2 Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр. София, 05.08.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3482 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Еликон” ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. М., чрез адв. Б. З., против решение № 9 от 12 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 493/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 51 от 20 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 12/2016 г. описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на предявения от „Еликон“ ООД против „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], и „Билдфайн инвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключения между ответните дружества договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015 г., обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № ..., дело № .../.... г. на нотариус С. Ч., и в тежест на касатора са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 145 от 19 февруари 2019 г., за да се даде отговор на поставения във връзка с установяване на знанието за увреждане у приобретателя въпрос длъжен ли е съдът да направи преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, по който даденото от въззивния съд разрешение следва да се съпостави с тълкуването, направено от ВКС в решение № 162 по гр.д. № 7320/2013 г., ІІІ г.о., решение № 24 по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о., решение № 58 по гр.д. № 408/2010 г., І г.о., решение № 24 по т.д. № 1040/2012 г., І т.о., решение № 98 по гр.д. № 952/2010 г., ІV г.о. Съгласно константната съдебна практика по поставения въпрос, включително първите два от горепосочените съдебни актове, съдебното решение следва да бъде основано на приетите за установени обстоятелства по делото, като при спор относно фактите, в мотивите съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В тази връзка, с решение № 162 по гр.д. № 7320/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е прието, че знанието на приобретателя за увреждане на кредитора на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства (писмени, веществени, свидетелски показания, признания на страните и заключения на вещите лица), като доказването не е необходимо да е пълно и главно - при липса на преки доказателства, то може да бъде изведено от поредица установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. Когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма, се назначава вещо лице. Според тълкуването, дадено в решение № 58 по гр.д. № 408/2010 г. на ВКС, І г.о., заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано, като експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи; целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания, и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. При направено от страната признание на факт, съдът следва да го прецени с оглед на всички обстоятелства по делото, като преценката по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на принципа на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждането на спора и касаят неговия предмет (така в решение № 24 по т.д. № 1040/2012 г., І т.о., в съответствие с цитираното в него решение № 98 по гр.д. № 952/2010 г. на ВКС, ІV г.о.) Настоящият съдебен състав напълно споделя даденото от ВКС тълкуване. Касационната жалба е основателна. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни за спорното право доказателства по делото, като е необходимо да посочи защо възприема определени доказателства като недостоверни. В случая решаващият извод за липса на знание за увреждане у приобретателя по процесната сделка е направен въз основа на представената по делото молба вх. № 63471/23.09.2015 г. на „Еликон” ООД за конституирането му в качеството присъединен взискател по изпълнително дело № 8009/2012 г. на частен съдебен изпълнител М. Б.; молба от 22.10.2014 г. на „Еликон” ООД конституирането му в качеството присъединен взискател по изпълнително дело № 123/2013 г. по описа на частен съдебен изпълнител С. Я.; протокол за разпределение от 27.06.2014 г. по същото изпълнително дело; протокол от 29.05.2015 г. за обявяване на купувач на публична продан по същото изпълнително дело; заключението на допусната пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза. При това положение заключението на съда за липса на знание за увреждане у „Билдфайн инвест” ЕООД не е основано на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, доколкото не е било обсъдено направено в открито съдебно заседание на 27.09.2016 г. изявление на процесуалния представител на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД относно обстоятелството, че страните са водили тристранни преговори и са подготвяли тристранно споразумение, което признание е следвало да бъде ценено на основание чл. 175 ГПК заедно с всички доказателства по делото. Без обсъждане е останало и представеното споразумение от 03.07.2015 г. между ответниците по иска. Неоснователни са оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е приел за преклудирани част от доводите му за наличие на знание за увреждане у купувача по сделката. Доколкото твърденията за свързаност между ответниците и за дългогодишни трайни бизнес отношения между тях са били въведени за първи път с въззивната жалба като косвени доказателства за знанието на купувача по сделката за увреждащия ѝ характер, същите не е следвало да бъдат коментирани, както правилно е процедирал и апелативният съд. Съдържащото се в касационната жалба оплакване за извършено процесуално нарушение във връзка с недопускането на допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза е основателно. Още в исковата молба, за да обоснове доводите си за знание за увреждащия характер на процесната сделка у „Билдфайн инвест” ЕООД, ищецът е изложил твърдения за водени между страните преговори за сключване на тристранно споразумение, по силата на което ищецът да заличи наложена в негова полза възбрана върху недвижим имот на първия ответник, който е бил придобит на търг от втория ответник. Посочил е, че съгласно това споразумение „Билдфайн инвест” ЕООД е следвало да заплати на ищцовото дружество сумата от 62100 лева за погасяване на вземанията му към „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД по изпълнително дело № 557/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Я. Б. или други задължения по висящи изпълнителни дела. Тъй като тези твърдения са били оспорени от ответниците, в публично съдебно заседание на 27.09.2016 г. ищецът е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, за да се установи дали от електронната поща на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД е бил изпратен файл, съдържащ проект на соченото споразумение, до управителя на „Еликон” ООД, както и дали такъв файл е бил изпратен по електронната поща на „Билдфайн инвест” ЕООД. С оглед на направените от ищеца оплаквания във въззивната жалба относно недопускането на такава експертиза, съставът на апелативния съд е допуснал извършването ѝ. Според заключението вещото лице на 29.07.2015 г. от електронния адрес на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД е било изпратено електронно съобщение на електронния адрес на „Еликон” ООД, като в него се е съдържал текстов файл, идентичен по съдържание с представения по делото неподписан проект за споразумение, но не е установено този файл да е бил изпращан на посочения за целите на експертизата електронен адрес на „Билдфайн инвест” ЕООД. Предмет на изследване е била кореспонденцията по посочен от „Билдфайн инвест” ЕООД електронен адрес, различен от фигуриращия в Търговския регистър електронен адрес на дружеството. Поради това ищецът е направил искане за допускане на допълнителна експертиза, която да изследва и посочения в Търговския регистър официален електронен адрес, но това искане е било оставено без уважение от въззивния съд с мотив, че същото е преклудирано. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 201 ГПК, като е отказал да възложи на вещото лице извършване на допълнително заключение по допуснатата пред него съдебно-техническа експертиза. Съдът не е отчел, че изготвянето ѝ се налага, предвид обстоятелството, че един от ответниците (задължителни необходими другари в производството) е признал, че страните са водили преговори, а другият ответник отрича този факт. При това положение и предвид отговорите, дадени на поставения по делото правен въпрос, апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото при допускането на допълнителна съдебно-техническа експертиза и обсъждането на заключението ѝ в съвкупност с останалите доказателства по делото биха могли да се установят релевантни за спора обстоятелства, които евентуално да доведат до различни изводи относно това дали е доказана по делото материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, респективно - до изход на спора, различен от постановения с обжалваното въззивно решение. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК за новото му разглеждане от друг съдебен състав, който следва да допусне изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелството дали проект на тристранното споразумение от 29.07.2015 г. е бил изпратен на електронния адрес на „Билдфайн инвест” ЕООД, посочен в Търговския регистър, след което да постанови решението си при съвкупна преценка на всички доводи на страните и доказателствата по делото, в това число и направеното от процесуалния представител на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД признание относно провеждането на тристранни преговори през месец юли 2015 г. По искането за присъждане на разноски за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 9 от 12 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 493/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 51 от 20 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 12/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на предявения от „Еликон“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], против „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], и „Билдфайн инвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключения между ответните дружества договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015 г., обективиран в нотариален акт №..., том .., рег. № ..., дело № .../.... г. на нотариус С. Ч.. ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за ново разглеждане. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: