Р Е Ш Е Н И Е № 191 град София, 20 декември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия Харалампиев касационно дело № 821 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. В. В. и адв. В. М., двамата от САК – упълномощени защитници на подсъдимия Д. Х. И., срещу решение № 241 от 19.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 307/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено от липсата на съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 255 от НК. Според жалбоподателите от обективна страна липсват доказателства, че сделките, отразени в инкриминираните фактури не са били осъществени, а от субективна страна – подсъдимият да е знаел, че фактурите са неистински или са съставени в нарушение на ЗДДС. Допуснатите нарушения на процесуалните правила се обосновават с конкретни пороци при проверката и анализа на гласните и писмените доказателства и превратното им тълкуване, което, според защитата се е отразило при формирането на вътрешното убеждение на състава на въззивния състав. Твърди се, че в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК въззивното решение е постановено на база предположения, а обвинителната теза се крепи единствено на косвени доказателства. Заключението на счетоводната експертиза не е изготвена по правилата на НПК. Твърди се още, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като съдът е отказал да назначи повторна счетоводна експертиза, въпреки че, е възникнало съмнение за правилността на заключението на допълнителната счетоводна експертиза. На последно място в жалбата се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед неговия размер. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно – намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият Д. Х. И. се явява лично. Представлява се от упълномощен защитник - адв. В. В. от САК, която поддържа касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда от 14.12.2017 г. по н.о.х.д. № 2935/2015 г. по описа на Софийския градски съд, подсъдимият Д. Х. И. е признат за виновен в това, че в периода от 14.01.2013 г. до 14.02.2013 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, като управител на данъчно задължено лице търговско дружество [фирма], избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 43160,25 лева, като в справки декларации по ЗДДС на [фирма], ЕИК[ЕИК] по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с № 22141453726/14.01.2013г. и с № 22131063969/14.02.2013 г. пред ТД на НАП в [населено място], потвърдил неистина – декларирал завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки, в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспада от дължимия данък добавена стойност за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като декларирал данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер на 267 912,16 лева вместо 42 218,94 лева, съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 268 269,56 лева и ДДС за внасяне в размер на 71,48 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 43 160,25 лева, като за целта използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите – отчетен регистър (дневник за покупки) към горе цитираните справки – декларации по ЗДДС за данъчния период 01.12.2012 г. – 31.01.2013 г., в които отразил съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДС неистински фактури с право на данъчен кредит за доставки на стоки без да е налице такъв по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, като деянието е извършено в условията на посредствено извършителство – чрез Л. О. И. – Т. (счетоводител на дружеството), която изпратила в НАП по електронен път справки – декларации, съставени въз основа на предоставените й от Д. Х. И. първични счетоводни документи, за които Л. О. И. – Т. нямала субективна представа, че отразяват недействителни сделки - престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, пр.2, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок в размер на 5 /пет/ години. С решение № 241/19.06.2018г. по в.н.о.х.д. № 307/2018г. по описа на Софийския апелативен съд, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира жалбата за неоснователна. По същество, тя е идентична по съдържание и доводи на допълнението към въззивната жалба на подсъдимия срещу постановената първоинстанционна присъда, на която съдебният състав от САС в съответствие със задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорил, защо не приема доводите, съдържащи се в нея. Основните възражения на защитата са свързани с оплакване за неправилен анализ на събраните доказателства по отношение на обстоятелството дали отразените във фактурите, справките-декларации и дневниците за покупки и продажби на управляваното от подсъдимия дружество и търговски сделки са действително осъществени. Касационната инстанция споделя изцяло направените от предходните съдебни състави фактически изводи, че тези сделки не са били реално извършени и представените от подсъдимия фактури са неистински, а справките-декларации и дневниците за покупки са документи с невярно съдържание. При внимателно запознаване с материалите по делото може да бъде направи извод, че всяко едно от инкриминираните деяния е осъществено във връзка с фиктивни сделки за доставки на стоки и услуги - тези по пункт 1 са с продавачи [фирма] и [фирма], а тези по пункт 2 от обвинението са с продавачи дружеството " [фирма] и [фирма]. Предходните съдебни състави са направили подробен, прецизен и верен анализ на доказателствените материали и са достигнали до правилния извод, че всяка една от тези сделки не е била осъществена, като това важно за изхода на делото обстоятелство, е установено по несъмнен и категоричен начин. Правилно са били ценени доказателствените материали, относими към търговската дейност на [фирма] и по-конкретно, приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания от досъдебното производство на свид. С. И./от 19.11.2014год.-т.2, стр. 92/, който е заявил, че изтърпява наказание лишаване от свобода от 14.07.2009год. В показанията си този свидетел е обяснил, че е бил измамен от неустановени по делото лица да бъде вписан като управител на фирма [фирма] и никога не е имал взаимоотношения с подсъдимия и въобще не е извършвал търговска дейност с дружество [фирма]. Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие и показанията на свидетеля А. Д., че никога не е имал търговски правоотношения с подсъдимия Д. И., не го познава и че в случая, се касае за злоупотреба с данни на управляваното от него дружество [фирма], тъй като през инкриминирания период неустановено лице е издало множество фактури с БУЛСАТ на дружеството, но тези документи не са осчетоводявани и нямат нищо общо с фирмата му. В подкрепа на казаното свидетелят е пояснил, че представените му фактури не съответстват на оригиналните, които ползва дружеството по наименование на фирмата му и на вписаното в тях материално-отговорно лице, което съдът е възприел след като направил справка с информацията от търговския регистър. Сходни по съдържание са и възприетите от СГС показания на свидетеля В. П., депозирани в съдебното заседание проведено на 08.11.2016год., с които той заявил, че не познава подсъдимия и като собственик и едноличен управител на [фирма] не е имал никакви търговски взаимоотношения с фирма [фирма]. Обстоятелството, че отразените сделки не са действително осъществени се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза представена на досъдебното производство, според което, през данъчния период м. декември 2012год. фирма [фирма] не е включила в Дневника за продажбите инкриминирани от обвинението фактури /описани в присъдата и решението по номера, дата на издаване и съконтрагенти/ и за същия период продажбите на [фирма] са с нулеви стойности. Сред доказателствените материали са и изследваните от експерта шест фактури за посочените в обвинителния акт сделки /с издател [фирма]/, но през данъчните периоди м. декември 2012год и януари 2013год. същата фирма не ги е включила в Дневника си за продажби, а подсъдимият ги е отразил като купувач в Справката-декларация за ЗДДС за същия данъчен период. Идентично е заключението на експерта и по отношение на фирма [фирма], която не е отразила в Дневника си за продажба 8-те фактури за данъчния период м. януари 2013год., които подсъдимият също вписал в съответната за месеца Справка-декларация за ДДС. Всички тези доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин, че вписаните в инкриминираните фактури и в Дневници за покупки процесни сделки и услуги не са били реално осъществени и с отразяването им в Справките-декларации, подадени от подсъдимия до данъчните власти /по електронен път, при хипотезата на посредствено извършителство и чрез счетоводителя свид. Л. Т./, И. е използвал документи с невярно съдържание, с целта на престъплението по чл. 255, ал. 1, пр.2 от НК. Касационната инстанция не възприе оплакването на защитата на подсъдимия за това, че неговото право на защита е било нарушено, като предходните съдилища са отказали да назначат нова съдебно - счетоводна експертиза. Видно от материалите по делото, в хода на наказателното производство са приети съдебно-счетоводна експертиза /изготвена на досъдебното производство/ и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза допусната в хода на първоинстанционното съдебно производство /която експертът е коригирал в съдебното заседание на 14.06.2017год., в частта на допуснатите в нея технически неточности при изписването на обсъжданите инкриминирани фактури за „доставчик” и „получател” по отразените във фактурите сделки/, като е оставено без уважение искането за допускане на повторна съдебно- счетоводна експертиза. Това искане е било направено с цел исканата съдебно-счетоводна да се запознае повторно със събраната по делото счетоводна документация и даде заключение по формулираните и относими към предмета на доказване въпроси, като експертът защитил двете от него заключения защитата е счела за некомпетентен и предубеден. В тази насока е изложен доводът, че заключението на експерта в депозираната допълнителна експертиза са налице множество грешки, които не са само от техническо естество при изготвянето й. С определение съдът е оставил без уважение направеното искане, тъй като е заявил, че по посочените от защитата въпроси е налице отговор от страна на експерта и на второ място, че по оспорената доказателствена стойност на атакуваното заключение съдът ще отговори в съдебния си акт, което е й сторил. Касационната инстанция приема, че с отказа да бъде допусната исканата експертиза не са нарушени процесуални правила и не е засегнато правото на защита на подсъдимия. Решаващият съд има задължение да допусне експертиза или положи усилия за изясняване на релевантните за изхода на производството факти, само ако те не са били вече изяснени или ако съществуват неизследвани доказателствени материали, които са от значение за изхода на делото, а и съдът към момента на произнасянето си по искането правилно е приел, че всички възможни и относими доказателства и доказателствени средства вече са били събрани и релевантните факти са изяснени в максимална степен. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Касационната инстанция прецени, че в атакуваното съдебно решение въззивният съдебен състав е направил детайлен и верен анализ на доказателствените материали и убедително е посочил защо счита обжалваната пред него присъда за законосъобразна. Правилно решаващите по фактите съдебни инстанции са приели, че при представяне на информация пред ТД на НАП-гр.София с използване на неистински документи за покупки – 19-те фактури /с отразените в тях доставчици/ и на документи с невярно съдържание - справки-декларации и Дневника за покупки за данъчните периоди 01.12.2012год.-31.12.2012год. и 01.01.-31.01.2013 г. на [фирма] престъплението е осъществено от обективна страна, тъй като в посочения времеви периоди в условията на продължавано престъпление подсъдимият е потвърдил неистина и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 43 160.25лева. Действията на подсъдимия представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК и законосъобразно е ангажирана отговорността му за осъществяването на престъплението при условията на квалифициращите обстоятелства по чл. 255, ал. 3, във вр.ал. 1, т.т. 2, 6 и т. 7 НК. Престъплението е осъществено и от субективна страна, тъй като И. е съзнавал, че използва неистински документи и такива с невярно съдържание и е предприел тези действия с цел да избегне плащането на данъчни задължения, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит. Доводът на защитата, че И. не е знаел за неистинността на ползваните от него инкриминирани фактури, които представял на свидетелката Л. Т. за осчетоводяване и които по-късно са били вписвани в Дневника на покупките и в справките-декларации за съответните данъчни периоди, е бил предмет на отговор от въззивната инстанция /стр. 19-20 от решението/ и е отхвърлен като неоснователен, житейски и противоречащ на формалната логика. Тези изводи са подробно аргументирани, споделят се от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Ето защо, касационната инстанция прецени, че предишните две съдебни инстанции правилно са квалифицирали действията на подсъдимия и не са допуснали нарушения на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание При индивидуализиране на наказанието съдилищата правилно са приели като отегчаващо отговорността обстоятелство високата стойност на предмета на престъплението, който няколкократно надхвърля необходимото за квалифицирането му по чл. 255, ал. 3 НК. От друга страна, съдилищата са отчели и смекчаващи отговорността обстоятелства и при съпоставката им са приели наличие на техен превес, при което са определили наказанието към минимума предвиден за престъплението. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за подходящ по размер изпитателен срок, в който подсъдимият следва да осмисли поведението си и това да доведе до поправяне и превъзпитанието му към спазването на закона, както и за постигането на останалите предвидени в чл. 36 от НК цели. По размер и начин на изпълнение наказанието отговаря на критерия за справедливост в чл. 35, ал. 3 от НК, поради което касационната инстанция не намира основание за изменянето му в желаната от касатора насока. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 241 от 19.06.2018 г. постановено по в.н.о.х.д. № 307/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: