Р Е Ш Е Н И Е
№ 50197
гр. София,10.01.2023 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Рушанова дело № 647/2022 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитниците на подсъдимия Д. Р. И. срещу решение № 13/24.01.2022г., постановено по внохд № 155/21г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъкнатите съображения са на плоскостта на неизпълнение на указания на ВКС със задължителен характер, дадени в предходно отменително решение на касационния съд.
Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение.
В съдебно заседание пред ВКС защитниците на подсъдимия поддържат жалбата, като изтъкват подробни съображения в подкрепа на оплакването си за процесуална и материална незаконосъобразност на съдебния акт. Претендират се процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, довели до незаконосъобразния извод за престъпна съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние и квалифицирането му като „изпиране на пари” по смисъла на чл. 253 от НК.
Представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна.
Подсъдимият И., в лична защита, се присъединява към становището на защитниците си.
В последна дума моли да бъде оправдан или като алтернатива- съдебният акт на апелативния съд да бъде отменен, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане за установяване на обективната истина.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационното производство е второ поред.
С първоинстанционната присъда, постановена по нохд № 258/17г. по описа на СГС, градският съд признал подсъдимия И. за виновен по обвинението за това, че на 16.10.2008 г. и на 04.05.2009 г. е открил и до 07.05.2009 г. е поддържал сметки във финансови институции - сметка в Райфайзенбанк и сметка в ПИБ и двете под чужда самоличност – К. Г. К., като лицето не е дало своето съгласие за това и е извършвал повече от два пъти – девет пъти финансови операции с имущество на обща стойност 112 875 щ. д. с левова равностойност 167 324, 18 лв., за което е предполагал, че е придобито чрез престъпление по чл. 249 от НК, престъпно ползване на данни от чужди платежни инструменти, като престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България, поради което на осн. чл. 253, ал. 3, т. 2 и т. 4, вр., ал. 1, вр. ал. 7 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 11 (единадесет) месеца "лишаване от свобода", чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 (три години).
На основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът групирал наложеното наказание с това по НОХД№ 2855/2010 г. по описа на СРС, НО, 99 - ти състав, като определил едно общо наказание – най-тежкото, а именно 11 (единадесет) месеца "Лишаване от свобода", чието изтърпяване отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 253, ал. 6 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 7 от НК съдът присъдил в полза на държавата предметът на престъплението, представляваща левовата равностойност на извършените инкриминирани финансови операции в обща размер на 167 324, 18 лева.
По въззивна жалба на подсъдимия е образувано внохд № 885/19г. на САС, като първото въззивно производство е приключило с решение № 29/23.01.20г., с което първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.
По касационна жалба на подсъдимия, с оплакване за наличието на всички касационни основания, е образувано к.д. № 655/20г., ІІІ н.о. по описа на ВКС, НК.
С решение № 8/05.02.21г. по посоченото по – горе касационно дело, ВКС отменил въззивния акт и върнал делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Констатирани са редица нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отсъствието на анализ на събраните по делото доказателства; пренебрегването на част от тях; липсата на съпоставяне помежду им и неизпълнение на задълженията по чл. 339, ал. 2 от НПК.
Изтъкнати са съображения относно годността на определени доказателствени източници да послужат за обосноваване на фактическите изводи, предвид ненадлежното им приобщаване към доказателствения материал по делото (А. М. и П. Р. Д. Т.); игнорирането на данни, съдържащи се в разпитите на св. Б..
В отменителното решение ясно са очертани обстоятелствата, които е следвало да бъдат предмет на допълнително изясняване и/или анализиране в контекста на инкриминираната престъпна дейност и най-вече причинността й с предикатната такава: а) отсъствието на доказателствена обезпеченост на изводите, че инкриминираните финансови операции, реализирани от подсъдимия на датата 16.10.2008 г. се свързват с предикатната деятелност, осъществена от лицата О. Ф. и П. Д. Т.; б) по обстоятелството, че постъпилите по сметка на св. К. суми от по 15 000 щ. д. с наредители С., Л. и Ф. П., произхождат от О. Ф. или от П. Д. Т.; в) липсата на яснота въз основа кои доказателствени източници е прието, че сумата от 15 000 щ. д. постъпила по сметка на св. К. с наредител П. Д. Т. е в резултат на реализирана от последния /или от О. Ф. престъпна деятелност; г) липсата на съображения за доказателствената основа на извода, че сумите, които Ф. е предоставил на лицата М. А., К. Д., Е. М. и А. М. представляват генериран по престъпен начин доход. Поставен е акцент и на обстоятелството, че хронологически осъждането на Ф. касаело последваща вторичната престъпна дейност, а не предхождаща такава, която да се явява предикатна на инкриминираното поведение на подсъдимия.
За това, към предходния въззивен съд е бил отправен упрек, че е следвало изрично да изложи съображения за това дали инкриминираните финасови операции по този пункт касаят предикатна дейност на Ф. и на основата на кои доказателства се обосновава причинността на предикатната дейност, генерирала имущество с престъпен произход и извършването на финансови операции с това имущество от подсъдимия, предмет на обвинение срещу касационния жалбоподател.
Проследяването в детайли на дадените в предходното отменително решение на ВКС указания по закона и запълването на доказателствената съвкупност с информация, значима за обективната съставомерност на деянието, не е самоцелно. То е необходимо в контекста на обмислянето на въпроса за наличието на самостоятелното процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд при новото разглеждане на делото, претендирано и в касационната жалба и изразяващо се в неизпълнение на дадените от ВКС указания със задължителен характер по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК.
Това означава, че в хода на развиващото се настоящо касационно производство, ВКС следва да извърши проверка и на това в какъв обем и до каква степен са изпълнени дадените в отменителното решение, задължителни указания по отстраняване на процесуалните недостатъци, които са се отразили както на заключенията по фактите, така и на качественото съдържание на мотивите на съдебния акт.
Проследяването на развилите се пред втория въззивен състав процесуални действия, разкрива сериозните му усилия за изясняване на фактите в пълен обем, независимо от отсъствието на данни за някои от тях още в хода на досъдебното производство. Наред с това, процесуалните затруднения за разкриване на обективната истина са допълнително обусловени от трансграничния елемент на изследваната престъпна дейност, допълнително създаващ доказателствени предизвикателства от процедурен характер и изтеклия изключително продължителен период от време от извършване на инкриминираната престъпна дейност до предприемането на действия по нейното установяване и закрепване с предвидения по НПК доказателствен инструментариум. Направен е опит констатираните по - горе доказателствени дефицити да бъдат отстранени, като още в разпоредителното заседание по чл. 327 от НПК въззивният съд стриктно и с необходимата задълбоченост, е предприел действие по запълване на доказателствената съвкупност с необходимите доказателства, чрез призоваването на В. и Р. Б., О. Ф. А., Р. С., Л. М. П., Ф. М. П., П. д. Т. и А. М. и допускането им като свидетели; изискването на данни за осъждането на П. д. Т. и за какво престъпление; изготвянето на съдебна поръчка за призоваване на св. Р. и В. Б. за разпит по видеоконференция; както и изготвянето на съдебна поръчка за установяване местоположение и адрес и провеждане на видоконференция за разпит на лицата О. Ф. А., Р. С., Л. М. П., Ф. М. П., П. д. Т. и А. М..
В поредица от съдебни заседания, се е стигнало до неколкократни неуспешни видеоконференции и постъпване на писмени материали от САЩ, в резултат на двукратни запитвания от страна на въззивния съд.
Накрая апелативният съд приобщил показанията на св. А. М. (т. 3, л. 85 от ДП) и на П. Р. Д. Т. ( т. 3, л. 96); Р. Б. ( л. 31 и л. 32, т. 12 и л.18, 19 в т. 12 от ДП) и В. Б. ( л. 33, 34 т. 12 и л. 20, 21, т.12 от ДП) на осн. чл.281, ал.10 от НПК и изслушал обясненията на подсъдимия.
След извършване на собствена аналитична и оценъчна дейност, въззивното производство по внохд № 155/21 г. по описа на САС приключило с атакуваното пред настоящата (втора по ред) касационна инстанция решение.
С него Софийски апелативен съд реализирал правомощията си по чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК във връзка с чл. 337, ал.1, т. 2 и чл. 338 от НПК, като:
- признал подсъдимият И. за НЕВИНОВЕН на 16.10. 2008 година да е наредил превод в размер на 11 000 щатски долари по сметка в Руска банка на Б.;
- намалил общата стойност на предмета на престъплението от 112 875 щатски долари на 90 775 щатски долара
- присъдил на основание чл. 253, ал. 6 от НК подсъдимият да заплати левовата равностойност на предмета на престъплението в размер на 132 395, 92 лв.
- отнел в полза на държавата на основание чл. 253, ал. 6 от НК сумата от 15 000 щатски долара, която е запорирана в "ПИБ на името на К. К.
- потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част.
Извършеният собствен анализ и оценка на събрания доказателствен материал дал основание на Софийски апелативен съд да утвърди преобладаващата част от фактическите заключения на първата инстанция, а друга част да бъде отречена като неустановена с необходимите доказателства.
Въззивният съд подробно се е спрял на поведението на подсъдимия по откриването на 2 бр. сметки с неистинска лична карта на името на действително лице – К. Г. К., в щатски долари в „Райфайзенбанк – България”АД (16.10.2008г.) и в „Първа инвестиционна банка”АД (04.05.2009г.).
Изрично е приел ( л. 192 от внохд № 155/21 г. по описа на САС), че от обективна страна престъпното поведение на подсъдимия се изразява в това, че след като е открил посочените 2 бр. сметки под чужда самоличност, той е извършил по тях 7 бр. финансови операции и още един опит за извършване на такава операция със средства, придобити в резултат на престъпна дейност по чл. 249 от НК.
Отделните операции са детайлно отразени в мотивите на въззивното решение, те не са спорни като фактически констатации, като не се оспорва и доказателствената дейност на съдилищата, обусловила тяхното установяване като доказателства по делото.
Утвърдени са и изводите относно субективната съставомерност на деянието, обстоятелствата относно престъпния произход от предикатната дейност по чл. 249 от НК, извършена на територията на САЩ, наличието на причинност между нея и „изпирането на пари”, осъществено от подсъдимия.
Единственото, с което не се е съгласил въззивният съд в контекста на отделните изпълнителни деяния, включени в продължаваното престъпление по „изпиране на пари” е, че по делото са налице достатъчно доказателства за „….обстоятелството, че първоначалната сума за откриване на сметката от 11 100 щатски долара е с престъпен произход и е генерирана от соченото от прокуратурата предикатно престъпление”. Поради това е оправдал подсъдимия И. за превода на сумата от 11 000 щатски долара на името на В. и Р. Б. в гр.Иркутск, Руска Федерация.
Независимо от констатацията за сериозни по обем и насоченост процесуални действия на въззивния съд да установи обективната истина в пълнота, ВКС намери касационната жалба на подсъдимия за основателна.
По делото са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 и чл. 355, ал.1, т. 3 от НПК, които са неотстраними при касационното разглеждане на настоящето производство. Това по необходимост налага отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на разпоредителното заседание по чл. 327 от НПК.
І. В касационната жалба основателно се възразява, че съдът е основал изводите си за причинността между предикатната престъпна дейност с инкриминираното престъпление, предмет на обвинение срещу подсъдимия, на предположение. Претендира се неизпълнение на част от задължителните указания на касационната инстанция, дадени в отменително решение № 8/05.02.21г. по н.д. № 655/20г. на ВКС, ІІІ н.о.
Въззивният съд правилно е разчел кръга на обстоятелствата, които е следвало да бъдат предмет на допълнително изясняване и мотивиране (л. 184 на гърба – л. 185 от внохд № 155/21 г. на САС), като сам е отразил насоките на необходимото доказателствено търсене и анализиране в решението. Въпреки това, положените от него процесуални усилия за снабдяване с допълнителна информация относно предикатната престъпна дейност, реализирана на територията на САЩ, нейният вид и резултат – генерирането на имущество, което впоследствие да е било предмет на „изпирането на пари” от подсъдимия, съвсем не са били достатъчни.
Дефицитът на доказателствено обезпечена информация по тези въпроси от своя страна е довел до изводи, основани на предположение и качествено се е отразил на убедителността на заключението за наличието на елементите от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 253 от НК.
Утвърждавайки изводите за виновността на подсъдимия И. по предявеното му обвинение за изпиране на пари, въззивният съд в най - обобщен вид е приел, че имуществото, предмет на осъществените от него финансови операции, е с престъпен произход. Този произход детайлно е отразен на л. 186 - 187 от внохд № 155/21г. на САС. Изложени са обстоятелства за това, че дейността на престъпната група действала на територията на САЩ е развита през 2008 г. - 2009 г., а по естество тя се е състояла в използване на данни от банкови карти за неправомерно изтегляне (източване) на парични средства от чужди банкови сметки. Уточнени са и лицата, участвали в групата – лицата от кубински произход – О. Ф. А. и П. Р. Д. Т., които по - късно - през 2010 г. били осъдени за тази си дейност на различни срокове лишаване от свобода, а св. Д. Т. бил експулсиран от САЩ след изтърпяване на наказанието си. След това съдът е посочил и факти за движението на генерираните вече средства с престъпен произход, като приел за несъмнено изяснено, че О. Ф., използвайки свои кубински познати – св. М. А., св. К. Д., св. Е. М., св. А. М., Р. С., Л. М. П. и Ф. М. П., на практика извършвал преводи на средствата, включително и на това имущество, което е постъпило по откритите от подс. И. банкови сметки в щ.д. в две от банките в Република България.
В приобщените по реда на чл. 281, ал. 10 от НПК изявления на А. М. (т. 3, л. 85 от ДП) и на П. Р. Д. Т. (т. 3, л. 96) не се съдържа обаче информация за това имуществото, предмет на осъществените преводи по сметките на подс. И. да е генерирано в предходен момент и то именно по посочения и приет за доказан начин - чрез престъпна дейност, свързана с използване на данни от чужди банкови карти и престъпно изтегляне на парични средства. Напротив, видно от прочита им, лицата са заявили недвусмислено друг произход на средствата, чийто банков превод те са извършили.
Информация за това, че преведените по откритите под чужда самоличност сметки от подсъдимия И. парични суми, впоследствие изтеглени от него и по една от тях с опит да бъде изтеглена са генерирани от предходна престъпна дейност, аналогична на тази по чл. 249 от НК, отсъства и в допълнително изисканата чрез инструментите на международно - правна помощ официална информация от американските съдебни власти.
Както бе отбелязано по-горе от съществено значение за изясняване съставомерността на осъщественото поведение от касатора е било да се съберат данни за престъпната група, в която са участвали Ф. и П. Р. Д. Т., естеството и съдържанието на реализираната от нея престъпна дейност и най-вече, (при това с особено съществена тежест за настоящето наказателно производство) - за периода на осъществяваната от групата престъпна дейност, от естество да генерира имущество, което впоследствие да е възможен предмет на престъплението „изпиране на пари”.
Изяснява се от съдържанието на писмените доказателства, събрани в хода на въззивното производство, че САС е отправил молба за правна помощ до компетентните власти на САЩ ( л.14 - 17 от внохд № 155/21г. по описа на САС) за:
а) издирване и призоваване за разпит по видеоконференция на О. Ф., Р. С., Л. П., П. дел Т., А. М., Ф. П. и
б) предоставяне на информация дали О. Ф., О. С., Л. П., П. д. Т., А. М. и Ф. П. са осъждани и за какви престъпления.
В получения отговор на американските съдебни власти (л. 55 от внохд № 155/21г. на САС) е отразено искането на компетентните власти на САЩ, че за изпълнение на молбата за правна помощ е необходимо САС да предостави допълнителна информация за актуални адреси на посочените евентуални свидетели, както и че се искат допълнителни факти, които да обяснят „..връзката между свидетелите….и престъплението в България…..В момента молбата не дава никаква информация за това как тези свидетели са свързани с престъплението и подсъдимия.”.
Във второ отправената молба за правна помощ ( л. 75 и сл. от въззивното дело) САС е направил опит за обосноваване на връзката между инкриминираната престъпна дейност на подс. И. с исканата информация от властите на САЩ, като е уточнил единствено, че воденото на територията на Република България наказателно производство срещу подс. И. е за това, че той е извършвал финансови операции под чуждо име с имущество, за което е предполагал, че е придобито чрез престъпление и финансовите преводи към него от трети лица, включително и от исканите за разпит чрез видеоконференция лица. Посочено е също, че разпитът на тези лица е от съществено значение, като е поставен акцент на въпросите, които разпитите са целяли да изяснят – на какво основание и поради какви причини лицата са превеждали сумите по сметките, открити от подсъдимия И..
Отсъства изрично запитване за това за какво престъпление са били осъдени О. Ф. и П. Р. Д. Т., в какво се е изразявало то, в какъв период е било осъществено и свързано ли е пряко или косвено с генериране на имуществото, предмет на последващото „изпиране на пари”, за което е бил признат за виновен и осъден подс. И..
Отговорът на компетентните власти на САЩ ( л. 113 от въззивното дело) не съдържа информация, полезна за доказването по настоящето дело. Отразено е единствено, че поради липса на достатъчно информация, молбата не може да бъде изпълнена и преписката по случая се закрива. Пояснено е допълнително, че „.Ако българските власти получат поисканата допълнителна информация, те могат да подадат нова молба за правна помощ”.
На основата на посочените по-горе отговори САС е приел в съдебно заседание от 23.09.21г., че е безпредметно да се правят нови опити за издирване и разпит на лицата, за които е била отправена молбата за правна помощ до САЩ и е предприел действия по заличаване на част от тях, а по отношение на двама от тях- за прочитане на показанията им по реда на чл. 281, ал.10 от НПК.
Съдът обаче напълно е пропуснал да съобрази, че част от първата молба за правна помощ до САЩ е била насочена не само към издирването и разпита на посочените по-горе лица, но и към изясняване на вида и естеството на престъпната дейност, предшестваща ли е инкриминираното деяние на касатора и налице ли е причинност между генерираното от нея имущество и това, което е предмет на „изпирането на пари”, за което е бил предаден на съд подсъдимия.
Обстоятелството, че през 2010г. е проведено разследване на територията на САЩ срещу Ф. и той е бил осъден за престъпна дейност във връзка с неправомерно ползване на данни от чужди банкови картина на 84 месеца лишаване от свобода не допринася за изясняване на посочените по-горе обстоятелства, най-вече защото отсъства доказателствено обезпечена информация, че в по - ранен момент от деянието по изпиране на пари предикатната дейност е била довела до генерирането на облага, която впоследствие да е предмет на вторичната престъпна дейност по чл. 253, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Вярно е, че за изясняване обстоятелствата по предикатното престъпление не е необходимо нито да е налице предходно осъждане или внесено обвинение, нито същата да е пунктуално и детайлно формулирана, като осъществяваща всички елементи на конкретен престъпен състав от наказателния кодекс. Това обаче не изключва задължението на обвинителната власт, а впоследствие и на решаващите инстанции ясно да дефинират предиката по предмет и хронология, които недвусмислено да изясняват, че именно предикатната дейност е източникът на имуществото, предмет на изпирането на пари, за да може да се направи обосновано предположение за неправомерния произход на това имущество (вж. Р. № 64 от 22.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 119/2020 г., I н. о.). Сам по себе си фактът на превеждането на значителни парични суми по банкови сметки и/или пък оперирането с такива суми, за чийто произход отсъстват данни, не е достатъчен за заключение, че те са придобити по незаконен начин ( Р. № 121/08.10.20г. по н.д. № 422/20г., ІІІ н.о. ) Възможна индикация представлява обстоятелството, когато финансовите операции се осъществят под чужда самоличност, но то съвсем не е достатъчно, за да се приеме във всички случаи, че имуществото представлява облага по смисъла на чл. 1, б. «а» от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 51 от 11.06.2013 г., в сила от 1.06.2013 г). Освен това, по конструкция, изпирането на пари представлява винаги последваща престъпна дейност с ясно обособен предмет – имущество, което е придобито (генерирано) от предхождаща престъпна дейност и/или друго общественоопасно деяние.
Това от своя страна означава, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 253 от НК съдът е длъжен да изследва и установи няколко категории обстоятелства : а) наличието на предшестваща престъпна или общественоопасно дейност, от която да е придобита облага; б) наличието на причинност между предикатната дейност и имуществения предмет на престъплението по чл. 253 от НК, като за осъждането на дееца за изпиране на пари тази причинност следва да е установена по категоричен начин (Р. 34/2009г. по н.д. № 577/2008г. на І н.о.; Р. №12/12г. по н.д. № 2229/11г. , ІІ н.о.); в) налице ли е съотношение и в каква степен между извлечената по престъпен начин или от друго обществено опасно деяние облага и имуществото, предмет на изпирането на пари (вж. посоченото по-горе Р. №121/08.10.20г. по н.д. № № 422/20г., ІІІ н.о.).
Обоснован и правно защитен отговор по посочените въпроси отсъства в атакуваното решение, а фактическите констатации за приблизителното естество и времеви период на предикатната дейност, генерирането на облага на неясна стойност от нея и това, че именно тя е била обект на финансовите операции, са основани на предположения, като не са били изчерпани процесуалните възможности за запълване на доказателствената съвкупност с информация, включително от гласно или писмено естество по тези въпроси.
ІІ. На следващо място, съдът е допуснал логическо противоречие в мотивите на съдебния акт, като по отношение на едно от деянията, извършени на 16.10.2008г. (второто по хронология, свързано с нареждането на превод в размер на 11 000 щ.д. на името на В. Л. Б. и Р. В. Б.) е оправдал подсъдимия И.. Изтъкнал е съображения, че не е доказано и „…няма как да бъде доказано поради изтеклия период от време и отказа на подсъдимия да дава достоверни обяснения обстоятелството, че първоначалната сума за откриване на сметката от 11 100 щ.д. е с престъпен произход и е генерирана от соченото от прокуратурата предикатно престъпление” (л. 192, последен абзац от внохд № 155/21г. на САС). Следователно, апелативният съд е приел за недоказан престъпния произход на сумата от 11 100 щ.д. Същевременно обаче, в противовес на това си заключение, е утвърдил осъждането на подсъдимия по една от финансовите операции на 16.10.2008г., осъществена именно с тази сума - внасянето й в откритата от него под самоличността на К. Г. К. банкова сметка в Райфайзен банк, очевидно приемайки че посочената сума е с престъпен произход. Противоречието е очевидно и то указва на невъзможност да се провери вътрешното убеждение на съда по въпроса имуществото, предмет на осъществените на 16.10.2008г., 2 бр. финансови операции (по внасянето и по нареждането на превод) с престъпен произход ли е или не.
Изложените дотук доводи дават основание на касационната инстанция да приеме, че и при второто разглеждане на делото не са изпълнени задълженията на съда да установи всички обстоятелства, които са значими за обективната и субективната съставомерност на деянието по чл. 253, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден подсъдимия. Допълнително е допуснато непреодолимо вътрешно противоречие в мотивите, което възпрепятства проверката на вътрешното убеждение на контролираната инстанция по част от изпълнителните деяния.
Въззивното решение подлежи на отмяна в потвърдителната му част, както и в частта относно приложението на чл. 253, ал. 6 във връзка с ал. 3, т. 2 и т. 4 във връзка с ал.1 и ал. 7 от НПК (осъждането на подсъдимия да заплати левовата равностойност на предмета на престъплението в размер на 132 395,92лв); в частта относно приложението на чл. 253, ал. 6 от НК ( относно отнемането в полза на държавата на сумата от 15 000 щатски долара, която е запорирана в "ПИБ на името на К. К.), както и в частта относно разноските.
В останалата част, поради отсъствие на касационен протест, въззивното решение следва да се остави в сила.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва чрез способите за международно - правна помощ да запълни доказателствената съвкупност с доказателствени източници (включително и писмени), които да изяснят естеството и времето на осъществяване на сочената от държавното обвинение предикатна дейност на територията на САЩ, довела ли е тя до генериране на облага и доколко именно тя е била предмет на извършените от Р. С., Е. М., А. М., Л. М., Ф. П., П. Д. Т. общо 6 бр. банкови превода на суми в щ.д. с получател К., но впоследствие изтеглени от подсъдимия.
След изясняване на посочените въпроси, въззивният съд следва да даде обоснован отговор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по обвинението, за което е бил признат и осъден, като се изготвят дължимите мотиви не само по фактите, но и по правото, съобразно изискванията на процесуалния закон.
Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационната жалба на подсъдимия доводи, на осн. 354, ал. 3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 13/24.01.22г. на Апелативен съд - София, постановено по ВНОХД № 155/21г. в частта относно:
- потвърждаването на присъда от 30.05.2019г. на Софийски градски съд, постановена по нохд № 258/2017г. по описа на същия съд;
- приложението на чл. 253, ал. 6 във връзка с ал. 3, т. 2 и т. 4 във връзка с ал.1 и ал. 7 от НК, при което е присъдено подсъдимият И. да заплати левовата равностойност на предмета на престъплението в размер на 132 395, 92лв.;
- приложението на чл. 253, ал. 6 от НК, с което е постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 15 000 щатски долара, която е запорирана в "ПИБ на името на К. К.;
- относно разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на заседанието по чл.327 от НПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|