Р Е Ш Е Н И Е   №322   гр.София, 06.08.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на  осми юни  две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                      ВЕСЕЛКА МАРЕВА                                                                                                                                              със секретар   Зоя Якимова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско  дело под № 1316/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 429 от 27.04.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 462 от 17.06.2009 год. по гр.дело № 85/2009 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 25.01.2006 год. по гр.дело № 594/2005 год. на Мездренския районен съд, с което е допусната съдебна делба на УПИ № Х* в кв.11 по плана на с. Х., общ. Роман, незастроен, с площ от 630 кв.м., при граници и съседи: улици от две страни, УПИ ХVІ-427 и УПИ ХVІІІ-58 между Р, В. Л. П. и А. Л. Б., при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите. Като основание за допускане на касационното обжалване е послужил чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото при новото разглеждане на делото въззивната инстанция не се е съобразила с указанията в отменителното решение № 1* от 19.01.2009 год. по гр.дело № 3467/2007 год. на ВКС, ІV г.о. относно легитимацията на страните като съсобственици, след като не е съобразено обстоятелството, че с изключване на имота от регулация по силата на 216-то ПМС, той е придобил статут на земеделски имот и като такъв е бил заварен от новия регулационен план, приет през 1993 год. С касационната жалба на А. Л. Б. се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск за делба. Ответниците по касация Р. Л. В. и М. П. М. са на становище, че жалбата е неоснователна. Ответниците по касация И. П. А. и В. П. И. не са ангажирали становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: За да потвърди решението за допускане на съдебна делба, въззивният съд е приел, че процесният имот е годен обект за делба, доколкото е индивидуализиран достатъчно конкретно по вид, размер и съседи, като евентуалните неуредени регулационни отношения не са съотносими към предмета на делото, а факта на неприлагане на регулацията от 1993 година е само основание за промяна на регулационния план по предвидения за това ред. Прието е за неоснователно възражението на ответницата/сега касатор/ за придобиване на собствеността по давност, тъй като предвид забраната на чл.86 ЗС /ред. до 17.04.1990 год./, до включването на имота в регулация със заповед № 245/06.10.1993 год., давност изобщо не е текла, а владението, установено след смъртта на майката на страните –.02.1995 год., било прекъснато с предявяване на установителния иск за собственост от страна на Р. В. срещу Община Р. през 1997 год. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение по гр.дело № 389/1997 год. на Мездренския районен съд, с което е бил уважен иска срещу общината, като е прието, че неправилно с включването му в регулация имотът е бил записан като общински, а не на името на Л. И. П. и Т. В. Т. на страните по делото. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Първата група оплаквания срещу въззивното решение са свързани с твърдението, че УПИ № Х* в кв.11 по плана на с. Х. с площ 630 кв.м. по регулация и 730 кв.м. неурегулирани, не е годен обект за делба, тъй като имотът не бил индивидуализиран по площ, граници и съседи, като жалбоподателката се позовава на § 8, ал.1 ЗУТ, според който след изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в съсобствените парцели и за заемане на придадените имоти или части от тях се прекратява. В тази насока, решението е постановено в съответствие с приетото от ВКС, ІV г.о. в отменителното решение № 1273/2008 год. от 19.01.2009 год. по гр.дело № 3467/2007 год., според което от факта, че дворищната регулация не е приложена в срока по § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ не следва, че липсва годен обект за делба, след като имотът не е престанал да съществува, индивидуализиран е по достатъчно конкретен начин по плана и затова, ако е съсобствен, би трябвало да може да бъде поделен. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. споделя изцяло застъпеното с отменителното касационно решение, както и с обжалваното въззивно решение разбиране. Неоснователно е и оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъобразяване с тълкуването на закона, дадено от ВКС, ІV г.о. в отменителното решение, в което е посочено, че с изключване на имота от регулацията по силата на 216-то ПМС, той е придобил статут на земеделски имот и като такъв е бил заварен от регулационния план, приет през 1993 год., а за да се върне на предишните собственици/респективно да се легитимират същите като собственици към настоящия момент/ следва да им е бил възстановен от поземлената комисия, тъй като новото включване в регулация не води до възстановяване на собствеността в лицето на бившите собственици. Именно, констатираното от настоящия състав несъобразяване на изводите на въззивния съд с указанията на ВКС, ІV г.о. по приложение на закона, дадени с отменителното решение от 19.01.2009 год. по гр.дело № 3467/2007 год. е послужило като основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното при новото разглеждане на делото от окръжния съд решение. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. споделя по принцип разбирането, застъпено в отменителното решение относно последиците от изключването на имота от регулацията по силата на Постановление № 216 от 08.11.1961 год. на Министерския съвет за подобряване градоусторойственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя /ДВ, бр95 от 1961 год./. С изключване на имота от регулация, той губи своята индивидуалност по силата на чл.7 и чл.12 от Примерния устав на ТКЗС и от същия момент се променя предназначението му, като се превръща в селскостопански имот. Обстоятелството, че по-късно такъв имот отново се включва в регулацията, след като веднъж е бил изключен по реда на ПМС № 216 от 08.11.1961 год., не създава права на първоначалния собственик в реални граници, нито пък би могъл да бъде предмет на разпоредителна сделка между последния и трето лице. Третото лице не би могло да придобие и по давност включения отново в регулацията имот, защото упражняваната фактическа власт не може да се охарактеризира като владение, което предполага отнемане на фактическата власт от ТКЗС и прекратяване на правото на кооперативно земеползуване /арг. от чл.86 ЗС/. Следователно, при последващо включване в регулация собствеността на предишния собственик не се възстановява в старите реални граници, а имотът се записва като собственост на ТКЗС или на общината, а оттук произтича необходимостта от възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. В случая е безспорно, че процесният имот е бил записан като общинска собственост при влизане на новия градоустройствен план на с. Х. през 1993 година. Съществено за изхода на спора относно статута на процесния имот е обаче обстоятелството, че с влязло в сила на 23.12.1997 год. решение от 02.12.1997 год. по гр.дело № 389/1997 год. на Мездренския районен съд е бил уважен предявения от Р. Л. В. срещу Община Р. установителен иск, че парцел **** в кв.11 по плана на с. Х. от 630 кв.м., урегулиран и неурегулиран е собственост на наследниците на Л. И. П. и Т. В. Т. Съгласно чл.220, ал.1 ГПК/отм./, решението, с което е уважен иска за установяване правото на собственост срещу общината е задължително не само за страните по гр.дело № 389/1997 год. на МРС, респ. за техните наследници и правоприемници, но и за всички други съдилища и учреждения в страната. Предвид на това, съдът, който разглежда делото за делба на съсобствен /по наследство/ имот е длъжен да зачете съдебното установяване по влязлото в сила решение, в което е отречено правото на собственост на общината по отношение на спорния имот и е прието, че последният неправилно е бил записан като общински при влизане на новия градоустройствен план на с. Х. в сила. Обратното разбиране не би съответствало на правилото на чл.229, ал.1 ГПК/отм./, с оглед правната сигурност и стабилност на признатите с влязло в сила решение права. Поначало, въззивният съд непрецизно е приел, че с факта на предявяване на установителния иск за собственост от Р. Л. В. срещу Община Р. през 1997 год. е било прекъснато течението на придобивната давност в полза на А. Л. Б.. Доколкото искът не е бил предявен срещу последната и тя не е била страна по гр.дело № 389/1997 год. на МРС, подаването на исковата молба срещу общината не може да има за последица предвиденото в чл.116, б.”б”, предл.първо ЗЗД действие. Независимо от това, крайният извод, че жалбоподателката не е придобила собствеността по давност е правилен, като се има предвид, че упражняваната от нея фактическа власт върху имота не би могла да се характеризира като необезпокоявана. Напротив, от представената по в.гр.дело № 300/2006 год. на В. окръжен съд молба /л.7/ на Р. Л. В. до кметския наместник на с. Х. с вх. № 53/17.03.2000 год. е видно, че същата е заявила претенция да й се окаже съдействие, за да може да стопанисва и обработва своята 1/3 идеална част от имота. На гърба на молбата има отговор от А. Л. Б. от 27.03.2000 год., съгласно който сестра й следва да представи пред кметството документ, че баща им Л. И. П. и майка им Т. В. П. дават на Р. Л. В. 1/3 част от парцела. В обобщение, правилно и законосъобразно е прието, че процесният имот е съсобствен между страните по делото и е допусната съдебна делба при равни права – по 1/3 идеална част за всяка от тях. Липсват основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация Р. Л. В. разноски за настоящата инстанция в размер на 400/четиристотин/лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 462 от 17.06.2009 год. по гр.дело № 85/2009 год. на В. окръжен съд. Осъжда А. Л. Б. от с. Х., общ. Роман, обл. Враца да заплати на Р. Л. В. от същото село с. разноски по делото за касационното производство.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/