалба относно оспорване на прекъсване на давността са неоснователни. Не може да се приеме, че нова давност тече от 11.06.2015 г, когато са извършени последните изпълнителни действия по вече образуваното изпълнително производство, както бе посочено, делото не е прекратено преди 26.06.2015 г. От последната дата 26.06.2015 г. започва да тече нова давност. Следва да се посочи, че и касаторът твърди, че давността е прекъсната на 11.06.2015 г. Дори да се приеме този момент към 14.05.2020 г, когато е образувано настоящето производство по предявения от М. Ф. иск, не е изтекла предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна давност. С оглед образуване на новото изпълнително дело, не може да се приеме, че възражението за погасителна давност, въведено от касатора в процеса, е основателно. Давността е прекъсната и със следващите поискани изпълнителни действия след прекратяване на първия изпълнителен процес. Искането за налагане на запор е провело действие след уведомяване на длъжника за цесията 25.03.2020 г. От прекъсването на давността започва да тече нова давност, която към момента на подаване на исковата молба от М. А. на 14.05.2020 г. не е изтекла. Към този момент давността е била прекъсната с валидно изпълнително действие (25.03.2020 г.), от което на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва да тече нова давност и към момента на предявяване на иска, не е изтекла. По изложените съображения следва да се потвърди крайния извод на въззивния съд и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК следва да се остави в сила решението на въззивния съд. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 НЗПП, на банката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. По изложените съображения ВКС Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 17.01.2022 г. по гр.д. 2148 /21 г., САС, ГО, 8 състав. ОСЪЖДА М. Ф. А., ЕГ [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 300 лв, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 НЗПП. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: