Р Е Ш Е Н И Е № 322 София, 17 юли 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1020/2012 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. Р. П. против решение № 81 от 12.03.2012 год. по внохд№ 69/2012 год. на Софийския апелативен съд. В нея са посочени основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Излага се довода, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като се е позовал на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК при изменение на присъдата, защото не е приложил закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, а е променил обвинението в частта, относно предявените срещу подсъдимия нарушения по ЗДвП, което съществено е ограничило правото му на защита. Прави се искане касационната инстанция да използва правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и да оправдае подсъдимия, защото деянието му е несъставомерно. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Л. Е. Т. и Н. И. Н. изразява становище, че жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя заключение за основателността на жалбата, тъй като подсъдимият не се е защитавал в процеса по приетото за установено и доказано от съда обвинение за нарушаване правилата по ЗДвП. При изменение на присъдата въззивният съд е приел, че настъпилите вредоносни последици са във връзка с друго, различно от предявеното с обвинението нарушение на правилата за движение по чл. 50 от ЗДвП, по което той не се е защитавал и това е ограничило процесуалните му права. Допуснатото нарушение налага отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 31 от 28.10.2011 год. по нохд № 277/2011 год. на Видинския окръжен съд подсъдимият В. Р. П. е признат за виновен в това, че на 09.11.2007 год. в гр.Видин, на кръстовище на улица "Хр.Ботев и ул.”Акад.Ст.Младенов”, при управление на л. а. м. ”Шкода” м. ”Фелиция”, с рег. № ВН 85-09 ВА, нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на мотопедиста И. Н. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в”, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което П. е бил лишен от това право по административен ред. С присъдата В. Р. П. е осъден да заплати на Л. Е. Т. от с.Антимово, обл. Видин сумата от десет хиляди лева, а на Н. И. Н. от гр.Видин-сумата от четиридесет хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2007 год. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част предявените искове до пълния им размер-съответно до двадесет хиляди и до осемдесет хиляди лева са отхвърлени като неоснователни. С обжалваното решение на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1, във вр. чл. 334, т. 3 НПК присъдата е изменена като е прието, че бланкетната норма на чл. 343, ал. 1, б.”в” НК се изпълва от съдържанието на чл. 20, ал. 2, изр. 2, а не от тази по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Наказанието на подсъдимия от една година и шест месеца лишаване от свобода е намалено на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за основателна. От фактическа страна по делото първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираната с обвинителния акт дата и място, като водач на МПС, при управление на л.а. „Шкода Фелиция” с рег. № ВН 85-09 ВА В. Р. П. нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като навлязъл от ул. „Акад. Ст.Младенов” в кръстовището, образувано със сигнализирания като път с предимство- улица" Хр.Ботев"със скорост около 13км/час и не пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС-мотопед м. „Зонг Шин” с рег. № ВН 04-55М, управляван от И. Н. Т., в резултат, на което по непредпазливост причинил смъртта на мотопедиста-деяние съставомерно по чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК. Подсъдимият останал недоволен от постановения съдебен акт и по негова жалба е образувано внохд № 69/2012 год. на Софийския апелативен съд, по което е постановено решение, предмет на разглеждане от настоящата касационна инстанция. За разлика от първата съдебна инстанция, въззивният съд е приел, че образуващите кръстовището пътища са равнозначни, тъй като в момента на произшествието, по посоката на движение на подсъдимия по ул. „Акад. Ст.Младенов” и непосредствено преди навлизането в кръстовището не е имало поставен пътен знак Б 2 от ППЗДвП-„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Верни са изводите от фактическа страна, че наличието на такъв знак на същата улица, директно срещу подсъдимия след кръстовището е относим за срещуположно движещите се МПС, но не предписва задължения на П. като водач да спазва изискването на чл. 50 от ЗДвП, защото чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП е категоричен и ясен - „Пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението”. При това положение, поради липсата на пътни знаци преди кръстовището и от страна на движение на пострадалия мотопедист и от страна на подсъдимия, преминаването през него е следвало да стане при спазване разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, като Т. отдаде предимство да премине през кръстовището подсъдимия, тъй като за него, той е бил дясностоящ. След изложените съображения на въззивния съд за липсата на извършено от подсъдимия нарушение по чл. 50 от ЗДвП, той е стигнал до извода, че наказателната отговорност на П. следва да се прецени дали и доколко той е нарушил друго правило за движение по пътищата, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и е съзрял такова по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В тази насока съдът се е позовал на заключението на тройната автотехническа експертиза/том. 2, л.100-105 от досъд.производство/, досежно установената скорост на движение на превозните средства преди удара, за видимостта на мотопедиста от подсъдимия преди навлизането му в кръстовището, както и на факта, че ако своевременно П. е предприел спиране не би настъпило съприкосновение между двете МПС. Съдът е приел, че от момента, в който подсъдимият е навлязъл в кръстовището е имал възможността да възприеме приближаващия го от дясната му страна със скорост около 37км/час мотопедист от разстояние 47-48 метра, да го възприеме като опасност и да предприеме действия за намаляване на скоростта или спиране на управляваното от него МПС. В нарушение на принципа за непосредственост/чл. 18 от НПК/, без да е провеждал съдебно следствие въззивният състав е възприел и ползвал в подкрепа на изводите си за доказаност на обвинението заключението на депозираната не пред него, а представената при предишно въззивно разглеждане на делото/ по внохд № 135/2009 год. на САС-л. 13/ единична автотехническа експертиза. Освен това, съдът превратно е интерпретирал посоченото доказателствено средство като е направил заключение за виновността на подсъдимия, въпреки че според тази експертиза при скоростта на движение на мотопедиста и отстоянието му от мястото на удара в момента, в който лекият автомобил е навлязъл в кръстовището, пострадалият е могъл да го възприеме от около 47-48м и е разполагал с техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, тъй като опасната му зона за спиране е била около 25 метра. Ако не бе допуснала посоченото нарушение, вероятно втората съдебна инстанция би стигнала до други изводи от фактическо и правно естество. При приетите за установени фактически положения въззивният съд е приел съпричиняване на настъпилите вредоносни последици и от двамата участници в движението при съотношение на виновно поведение на пострадалия към подсъдимия 75% на 25%. Изводи, които не се основават на надлежно събрана по реда на НПК доказателствена основа, при което подсъдимият е бил лишен от възможността да прави възражения, да прави искания и да поставя допълнителни задачи на експерта при осъществяване правото си на защита. На следващо място, втората решаваща по фактите инстанция е счела, че може да измени обжалваната пред нея присъда по реда на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК като замести обвинението подсъдимият да е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, с това той да е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от същия закон, тъй като това няма да бъде неочаквана трансформация на обвинението, която да наруши правото му на справедлив процес и да бъде информиран за правните аспекти на обвинението, понеже въззивното решение не е окончателен съдебен акт и за него съществува възможността за проверката по реда на касационното производство. Тези съображения на съда са неправилни, незаконосъобразни и в грубо нарушение на принципните положения на наказателното съдопроизводство по отношение задължението на съда за разкриване на обективната истина; за вземане на решения по вътрешно убеждение; за спазване правата на участниците, включително и на правото на подсъдимия на защита; на указанията по приложение на закона дадени в т. 4.1, изр. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 год. на ОСНК и на изискванията по чл. 6 §§ 1 и 3/а/ и /b/ от ЕКЗПЧЧС за справедливото гледане на делото от независим и безпристрастен съд и за правото на подсъдимия, обвинен в криминално престъпление, да бъде незабавно и в подробности информиран за характера на обвинението и за причините за обвинението срещу него, и да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита. Всичко изложено доведе настоящият касационен състав до извода, че при разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение, съдът е допуснал съществени нарушения на чл. 13, 14, 107 от НПК, ограничили правото на защита на подсъдимия П., поради което за отстраняването им обжалваният съдебен акт следва да се отмени на основание чл. 354, ал. 1т. 4, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1 от НПК и делото се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото да се отстранят допуснатите нарушения и да се съобразят дадените в обстоятелствената част на настоящото решение указания /включително и чрез провеждане на съдебно следствие с призоваване и изслушване на експертите по поставените им и относими към изясняване механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие задачи/ и в рамките на обвинението да се отговори на възраженията на подсъдимия за незаконосъобразността на първоинстанционната присъда. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 81 от 12.03.2012 год. по внохд№ 69/2012 год. на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :