Ключови фрази
допустимост на иск * Делба * общи части

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№487

гр.София, 21.10.2011 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 352/2011 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв.М. Г., пълномощник на Г. П. Н. и Н. А. Н., и двамата от [населено място], срещу определение № 143 от 02.06.2011 год. по ч.гр.дело № 408/2011 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 759 от 30.03.2011 год. по гр.дело № 252/2011 год. на Хасковския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, като е прието, че предявеният иск за делба на поземлен имот с идентификатор * по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 год., с адрес: [населено място], [улица], с площ * кв.м., трайно предназначение-урбанизирана, начин на застрояване /до 10 м/, е недопустим. Районният съд е приел, че от представените нотариални актове и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот се установява, че ищците /сега частни жалбоподатели/ притежават в режим на съпружеска имуществена общност, а ответниците в режим на съсобственост самостоятелни сгради в поземления имот и последният не е самостоятелен обект на вещни права, като предназначението му е да обслужва построените в него сгради. Според първоинстанционния съд, парцелът, върху който са построени сгради, изключителна собственост на различни лица, съсобственици на парцела е обща част и обслужва тяхното съществуване /чл.38, ал.3 ЗС и Постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на Върховния съд/. Прието е, че въпросът относно допустимостта на делбата касае надлежното упражняване на правото на иск-абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
В. съд е потвърдил определението, като на свой ред е приел, че процесният имот представлява обща част, делбата на която е недопустима. Прието е, че теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените части, респ. сгради обща част и делбата му е недопустима както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС. Според въззивния съд, доколкото релевантните по делото факти не са спорни между страните, недопустимостта на делбата обуславя и недопустимост на предявения иск за делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – за да се проведе разграничение между недопустимостта на делбата в хипотезите, които има предвид т.2, б.”д” от Постановление № 2 от 04.05.1982 год. по гр.дело № 9/1981 год. на Пленума на Върховния съд и недопустимостта на иска за делба на съсобствен поземлен имот, в който има две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на терена.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Правото на иск е процесуално правомощие, което не е обусловено от материалноправни предпоставки. Процесът, образуван чрез упражняване на право на иск от страна, чийто иск ще се окаже неоснователен, е процесуално така редовен, както процесът, образуван въз основа на основателен иск. Макар и да не предпоставя основателност на иска, правото на иск е функционално свързано с конкретно материално право, засегнато от правния спор. Правото на иск е процесуално правомощие и цели защита на материалното право чрез разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо.
Правото на делба е субективно преобразуващо материално право, с което се ползва всеки участник в имуществената общност /чл.34 ЗС/. Това право подлежи на проверка и установяване с решението в първата фаза на производството за съдебна делба. Влязлото в сила решение, което допуска съдебна делба установява правото на делба със сила на пресъдено нещо. Решението, с което съдебна делба не се допуска, отрича със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца право на делба. Това решение е пречка за нов иск за съдебна делба между същите лица, относно същите имоти и на същото основание. И в двата случая, правото и задължението на съда да постанови решение по съществото на спора предпоставя съвкупната наличност на всички положителни процесуални предпоставки и пълната липса на отрицателните процесуални предпоставки. Определението, с което се установява, че процесът е недопустим поради липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка не се ползва със сила на пресъдено нещо, защото с него съдът се произнася не относно предмета на процеса-спорното материално право, а относно самия процес.
В случая, съществено са нарушени процесуалните правила, като с определение по допустимостта на и ска за делба съдилищата са се произнесли по материалноправния въпрос, от който зависи изхода на делото по същество в първата фаза на делбеното производство, а именно дали имотът подлежи на делба, респ. дали делбата му не е недопустима поради изрично разпореждане на закона /чл.38, ал.3 ЗС/ или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението му /чл.34, ал.1 ЗС/. Недопустимостта на делбата в хипотезата на т.2, б.”д” от ПП № 2 от 04.05.1982 год. по гр.дело № 9/1981 год. на Върховния съд е материалноправна пречка за уважаване на предявения иск за делба, но не съставлява отрицателна процесуална предпоставка, от която зависи съществуването на правото на иск. Поради това, незаконосъобразно е прието, че предявеният иск е недопустим и е прекратено производството по делото.
В заключение, обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първата инстанция за прекратяване на производството следва да бъдат отменени и делото се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне с решение по материалноправния спор, предмет на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 143 от 02.06.2011 год. по ч.гр.дело № 408/2011 год. на Хасковския окръжен съд по частна жалба вх.№ 5121 от 15.06.2011 год.
ОТМЕНЯВА определение № 143 от 02.06.2011 год. по ч.гр.дело № 408/2011 год. на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него определение № 759 от 30.03.2011 год. на Хасковския районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 252/2011 год.
ВРЪЩА делото на Хасковския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/