5 Р Е Ш Е Н И Е № 8 София , 28 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н.Цекова..................................и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов.................................. изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1643 /2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по жалба на подсъдимия С. И. К. чрез неговия защитник адвокат И. против присъда № 65 от 24.11.2015 г. по внохд № 626/2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд. В жалбата се твърди, че присъдата нарушава процесуалните правила, тъй като необосновано, въпреки противоречивите свидетелски показания, сочи подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. Касаторът намира , че съдът не е спазил разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК и по този начин предпоставил неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение се настоява за отмяна на постановената присъда, оправдаване на жалбоподателя и отхвърляне на гражданските искове. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с изложените в нея аргументи. Частният обвинител и граждански ищец не изразява становище Прокурорът пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК установи следното : Районният съд в гр.Червен бряг с присъда № 12 от 10.02.2015 г. по нохд № 326/2014 г. признал С. И. К. за виновен в причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост на К. И. Н., поради което и на основание чл. 133 от НК вр. с чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на пострадалия К. Н. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 249,95 лева - обезщетение за имуществени вреди, понесени от гражданския ищец в резултат от престъплението. Окръжният съд в гр.Плевен с присъда № 65 от 24.11.2015 г. по внохд № 626/2015 г. отменил изцяло първоистанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен в това, че на 12.01.2014 г., около 01.20 часа, в [населено място], област П., пред дискотека „”, чрез нанасяне на удари в областта на главата причинил на К. И. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение със загуба на съзнание - разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. Гражданските искове на пострадалия К. Н. били уважени за сумата 20 000 лева обезщетение за неимушествени вреди и за сумата 249,95 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици - лихви и разноски. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Извън контрол от трета инстанция са твърденията за необоснованост, която , както е добре известно, не е касационно основание за ревизия . Основното оплакване на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства е неприемливо. Окръжният съд критично е проверил доказателствените разсъждения на предходната инстанция и е извършил самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не показва съществени различия от тази, която възприел първостепенният съд въпреки различната правна квалификация, която приложили двете предходни инстанции. Въззивният съд е счел обвинението за доказано по несъмнен начин при спазване на стандарта на чл.303 от НПК. Извън всяко разумно съмнение е изводът, че пострадалият К. Н. получил мозъчно сътресение в резултат на два удара, които подсъдимият му нанесъл в областта на главата. Възражението на С. К., че телесната повреда е причинена от други лица, е отхвърлено след подробно обсъждане и съпоставка на данните от всички доказателствени източници. Не е вярно твърдението, че съдът е пропуснал да обсъди противоречията в показанията на разпитаните свидетели и е игнорирал обясненията на подсъдимия за намесата му в инцидента с К. Н. Напротив, в атакуваните мотиви , на стр.4 и стр.5, се съдържат достатъчно подробни съображения за доказателствената ценност на информацията, съобщена от двете конфронтиращи се групи свидетели. Въззивният съд се съгласил с изходната позиция на предходната инстанция, че част от свидетелите - К., Д., К., Ц. и Н. /в разпит на съдебното следствие/ депозират показания, които кореспондират само помежду си и не дават разумен отговор за обективния факт на увреждането на пострадалия. Тяхната надеждност е ценена както през призмата на колегиалните и близки отношения, свързващи ги с подсъдимия, така и с оглед личния им интерес да се дистанцират от данни за непосредствено участие в побоя. Съдът е отбелязал също така, че казаното от тези свидетели се опровергава не само от последователните и логично обусловени показания на останалите очевидци - свидетелите Г., П., Ц., Л., П., С. и Ц., но и от обективните данни в медицинската документация и експертната им интерпретация. Най-сетне, в унисон от тях е и признанието на подсъдимия, че „в разправията” може и да е „пернал” пострадалия. Последователно поддържаната от подсъдимия версия, че не той, а други лица , са увредили пострадалия, е внимателно проверена от въззивната инстанция. Повторените и пред настоящия съд възражения срещу причинно-следствената връзка между нанесените от подсъдимия удари и установените по безспорен начин увреждания на К. Н. са отхвърлени поради отсъствие на доказателствена база за разлика от обилния и непротиворечив доказателствен материал в подкрепа на обвинението. Окръжният съд коректно отбелязал, че трима от охранителите - свидетелите К., Ц. и К. дърпали и бутали пострадалия и го държали, когато към тях се присъединил К. и му нанесъл два удара с юмрук в главата. След втория удар К. Н. се струполил на циментовата настилка и останал неподвижен и безжизнен. Въпреки това охранителите започнали да го ритат, но той не помръдвал Тези обстоятелства съдът е обсъдил в контекста на данните за състоянието на пострадалия след увреждането и правилно стигнал до заключението, че мозъчното сътресение на жертвата е в причинна връзка с действията на подсъдимия. Преди тях той е бил контактен и активен, а след нанасянето им изпаднал в безсъзнание и не реагирал на допълнителните ритници. Ето защо въззивната инстанция не търпи упрек за едностранчивост и обвинителен уклон поради отказа да верифицира версията на подсъдимия, изключваща негов принос за телесното увреждане на пострадалия. Обобщено, настоящата проверка не установи съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК. Останалите оплаквания на касатора, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, са заявени единствено като резултат от отхвърленото по-горе твърдение за съществени процесуални нарушения. Това ограничава касационния им коментар до констатация, че установените при спазване на процедурния ред факти са получили правилна квалификация. Въззивният съд е отстранил грешката на първата инстанция относно субективната страна на деянието и е приложил адекватната към нея правна норма на чл. 129, ал.1 от НК. Наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и има потенциал да постигне целите на чл. 36 от НК. Не се съзира и основание за ревизия на гражданската част от присъдата. Присъдените обезщетения съответстват на причинените на ищеца вреди, а техният произход в престъпното виновно поведение на подсъдимия е доказан по несъмнен начин. Размерът на сумата , определена за компенсиране на причинените на пострадалия болки и страдания не противоречи на обществения критерий за справедливост, възведен от чл. 52 от ЗЗД и поддържан от житейските стандарти и съдебната практика. По изложените съображения е на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 65 от 24.11.2015 г. по внохд № 626/2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.